От любимите ми регресии на млада жена, необременена от предварително натрупани знания за регресията… Разбрала за нея от двама свои приятели, идвали при мен. Станало й интересно и решила да опита… Всичко това е плюс, защото гарантира чистота на процеса без вмешателства от страна на ума.

Когато С. навлезе в състоянието на транс, я насочих към горска полянка, която тя ми описа. След това забелязах, че от окото й се отрони сълза, която се стече по бузата й. Попитах я от какво е породена тази сълза, а С. ми отговори, че се чувства толкова спокойна и отпусната, че… може да бъде себе си. След това я насочих да отиде при своя духовен водач.

С: Изведнъж започвам да летя през тези гори и започвам да се оглеждам надолу и да се рея, и да се чувствам много свободна, сякаш всичко е възможно.

Б: Да, и е възможно да отидеш и при твоя духовен водач… Да видим той къде е!

С: Няма го. Аз просто се рея над гората в кръг. Търся… следа от него, знак.

Б: И какво откриваш?

С: Решавам, че ще се спусна навътре в гората и започвам да летя между дърветата. Лутам се… Виждам в далечината един човек. Той е възрастен. С нещо като роба. Аз съм долу на хълма, а той е високо горе.

Насочвам я към духовната библиотека, където С. се чувства много малка – „като капка в извор”. Вижда и описва Книгата на своя живот. После духовният й водач отгръща Книгата на избрано от него място – точно по средата.

С: То е като един портал, една врата, пред която седя… сякаш ме е страх да пристъпя. Като елипсовиден кръг е с моите размери. Минавам от другата страна и се озовавам сякаш на ръба на вселена. Виждам космоса и звезди.

Б: А ти самата как изглеждаш?

С: Не мога да се видя, но на размери се чувствам по-голяма.

Б: С какво себеусещане си изпълнена там… на ръба на вселената сякаш?

С: Мир… Сякаш се зареждам енергийно, гледайки така отстрани.

Б: Какво трябва да видиш, да почувстваш, да осъзнаеш?

С: Гледайки го така, виждам, че светът е огромен!

Б: По какъв начин тази огромност на света е свързана с теб?

С: Не знам… сякаш не съм сама. Така ме кара да се чувствам…

Б: Защо е толкова важно за теб – да видиш, да почувстваш всичко това?

С: Защото това ми носи успокоение… гледайки звездите и светлините колко са ярки… успокоява ме.

Б: Да видим какво стои зад всичко това… зад целия този космос?

С: Хм… сякаш всичко е било нарисувано на платно, което се къса и се показва другата страна… Като картина, разделена на две. И аз от другата страна.

Б: И какво се случва?

С: Сякаш гледам отстрани, а тя сякаш не ме вижда. Но аз я виждам нея. Изглежда леко объркана, все едно се лута. Но това го виждам по очите й… не, че движенията й са хаотични – тя седи на едно място.

Б: И ти как можеш да й помогнеш, за да не е така объркана?

С: Сякаш не мога. Сякаш аз я гледам през огледало, а от другата страна тя вижда себе си.

Б: Имаш ли усещането, че трябва да направиш нещо?

С: Да - да мина през огледалото от другата страна.

Б: Я, мини през огледалото от другата страна…

С: Чудя се дали трябва да мина…

Б: Попитай твоя духовен водач… Ако имаш неговото одобрение, мини!

С: Сякаш гърба на огледалото е зазидан с тухли, обаче… виждам има тунел, точно с моите размери, през който да мина.

Б: Мини тогава през този тунел, да видим къде ще те изведе…

С: Тръгвам, но е тъмно по него…

Б: Но постепенно ще просветлява…

С: Да, вижда се светлина, но сякаш е много далече. Трябва да ходя дни, за да стигна…

Б: Най-вероятно тя ще те придърпа към себе си и ще стигнеш много по-бързо. Да видим какво се случва…

С: Стигнах до другата страна… Всичко е много светло… изключително светло!

Б: Как изглежда това място, където се озова?

С: Като една стая, която е изцяло бяла – бял под, бели стени, бял таван. И е много светло вътре!

Б: Къде имаш чувството, че си попаднала?

С: Не знам, но там сякаш цари една любов от всичко… Но тя е празна, няма нищо вътре. Цялата тази светлина е любов!

Б: Какъв е източникът на тази светлина – любов?

С: Не знам, но съм седнала по средата на стаята и я гледам тая светлина. И се чувстваш напълно спокоен, без никакви тревоги. Внася ми вътрешен мир просто…

Б: Задълбочи се в това състояние, да видим къде ще те отведе то…

С: Сякаш се сливам с всичко останало… като я гледам. Сякаш ставам част от нея.

Б: Защо е важно да изпиташ това усещане и да бъдеш там на това място?

С: Всъщност това е любовта вътре в мен.

Б: Т. е. Толкова много любов има в теб… И как тази любов може да ти бъде полезна в настоящия земен живот, по какъв начин трябва да я проявяваш, да й даваш израз, за да се чувстваш вътрешно удовлетворена и в същото време полезна и за хората?

С: Появява се една скрита врата към тая стая… изцяло бяла, но с брава, която е като топче. И трудно се вижда тая врата като цяло. И седя пред вратата. Чудя се – трябва ли да я отворя или не? Иска ми се да я отворя, но… в един момент се озовавам така сякаш две стаи са прилепени една до друга… Вратата ги свързва. И виждам другата стая колко е тъмна. И това ме спира да отворя вратата.

Б: Какво се иска от теб? Трябва ли да направиш нещо?

С: Според мен трябва да отворя вратата.

Б: Добре, отвори я!

С: Но се чувствам несигурна и я открехвам съвсем лекичко… колкото да мога да си подам главата… да видя какво има.

Б: И какво виждаш там?

С: Тъмно е и сякаш е празно.

Б: И какво трябва да направиш с тази тъмна празнота?

С: Трябва да отворя по-широко вратата. И тогава сякаш светлината навлиза… С всяка крачка, която правя, сякаш пред мен има стена с бяла светлина, която сякаш отблъсква тъмнината. И започвам да ходя – правя крачка след крачка и все повече избутвам тъмнината.

Б: И с какво усещане се изпълваш? Как те кара да се чувстваш това?

С: Силна.

Б: И на какво се дължи твоята сила?

С: На това, че отблъсквам тъмнината и става светло. Сякаш побеждавам нещо.

Б: Чудесно! А сега да видим откъде идва душата ти?

С: Пак се върнах на това хълмче в началото. Стоя и се оглеждам навсякъде. Аз съм на висок хълм. И накъдето и да се обърна е зелено: гора, шир много голяма от всички страни.

Б: Там ли е била душата ти, преди да се родиш сега на земята?

С: Там, на този хълм отгоре… не в човешка форма.

Б: А като какво? Как изглежда душата ти?

С: Малка като бобено зрънце… Странно… сякаш седя и я гледам отгоре.

Б: И какво усещане ти носи тя?

С: Малка, непокътната… Това е чисто така отгоре като я погледна… физически белези… Няма… Гладко е – няма наранявания, няма нищо.

Б: Сега се насочи към сцената за избор на тяло и свързания с него вариант за живот… да видим защо си избрала това тяло и този вариант за живот.

С: В една стая… то не знам дали е точно стая… в място… В него има четирима човека… Размазан е образът – не може да се види точно как изглеждат… Внушават ми респект, но в същото време, че съм разбрана. Виждам ги, че си говорят нещо, но аз не чувам какво. И просто стоя и чакам там.

Б: Да видим какво чакаш и какво се случва…

С: Обръщат се към мен и ми дават като много листове хартия така един върху друг. До този куп има нещо като печат. Аз трябва да подпечатам все едно горната страница. Но не виждам точно какъв е символът на печата.

Б: А защо трябва да подпечаташ?

С: Един вид, че това е моето решение… че съм избрала.

Б: И какво избираш всъщност… наясно ли си какво си избрала?

С: Не, просто усещам… просто ми дават куп листа. И това е – аз не виждам вътре какво пише.

Б: И нямаш никаква представа за бъдещия си живот – през какво трябва да преминеш… така ли?

С: Не… виждам единствено горната страница… и това е.

Б: Добре… И после?

С: Подпечатвам в крайна сметка този голям куп… толкова много листи, струпани един върху друг… Стоя пред тях.

Б: Мини към момента, в който те изпращат да се въплътиш на земята.

С: Сякаш ме завеждат до… не, то сякаш гледам отгоре бъдещото ми тяло, но то е малко… още е като зародиш. И аз го гледам отгоре – показват ми го.

Б: Кой ти го показва?

С: Духовният ми водач. Не го виждам ясно. Той е зад мен, но такова чувство имам.

Б: И ти с какво усещане си изпълнена, когато гледате към това тяло?

С: С нетърпение. С радост.

Б: Защо си толкова нетърпелива и радостна?

С: Защото нямам търпение да се преродя в това тяло.

Б: Имаш ли чувството какво може да ти донесе прераждането в това тяло?

С: Сила. Усещам, че като се преродя в него… самото тяло ще стане по-силно.

Б: Добре, мини към момента, в който душата ти се въплъщава в това телце.

С: Самото въплъщаване го усещам… все едно някой излива през фуния моята същност, но тя не е течна, ами е като торнадо – така се завихря. Но е спокойно… в смисъл – процесът става много плавно. Но така сякаш се завърта като фунийка… се излива… И вече се усещам по различен начин… сякаш имам плътност, обем… вече не съм лека. Усещам се по-тежка.

Б: Можеш ли да кажеш в кой месец от бременността на майка ти се случва това?

С: Не мога да кажа, но вече имам оформено тяло – глава, ръце, крака… Не е в последните месеци… Може би някъде по средата… По-скоро пети месец, защото не съм още толкова голяма, но не съм и малка.

Б: И как се чувстваш в майчината утроба?

С: Безопасно.

Б: Защо си избрала тази жена за своя майка?

С: Сякаш съм я видяла и съм казала: „Това ще е тя!” Много спонтанно! В смисъл – не спонтанно, а решително съм го взела като решение.

Б: Защо обаче?

С: Хм.. в момента съм на място, което е като гора, поточе… и виждам нея, но като по-млада. И не ми е майка там. По-скоро като приятелки. Не усещам да имаме роднинска връзка.

Б: Т. е. това е сцена от минал живот, когато сте били приятелки – така ли?

С: Да.

Б: И какво е усещането ти? Какви са били тогава взаимоотношенията ви?

С: Разбираме се… Говорили сме си много… Това виждам. Седнали сме до това поточе и си говорим.

Б: И кое е това, което те е накарало да избереш тази душа за своя майка в настоящия си живот?

С: Изглеждала ми е уверена, силна… Не мога да го опиша какво е, но сякаш съм го почувствала.

Б: Сега мини през момента, в който се раждаш – да видим как изглежда този процес на раждане във физическо тяло.

С: Единственото, което виждам, е моментът точно, в който се раждам… Усещам, че просто трябва да излезна… Просто трябва да се покажа.

Б: И излизайки, какво се случва?

С: Много ярка светлина… Излизайки, все едно съм напуснала безопасната зона. Сякаш вече не съм толкова силна, колкото съм се чувствала вътре.

Б: Сега мини към важен момент от твоя настоящ живот!

С: Момента, в който разбрах, че майка ми е била болна от рак на гърдата… Излекувала се е. Аз не бях тук.

Б: С какво усещане си изпълнена? Какво осъзнаваш?

С: С облекчение и радост, че се е излекувала… но с гняв към мен, че не съм била тук по това време.

Б: А сега защо се връщаш към този момент… какво трябва да осъзнаеш?

С: Тогава не успях да бъда като подкрепа… сякаш занапред трябва да я разбирам повече… да се поставям на нейното място… в дадени ситуации да я подкрепям.

Б: Има ли нещо друго важно от твоя настоящ живот, което трябва да видиш и да осъзнаеш за какво става дума?

С: Изскача ми образът на бившия ми приятел, но не знам защо… Сякаш го гледам отстрани.

Б: И какво осъзнаваш?

С: Усещам като студенина… чувство като го погледна.

Б: Откъде идва това усещане за студенина? Какво го поражда?

С: Усещам вътрешно, че не трябва да тръгвам към тоя човек… Сякаш трябва да го подмина.

Б: Добре. Сега си на 25 години. Пренеси се след пет години, когато си вече на 30 и ми кажи къде си, с какво се занимаваш, как се чувстваш…

С: В един апартамент стоя на тези… кушетките, които са до прозорците… като в американските филми както имат. И седя, и чета вестник, и чувам детски глас – не един, а може би два… които си говорят, играят си…

Б: И как се усещаш?

С: Зряла, спокойна… сякаш съм постъпила правилно… щастлива определено.

Б: Какво ти е помогнало, за да направиш този правилен избор?

С: Виждам силует на мъж.

Б: Какво усещане ти носи този мъж?

С: Любов, подкрепа, разбиране, спокойствие.

Б: Какво е мястото на този мъж в живота ти?

С: Усещам го като мой мъж – съпруг, но вътрешно е много повече за мен. Като го погледна и ме изпълва радост, че съм го избрала. И усещам, че ме разбира много добре.

Б: Вашата среща предопределена ли е? Има ли предварителна уговорка между душите ви?

С: Не знам, но виждам една сцена – все едно сърце разполовено на две… И двете като ги съберем, става едно цяло. Това е.

Б: Добрее… Чудесно е това! Сега искам да ми опишеш и как изглежда твоят сърдечен кристал…

С: Бял, светъл, една педя висок, с диаметър около 10-15 см и около него, долу в основата има други малки кристалчета… много малки. Бяло и свети сякаш.

Б: Какво е усещането да бъдеш едно със своя сърдечен кристал?

С: Когато се загледам в него, сякаш започвам да се рея и да се чувствам... много е странно чувството... като в безтегловност. Внася ми чувство на свобода откъм всичко. Мога да бъда, което си искам, да усещам, каквито емоции искам... Просто да бъда, каквото искам.