Днес ви предлагам да пристъпим към приказния свят на регресията на З. – жена на средна възраст, с едро тяло, но нежна душа, минала през тежки моменти и загубила в последната една година и майка си, и баща си, но… след направената регресия се почувства лека и ефирна като балерина – душата й танцуваше! Когато я насочих към щастлив момент, тя се озова в духовното измерение:

З: Слънчева поляна пред замък, окъпан със светлина. Аз съм облечена като булка, но всъщност не съм булка, а съм някакво светло същество с високи размери и черна, дълга коса, приело формата на жена със светещи дрехи… Поляна, замък… И аз съм неимоверно щастлива, че всичко е светло и аз съм в светлината!

Б: А какво желание имаш?

З: Да литна лека като пеперуда и до огледам цялата поляна, на която се намирам.

Литва на кулата на замъка, която е островърха, метална, конусовидна и керемидена на цвят. Отгоре е с малко топче.

З: И това, че стигам кулата със скок, ме прави щастлива. И небето е много важно – светло, синьо, нежно, ефирно… Чувствам се прекрасно и защитена. Небето изпраща тази светлина на поляната… От себе си виждам само женската глава с дългата черна коса. Всичко друго е воали от светлина.

Б: Откъде идваш ти? Откъде идва това същество от светлина?

З: Като в детските приказки – меки, пухкави облачета, в които можеш да лежиш и да се чувстваш малък като перушина и като стигнеш, все едно са покривът на небето – отдолу остава синьото, отгоре е бялото и това бяло, покрито със станиол злато, огрято от Слънцето. Приказка – меко, пухкаво, златно, трептящо… Там съм цяла и там съм всичко – и щастлива, и лека, и усмихната, и радостна, и игрива като дете… като някаква малка топчица се търкалям по златното и пухкавото на облаците. Тази много малка топчица все едно ми се пренася от върха на кулата и все едно тя е душата ми. Затова се устремих дотам. Голяма е колкото стъклените топчета, с които момчетата си играят… Отвън са стъклени, а отвътре с преливащи цветове – цветовете на дъгата, разперени вътре като листенца.

Срещата с духовния водач

З: Едно цикламено, розово… Пак сме там – на върха на облаците, отгоре, обаче златното и бялото остават назад и аз тръгвам все едно посока изток или дясно. Той е издължена фигура в същите цветове – розово и лилаво, но ги няма тези цветове долу в нашия цвят. Там са прекрасни, неописуеми! Не го виждам като лице, а само издължената фигура… като Гандалф… Очертания на дълга, сребриста коса… Благост. Възприема ме като едно от децата му – палаво дете, което е малко непослушно.

Духовната библиотека и Книгата на живота

З: Хвана ме за ръка и полетяхме… Виждам, че очите му са сини. Появи се и тая шапка, която я видях като кулата на замъка… Всъщност неговата шапка е такава островърха като на магьосниците… Летим нагоре и наляво, на запад. Духовната библиотека е по подобие на замъка, който видях в началото. Знам, че трябва да отида да търся една голяма кожена книга с красив обков отвънка и ръката ми като я пипа, усеща голямото щастие да прокарам ръката по подвързията на тая книга. Завързани са листовете със спирала. И като се отваря, и тръгват светлини… златнобели светлини.

Духовният водач отваря Книгата на избрано от него място.

З: Знаех, че ще ме заведе в някакво страшно място. Като отвори страницата, се появи чернота, дълбочина… Просто знаех, че ще ме води в ада… да сляза там и… усетих потръпване в слънчевия възел… направо стягане. Грозно е там в ада: кривящи се души – всичките във форми на дяволи с много червени, отворени уста се кривват, крещят, викат срещу мене… Не знам в каква форма влизам… С неприязън и отвращение съм там.

Б: Защо твоят духовен водач те насочи там?

З: Да видя болката и грозотата на грешните души… да знам какво е адът и да не влизам никога там. Да пазя светлината, която ми е дадена.

Б: А тези души как са загубили светлината си и са стигнали там – до ада?

З: Много грешки… В момента, като ги разглеждам, нямат съзнание – те са се превърнали в… дори по-низше от ниво животно. Лишени са от самосъзнанието на същности – една пихтийообразна маса, която усеща само болка и крещи от тази болка.

Б: Какъв е по-дълбокият смисъл да им се случва всичко това на тези души?

З: Само чрез болката могат да се пречистят и да тръгнат пак към Светлината. Трябва толкова много да изгорят отвътре – навън, че да станат огън… тази чернилка да се съблече от тях… Събличат тези черни, катранени дрипи, които са по телата им… аморфни като на морските мекотели… и стават светли и се раждат отново. И това място се изпълва със светлина постепенно. Адът просто просветлява… Заведоха ме да видя най-нисшето ниво на душите, които много са грешили… през колко болка трябва да минат. През цялото време съм… не знам кой това го мисли… че майка ми трябваше да мине през тази много голяма болка, за да стане тази светла душа… Да, майка ми страдаше… беше от черните и сега стана светла. При влизането ми долу ме заведоха там при нея. Тя сега е съблякла черната дреха и вече й е светло. И вече не се гърчи от болката и от огъня.

Б: Има ли още нещо, което трябва да видиш в тоя ад?

З: Ами настрани като се обърна, продължавам да виждам, че са на групи други, останали в черното с червените усти, от които започва вътрешното изгаряне, болката… залепени едни в други като гроздове огромни купчини… И трансформацията става така – на купчини, на купчини… Осветля само една част от това подземие, но на друго място продължават процесите. Но аз вече гледам на другите купчини без болка… като журналист, като репортер, дето е отишъл да гледа и нямам вече лично отношение. Купчината, която беше ужасяваща, тя изсветля и вече тръгна да излиза от най-ниските нива… Вече е на входа – там, където е отворена страницата, и трябва да излезе нагоре.

Б: А ти какво трябва да направиш сега?

З: Ами трябва да кажа до какво ниво на моя Учител искам, като напуснат тази страница, откъдето излизат душите, да ги повдигне. Той е определил, че нивата са най-много до неговия ръст. Аз го виждам от кръста до шапката… И на тези етажи къде да сложим душите, за да тръгнат пак… Малко над слънчевия му възел… излезнали, току-що тръгнали от пъпа му нагоре… Не на толкова високо ниво. Това е първа крачка към светлината.

Б: Това ли е всичко, което можеш да направиш за тази душа, която е била твоя майка? Има ли нещо друго, което трябва да осъзнаеш за вашите отношения? Каква е причината, за да са били толкова обтегнати?

З: Не знам. Това ми е затворено. Само на първия въпрос: какво мога да направя за тези души, които застанаха като на тераска? – Да ги обгърна всичките с ръцете си… То е голямо, колкото да обгърна тази тераска с ръцете си и да ги закрилям. Това, като го направя еднократно, е достатъчно, че ще вървят по пътя към светлото. Това мога да направя занапред. А какво е било назад? Като ме попита, тръгна пак цвят черно и чернилка… Ох, в тоя катран да не се влиза повече… Много лепкаво ще е и ако влеза там, няма да мога да се освободя дълго време от тая лепкавост, която ще остане навсякъде по ръцете ми и по тялото ми.

Б: Какво ти препоръчва твоят Учител?

З: Пак да направя това любимо действие – прегръдката, и да пусна цялата светлина от мен на новите души и да им пожелая щастлив нов живот. Да давам емоцията и любовта си занапред!

Б: Защо, когато имаш някаква стресова ситуация, напрежение… напълняваш? Каква е по-дълбоката причина?

З: Ох, ами все едно ме напомпват отвънка с голяма спринцовка… Аз не я виждам спринцовката, но усещането е като напомпване със светлина, която много ме разширява, за да мога да мина изпитанието. Отвънка ме напомпват с необходимите ми енергии, за да мога да се справя, защото ставам огромна, а там, където ме вкарват, имат нужда от това, което аз трябва да давам – да се превърна с тези огромни размери в щит… като стена за хората, с които съм в ситуация. Пазя ги! Това го виждам – как ставам огромна, огромна, огромна и приемам формата на извита стена. Духовния водач ми казва, че това е помощ за мен и за всички, които са намерили подслон под крилото ми. Това е толкова страшно за тях, че аз трябва да се превърна в… ами аз се превръщам всъщност в тази кръгла кула, от която тръгна всичко – не цялата кула, а половината. Ставам техен дом и тяхна защита, докато минем през ситуацията.

Б: Т. е. това е нещо, което не би трябвало да те притеснява?

З: Да, това е работа на светлите духчета… същества, които идват и ме напомпват.

Б: Защо си си избрала това тяло и свързания с него вариант за живот?

З: Сега сме горе пак на златните облаци и аз съм пак тая стъклена топка с… много ярко виждам жълтото и зеленото като цвят и по-малко червеното вътре в себе си. Тя, топката, трябва да избере тяло и съм си избрала това голямо тяло заради хубавото лице, защото другите две тела, които са били по-слаби, са с грозни лица. Едното е като баба Яга… като унисекс – не се разбира даже полът. Другото е… мършави тела… кожа и кости тела. Много слаби!

Б: Теб какво те е привлякло към настоящия вариант?

З: Ох, че ще бъда голяма! Смея се, защото бягам от това да бъда голяма, а съм поискала да бъда голяма. Като се появя на отворено пространство и като си разтворя ръцете, и изпълвам цялото пространство.

Б: И защо си поискала да бъдеш такава голяма?

З: Защото… да нося радост и настроение такава голяма! И мога да осветя цялата поляна с енергията, която е вложена в това тяло.

Б: А кой е най-паметният за теб твой минал живот?

З: Колебанията са между Египет и Асировавилония… Египет с пирамидите някак потънаха в звездното нощно небе. Не е толкова важно и толкова бляскаво и се оттеглиха. Сега виждам на преден план жълтите лъвове на сините плочки. Сега си давам обяснение – това е едно от любимите ми съчетания: жълто и синьо.

Б: А ти там как си изглеждала?

З: Огромен мъж. Не знам дали съм била жрецът… Близо съм до владетеля, но не съм владетеля.

Б: С какво се занимаваш?

З: Виждам се да съм приседнала до трона на владетеля и да му шептя… да му давам съвети.

Б: С какво вътрешно усещане си изпълнена?

З: Тежка отговорност. Пред нас са много хора от близки и далечни страни, дошли да се посъветват, да се помолят, да поискат, да получат разрешение, защото владетелят е и като съдник, и като милостив баща, който може да разреши и финансовите им проблеми и аз трябва да решавам съдбите на тези хора, които са на върволица. Владетелят прехвърля отговорността на мен и затова съм висок… И аз имам жезъл в ръка и оттам… от тоя жезъл идва връзката с Космоса, откъдето ми помагат решенията ми да са максимално справедливи, но настроението ми е тежко, заради решаването на тези съдби.

Б: Защо е важен за теб този твой минал живот? Какво си получила от него?

З: Тези хора са получили всичко по най-справедливия начин, по който са можели да го получат чрез напътствието от Небето към мен и от мен към владетеля. И тези хора там… при мен със своята мъка, получавайки надеждата, са ми помагали в сегашния ми живот.

Б: Разпознай някои от тях, които присъстват в настоящия ти живот!

З: Една жена с дъщеря й, които ме оставиха да живея две години в апартамента им, без да плащам наеми. Те са първи там, които са получили някаква помощ.

Б: Какво осъзнаваш сега, виждайки всичко това и правейки тази връзка?

З: Ох… че всичките сме свързани души от праначалото и трябвало да мина през тоя отговорен пост с това високо и едро тяло… да бъда в оная позиция, която ми е тежала, която не ми е давала радост, а само мъдрост, за да се пръснем после през епохите и да се срещнем сега.

Б: И сега каква ти е задачата в настоящия живот? Какво се иска от теб?

З: Да им давам светлина. Тогава съм им давала справедливост, а любовта ми е била заключена дълбоко в сърцето… без да давам никакви външни признаци. Искал е от мен да бъда без никакви чувства и емоции, а сега трябва да дам тази любов на тези същите хора, които тогава са получили само правда, сега да ги напълня с любов. Те да ми се отблагодарят, а моята благодарност към тях да бъде… да ги обичам. Това да ги повдига.