Аз съм човек, който гледа семпло на живота и се опитва да вижда нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ми се иска да бъдат или пък са продиктувани от предубеждения. На днешния ден - празничен за целия православен християнски свят, хората просто по инерция, набрана от традицията, се поздравяват с ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ – ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ, приели това като аксиоматична истина – като нещо, което не се нуждае от доказателства… нещо, което се подразбира от само себе си. Относно това възкресение много въпроси могат да се зададат, но по-важният въпрос е не дали Христос е възкръснал на третия ден, след като е бил разпънат на кръста, а променя ли и по какъв начин неговото възкресение нашия живот и нашето същество? Всъщност думите, които повтаряме без осъзнатост като мантри, които проникват и достигат до колективното несъзнателно… митовете и легендите не ни вършат работа. Не ни върши работа дори истината, която е открил някой друг – бил той Христос, Буда или Кришна… Върши ни работа единствено истината, която оживява в нас – себеразкритието, което сме направили, вътрешното преобразяване, израстването на нашата съзнателност, разцъфтяването на любовта, установяването във фундаменталния мир… безграничното блаженство, хармонията, доброжелателността, милосърдието, благодарността, благоговението… С едно изречение: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНО ПРИСЪЩАТА НИ БОЖЕСТВЕНОСТ. А това изисква всекидневна работа! И затова (за мен) ВСЕКИ ДЕН Е ВЕЛИК ДЕН! А Великден само ни напомня това… за да не забравяме!