Харесвам историята на преживяването, близко до смъртта – ПБС, на моята скъпа приятелка Анита Мурджани. Разказана е в изумителната й книга „Умирайки, да бъда себе си”, която ви препоръчвам да прочетете. ПБС на Анита ни учи по много убедителен начин, че притежаваме способността да избираме посоката на живота си, както и паралелните реалности, отговарящи на тези избори.

След като се бори четири години с лимфом на Ходжкин, тялото на Анита започва да умира поради отказ на органите да функционират. Дават й само 36 часа живот. Тя се люшка между съзнание и безсъзнание и чувства, че духът й напуска телесната си обвивка. В това безтелесно състояние Анита усеща, че е обградена от дълбока и безусловна обич. Съзнанието й е кристално ясно и тя научава защо се е разболяла, каква роля играят членовете на семейството й и най-вече защо се е родила…

В този момент Анита разбира огромния потенциал на всяко човешко същество да създава живот. Даден й е изборът да продължи в нефизическата сфера, като позволи на тялото си да умре, или да се върне към живота и да научи ближните си колко великолепни сме всички и че имаме силата да сътворяваме рая на Земята. Анита се безпокои, че ако се върне към физическото си тяло, ще продължи да бъде болна. В отговор й се посочва, че нейната реалност ще се определи от решението й дали да живее, или да умре. Ако избере да живее, тялото й ще се излекува много бързо. Ако избере да умре, тялото й ще умре поради органна недостатъчност. Ето как Анита описва преживяването си:

Дадоха ми да разбера, че (след като бях взети проби от органите ми, но резултатите още не бяха готови) ако избера живота, резултатите ще покажат, че органите ми функционират нормално. Ако избера да умра, резултатите ще покажат органна недостатъчност вследствие на рак като причина за смъртта. Чрез своя избор щях да бъда в състояние да променя резултатите от тестовете! От онази страна времето сякаш има съвсем различен смисъл. Чувствах, че всички възможности съществуват едновременно – зависи само коя от тях избираш. Нещо като да пътуваш с асансьор в многоетажна сграда и ти да решиш на кой етаж да слезеш. След като пред мен са всички бъдещи възможности, от които да избирам, предполагам, че съществуват и всички минали сценарии. Така че изборът ми на бъдеща възможност, ще определи автоматично и миналото, което върви заедно с нея. Аз избрах живот, което се отрази и на миналото – резултатите от тестовете за функцията на органите ми бяха в съответствие с избора ми. Когато ми бе представен изборът, аз всъщност имах видение за резултатите. Най-горе на лабораторния лист пишеше: „Диагноза: органна недостатъчност.” И по-долу: „Смърт поради органна недостатъчност, причинена от лимфом на Ходжкин”. Когато видях доклада в действителност, след като се върнах, листът изглеждаше почти по същия начин. Най-горе пишеше дословно: „Диагноза: органна недостатъчност”, но по-долу се четеше: „Няма данни за органна недостатъчност”. Кожата ми настръхна, като знаех какво можеше да пише в доклада. Открих, че след като съм осъзнала коя съм наистина и съм разбрала великолепието на истинския си Аз, ако избера да се върна към живота, тялото ми ще се излекува бързо – не за седмици или за месеци, а за броени дни! Знаех, че докторите няма да открият и следа от рака, ако избера да се върна в тялото си!... Разбрах, че тялото ми е само отражение на вътрешното ми състояние. Ако вътрешният ми Аз осъзнава своето величие и връзката си с всичко, което е, тялото ми скоро ще отрази това и ще се излекува бързо.

Представата на Анита за живота и за това, което е тя, се трансформира толкова драматично чрез преживяването й от другата страна, че всяка клетка от тялото й бързо отразява нейното ново разбиране. Когато я приемат в болницата, тя има тумори в тялото си с големината на лимони. Дни след като излиза от комата, туморите вече са се свили със 70%. А пет дни след постъпването й е изписана, защото в тялото й няма данни за рак. Седмица по-късно Анита отпразнува рождения си ден и своя нов живот, като завежда семейството си на вечеря в любимия си ресторант.

Из книгата "Пътуване в минали животи" на Мира Кели