Съдбата ме среща с много хора, които идват при мен за регресия. Всеки един от тях споделя своята лична история. Някои от тези истории са много трогателни и разтърсващи – какво ли не съм чул! Днес ще ви разкажа една история за превратностите в живота, за силата на човешкия дух и непостижимостта на Божия промисъл. Става дума за 51-годишна жена. Когато е била на 29 години се случва инцидент – кола връхлита в магазина, в който работи тя, и й откъсва крака горе над коляното. Държал се е само на кожицата, а стъпалото й се е озовало пред лицето. Не е усетила болка. Само е почувствала шуртящата кръв и добре, че е била съобразителната и навременна намеса на непознат мъж, който пристяга крака й, за да не изтече кръвта й, преди да е дошла бърза помощ. Следва ходене по болници, операции… като не са гарантирали дори за живота й. Искали са да ампутират крака й, защото започва да гангренясва и съществува риск да се отрови кръвта й. Тя се моли през цялото време – не иска да й режат крака! И една нощ получава съновидение: Богородица й казва, че трябва да купят иконка с Нейния лик, която да занесат заедно с дрехи на потърпевшата в черквата „Света Петка” в София, където отец Димитър да ги освети, а тя после да ги носи. И това се случва при положение, че тя не знае дали в София има такава черква и такъв отец! Но се оказва, че има… Всичко е направено според указанията. Лекуващият медицински екип обаче е на мнение, че кракът трябва да се ампутира, защото е почернял. Цяла нощ тя се моли със сълзи на очи. На сутринта в деня, когато трябва да й направят операцията, се поява около 70-годишен професор, който иска да види какво е положението. Развързват крака и… о, чудо – кракът розовее! Професорът казва, че в този крак има живот и той трябва да бъде спасен. Така се разминава ампутацията и кракът й е спасен. През това време обаче мъжът й, който бил пристрастен към хазарта, се оказва, че е проиграл жилището им и тя остава на улицата с две малки деца - без дом и без съпруг! Може да си представите какво й е струвало на тази жена, за да успее да съхрани себе си и до отгледа, възпита и изучи двете си деца. Лично аз съм възхитен от нейната сила и вяра! Поклон! Затова и вътрешно се молих много, за да се получи нейната регресия и тя да намери отговор на въпроса защо по такъв начин се е развил живота й – тази катастрофа и всичко следващо след това. Когато я въведох в необходимото ниво на съзнание и зададох този въпрос, тя се върна към времето непосредствено преди инцидента. Припомни се колко нещастна и потисната се е чувствала… Как се е връщала вечер уморена от работа и е трябвало да се занимава с децата си, а мъжът й го е нямало… Изобщо никаква комуникация с него. Тя е чувствала, че не може така да издържи дълго време. Излизала е на разходка с кучето, плачела е и се е молела да се променят нещата. И всъщност Бог чува молбата й, в резултат на което се случва този инцидент. Аз направих забележка обаче, че от човешка гледна точка това изглежда жестоко… като нещастие. Тя каза, че от две злини е избрала по-малката. Насочих я тогава да види как са щели да се развият нещата, ако катастрофата не се беше случила и тя беше останала с мъжа си. Тя се видя прежълтяла, отслабнала, болна и отчаяна в едно легло. Каза, че по този начин – обезнадеждена и с помрачено съзнание е щяла да си замине. А сега… благодарение на инцидента и развоя на нещата след това, тя е станала много по-силна, спокойна, уверена, борбена, волева, мотивирана… Случило се е така, че страданията на тялото й са я пробудили в духовно отношение - започнала е да чувства душата си и връзката си с Бога осезаемо. Наистина „неведоми са пътищата Божии” и както казва народът: „Всяко зло за добро”, но е необходимо човек да има вяра, упование във висшия Промисъл! След регресията тя беше много щастлива. На следващия ден ми написа, че се чувства като преродена. И това за мен беше най-голямата награда и признание! Не е случайно, че тази жена носи цветно име. За мен тя е като цвете, което въпреки изключително трудните условия, е успяло да израсте и да вдъхнови света с красотата и благоуханието си!