Тя е млада жена, чиято душа се назова АМАЛА. Изключително лъчезарно същество! Беше истинско удоволствие за мен да й асистирам, за да разчете записките на душата си! Ето какво научи от тях:

Сцена на изпращане от духовния свят на Земята

Плача… Не искам да слизам. Сякаш усещам повече от едно присъствие. Архангел Михаил е там. Другите не мога да ги усетя. Архангел Михаил ми казва да бъда спокойна и че ще се справя, а той винаги ще е до мен. И ще успеем! Да не плача. Да не се страхувам. Да бъда силна. Да обичам – това е най-важното! До мен ще е и ще ме напътства. Милва ме. Аз съм като точка спрямо него. Много съм малка. Той е много силен. Голям е, с красиви криле. Бял е. Излъчва много силна енергия… много любов. Много е добър! Лицето не мога да го видя. Силна е светлината. Той е моят духовен водач. Трябва да се борим със злото и да му противостоим. Ние сме посланници на любовта!

В духовната библиотека

Архангел Михаил ме хваща за ръката. Вървим. Влизаме в нещо като сграда, която е с дървена врата под формата на арка. Обстановката е старовременна. Сядаме на кръгла дървена маса с дървени столчета. Там работят като обслужващ персонал подобни на монаси с кафяви роби. Те са със сиви коси и дълги бради.

Книгата на живота

Кафява, стара е. Голям формат. По-голям от А 4. Жълтокафяви страници. Корицата е кафява, кожена, с червен печат. Буквите са странни… Арийски ми изплува. 752 страници. Числото означава мир и свобода. Името на душата ми е АМАЛА. Означава СВОБОДА.

Минал живот

Архангел Михаил отгръща Книгата… Сякаш съм в пустинята. Много е топло. Слънцето е силно. Сама съм. Млада – около 20 години. С дълга черна коса до кръста. Слаба, със сини очи и мургава кожа. Очите ми са много красиви. Облечена съм със селска рокля. Кафява е. Сякаш съм боса, но имам нещо като сандал на краката си, което ме изолира от горещия пясък. 851 година. Излиза ми, че сме кюрди. Непокорна съм много. Пак това желание за свобода е много силно в мен. Жена съм, но съм силна! Не ме е страх. Ние сме като номадско племе. Силна съм и физически, и духовно. Не се подчинявам. Непокорна съм… Сега се виждам около някакъв огън, където сме се събрали цялото племе. Аз говоря. Те ме слушат. Приемат ме като един от водачите им. Вярват ми. Говоря им за свобода… Как трябва да разчитаме сами на себе си… да се борим. Обстановката е задушевна. Уверявам ги, че ще се справим. Чертаем стратегия как да нападнем. Силно племе сме. Умът ми е като бръснач. Жена съм, но съм като мъж. Съгласни са с мен и се уговаряме кога да тръгнем. Много силно вярвам в себе си и съм уверена в това, което правя. Никой не може да промени посоката ми на мислене и да ме разубеди да направя това, което съм намислила. След това се прибираме в палатки… да починем, да се заредим. Ядем след това. Храним се с месо основно. Аз като че ли съм все с мъже, но не ме интересуват интимни връзки. Посветена съм на това да бъдем свободни… Пренасям се към друга сцена. Различно е вече. Бяхме в пусинята, а сега като че ли живеем в град. Все едно сме приобщени към по-цивилизовано общество. Усещам, че съм спокойна за племето, народа. По-добре живеят сега, но на мен ми липсва свободата и онова усещане за дивото, за природата. Не се усещам много на място там. Липсва ми това да спя под открито небе и да виждам звездите… да черпя сили от природата. Не съм вече водач, но ме уважават много. Разчитат на мен. Нещо като съветник съм им сега… В последния ден от живота си съм на 73 години. Пак съм с кафява, селски тип рокля. Не съм имала семейство. Сама съм. Не усещам близост… да съм изпитвала любов. Целият ми живот е бил посветен на народа ми. Постигнала съм го. Спокойна съм. Косата ми е сива и дълга, но очите ми са живи и все така красиви. Изпитвам невероятно блаженство, че ще се прибера. В момента на смъртта притварям очи. Всичко е много спокойно. Няма болка, няма нищо. Знаела съм за този момент. Напуснала съм лесно физическото си тяло и си отивам при архангел Михаил. Той ме чака. Доволен е от мен. Успяла съм. Гордее се с мен. Сега трябва да бъда също толкова уверена и силна. Да не се колебая! Да вярвам на сърцето си! Да бъда посветена на това, което правя! Да не отстъпвам! Трябва да бъда упорита – да държа и да отстоявам това, което мисля и съм решила да направя, защото то ми се дава от тях. Трябва да го следвам и да не позволявам на никой да ми противостои! Да вярвам в себе си… на сърцето си! Те ми дават информация по този начин – затова да не се колебая! Не трябва да допускам хора да ограничават свободата ми. Затова ми е показал този живот. Архангел Михаил ми казва: „Вървим по правилния път. Не виждаш ли посоките, които ти давам?” Единственото, от което не е доволен, че съм много неуверена. Трябва да спра с това. Всичко ще се получи. Да спра да се притеснявам и да драматизирам. Той е винаги с мен. Казва ми, че съм значима. Не е доволен, че нямам висока оценка за самата себе си. Трябва да се ценя повече. Щом са ми дали тази мисия, значи съм заслужила и мога да я изпълня. Не може да повярва, че подхождам с такова недоверие към себе си, но знае, че ще се справя, и това не го притеснява. Аз съм си навела главата и сякаш ме е срам да го погледна.

При групата сродни души

Тръгваме двамата с архангел Михаил. Държи ме за ръка. Вече ми е по-леко. Смеем се по пътя. Вървим. Той ми казва: „Ела да видиш своите братя и сестри!” Много са. Бели са всички, но не са ангели. С бели роби са. Весели, усмихнати са всички. Радват се да ме видят. Шегуват се: „Ей, как е там долу?” Ама много добре знаят как е. Казват, че скоро ще слезат и те. Архангел Михаил казва, че имаме много работа още. Трудно се променя енергията. Леко е тъжен, въпреки че се е променил и продължава да се променя светът. „Ние сме отговорни да противостоим на злото – да преобразуваме енергията на злото в добро и любов. Това е по-трудният път – да следваш пътя на доброто. И ние сме много – тези, които сме от страната на доброто. Вярва, че ще се справим. Не трябва да се поддаваме на отчаянието, а да преобразуваме енергията. Ние сме така създадени – можем да преобразуваме енергията дори и на камъните само като се докосваме до тях. Трябва да бъдем щастливи и да излъчваме хармония. „Щастливи ли сте, всичко ще е наред и нещата се случват! Ти го знаеш това!” Архангел Михаил ни гледа с много любов. Много ни обича. И ние много го обичаме! Всички сме много добре подготвени.

При Божествения Първоизточник

Архангел Михаил ми казва: „Хайде да тръгваме!” Сбогувам се с братята и сестрите, които ме прегръщат и ми пожелават успех и сила. Там сме вече. Първоизточникът Го виждам като Кристал. Нависоко е. Не е близо до Земята, но е свързан с нея с канал. По-овални, по-меки форми има. Бял е.

Сърдечен кристал

По форма си приличат. Пак е светъл, но има и виолетово. Не е толкова изчистен. Овален е, но по повърхността си има форми като ромбчета. Излъчва топлина, усещане за свобода и сила.

Приобщаване към Светлината

Мога да го опиша само с една дума – ЕДИНСТВО. Чувствам се пречистена, хармонизирана, спокойна… Щастлива съм и съм готова да давам любов и да преобразувам… И аз съм част от Цялото.

Отзив около половин година след регресията:

„Здравей Борислав! Имам да ти разкажа толкова много неща след срещатата ни миналата година. Начинът ми на живот наистина се промени и придоби нов смисъл. Все не ми остава време да опиша всичко и да ти го изпратя като обратна връзка, но сега ти обещавам че ще дам приоритет на това пред всички натрупали се задачи и ангажименти . Случиха ми се и продължават да ми се случват невероятни изживявания, но най-силното е, че вече се намирам в непрекъснат контакт с моя духовен учител Архангел Михаил. За себе си искам да попитам, ако има свободни места все още за София, дали ще мога да преживея отново невероятна среща с теб и пак да ме съпроводиш до мястото преизпълнено с Божествена любов. Имам нужда да се пречистя и да се заредя с чиста любов, и да преживея отново онова усещане за единство и цялост с Вселената. Все още не съм се научила да правя това и имам нужда от твоята помощ. А и имам голяма нужда да прегърна моя учител и да се сгуша в него и да потъна.... в необятната му любов.”