Духовното пътуване, неограничено във времето и пространството, обикновено е вълнуващо преживяване. Едно от специфичните неща в начина, по който водя регресиите, е това, че насочвам човека да се установи в своя вътрешен център, чрез който съзнанието му се свързва с информационното поле на вселената. На практика получаваш достъп до един неограничен склад от знания, от който можеш да получиш информация по всеки въпрос, стига да ти е разрешено. Понякога у някои души се пробуждат спомени, които са много назад във времето… Още преди да е възникнал животът на Земята. Тъй се случи, без да сме си го поставяли за цел, в регресията на С., който е мъж, малко над 40-годишен, изпитващ от време - навреме пристъпи на депресия. Записът на регресията започва от момента, в който С., заедно със своя духовен водач, се е озовал в Духовната библиотека и вижда Книгата на своя живот разтворена.

Б: Концентрирай се върху мястото, където е отгърната Книгата на твоя живот и ми кажи къде се озоваваш!

С: При зараждането на Земята… Земята е като лава. Има тъмни и светли петна по нея. И аз се нося отгоре над нея… като светлина. Цвят бял… Светлина като комета.

Б: Защо твоят духовен водач ти припомня точно този момент?

С: Ами тогава, преди да е имало още земя и вода, е имало живот и всички са като мен – бели, светли създания обикалят около планетата… все едно са отгоре.

Б: Какво друго трябва да видиш, да почувстваш и да си припомниш?

С: Трудно е да се опише… Целта е да разбера какво съм и че животът е породен от такива създания.

Б: И как е породен точно…?

С: Ами много интересно защо са дошли тук, при положение, че е само клокочеща лава. И тъмни петна има, където е по-изстинала.

Б: Добре, я проследи самия процес на създаването на живота на Земята… Какво се случва и какво участие вземате?

С: Земята изстива и става тъмна. Ние се движим в тъмнина. Обединяваме се на групи.

Б: Като бройка, численост колко сте в тази група?

С: Само ми изникна числото 24, но не ги виждам.

Б: Каква е задачата на вашата група?

С: Занимаваме се с пръскането на светлина, но ми се зароди и усещането, че има някакви други, тъмни създания… Но те сякаш не са живи, а са като някаква концентрирана тъмнина.

Б: И откъде идва тази концентрирана тъмнина? Какво я поражда?

С: Не я поражда нищо, а тя си е открай време тука.

Б: И каква е нейната функция?

С: Възпираща.

Б: Т. е. вие се борите с тая тъмнина и трябва да я превъзмогнете… или…?

С: Отначало си мислим, че трябва да се борим, но после разбираме, че е нужна и тъмнината.

Б: Защо е нужна?

С: За да не се разпръсне светлината в безброя, в безкрая някак… Сякаш ние се обединяваме срещу нея – ако я нямаше нея, нямаше да сме обединени.

Б: И как влияете върху формирането на живота на Земята?

С: Животът се поражда от взаимодействието между нас и тъмнината… или тъмните същества, но без да съм сигурен, че са същества… и се поражда оранжева светлина. Май тя ражда живота… но още не е материален живот.

Б: Как изглежда първичният живот, породен от тази оранжева светлина?

С: Изглежда като оранжева мъгла… жива мъгла.

Б: По-нататък как се развива животът, за да се разгърне такъв, какъвто го познаваме?

С: Става зелена… Светлината – оранжевата, се промени. Стана по-плътна.

Б: Следващият етап какъв е?

С: Следващият етап ми се даде… изведнъж – че всичко вече е готово… като цялата природа. Изведнъж цялата Земя става жива.

Б: Зеленият цвят ли е цветът на живота на Земята?

С: Да.

Б: По чий план се създава?

С: Няма план – всичко става едновременно. Няма, първо, сме го измислили, а после сме го направили… Едновременно протичат и двете действия, сякаш няма време… Това трудно може да се обясни. Хем предварително всичко е ясно какво ще стане, хем няма план.

Б: Интересно! Но все пак вие работите… вие реализирате някакъв замисъл?

С: Той си е вътре в нас.

Б: Добре… а вие откъде сте?

С: От Бога идваме.

Б: Да видим как изглежда това, от което идвате?

С: Това е обгърнало цялата вселена… Бяла Светлина, която е обгърнала цялата вселена. И в същото време е безбрежно. Вселената е като топка, която се намира в Него.

Б: И когато ти си потопен в тази бяла Светлина, която наричаш Бог, какво е усещането?

С: Усещането е блаженство… И си никой, и си всичко!... Сега виждам, че и топката, дето беше… зелената… я няма и ВСИЧКО Е ЕДНО. Тя прониква всичко тази Енергия… Сега не я виждам като Светлина… Тя пак е Светлина, но много наситена… като мъгла – много светли частици близко една до друга, които създават впечатлението, че е Светлина. Навсякъде са и като съм там, и аз съм навсякъде. Освен блаженството, има една концентрирана енергия, която не е отпуснатост, ами е обратното – някаква концентрация.

Б: Защо е необходимо това?

С: За да го има всичкото… животът, за да го има.

Б: Тя поддържа и създава живота – тази концентрация на Божествената енергия?

С: Да… Това нещо го има навсякъде… Тези точици са концентрирана светлина и са действени… не е отпуснато… не е това, което си представяме, че е нирвана – някакво блаженство… единствено… но и двете неща ги има – хем е блаженство, хем е и като някакво усилие…

Б: Изпитай състоянието нирвана и ми опиши какво представлява!

С: Пак зелено ми се вижда… Нирвана е почивка, но тя не е завинаги. Трябва да има и…Тази светлина, тия частици са творческа Енергия всъщност… Трябва да се прави нещо.

Б: А отвъд нирвана какво има?

С: Работа – това ми се дава. Това е първото, което ми изниква.

Б: Какво означава да пребиваваш в по-висше състояние от нирвана?

С: Това е да твориш, да създаваш…

Б: Как се случва това творене, създаване?

С: През тебе протича просто… в сътрудничество с Бога. Не само че протича и идва единствено от Бог, но сякаш и ти имаш участие.

Б: Как се усеща това взаимодействие между теб и Бог?

С: Като потопеност… потопеност в Бога… във Всичкото. Трябва да се разтвориш, но… за да те има тебе, не би трябвало целият да се разтвориш. Двойствени са нещата – ако се обособиш като едно определено пространство, ти си наситен със същите тия искри… точици светещи… като всичко останало, но можеш да се концентрираш, да се обособиш… ако искаш. А може и да се разтвориш напълно… Много е интересно – хем можеш да си Цялото, хем можеш и да си си ти… едновременно!

Б: И как се случва това?

С:  Тази индивидуалност си я изграждаш ти и можеш да я насочваш, както прецениш. Но пак не е едностранен процесът – и Бог участва. В сътрудничество всичко става.

Б: А какъв образ би могъл да дадеш за това сътрудничество и взаимодействие?

С: Думата е „съвкупност”, но не мога да дам описание, образ…

Б: Не е ли подобно на морето и вълна от морето?

С: Не го усещам така. По-точно е да си потопен в морето… в един океан от светлина. И да прониква външната светлина… тя не е и външна, защото пак е част от тебе, но просто да се обособиш, да кажем, като една топка… и това, което е вътре в нея - тая светлина… да можеш да я префасонираш така, както на тебе ти се иска… в различни цветове… Ама ако има някаква прозрачна преграда между теб и останалата светлина… не е това – няма преграда! Има по-концентрирана и обособена светлина – това си ти. Като от теб зависи да я правиш тази светлина в различни цветове… проявления…

Б: Какво друго трябва да осъзнаеш за това взаимодействие между човек и Бог? Какво е важно за теб?

С: Важно е да махна преградите… преградата, която е създала материята.

Б: Какво ще рече това?

С: Думата, която първа ми идва е „егото”, но това е като някаква ципа, която те обгръща и те съхранява като индивидуалност.

Б: А необходимо ли е да умира егото или твоята индивидуалност?

С: Твоята индивидуалност е в центъра, а това, което го казвам като его, е тази ципя, която е обгърнала пространство около центъра и го е обособила. Ако я няма ципата, тогава сътрудничеството ще е по-истинско. Другият вариант е да си представиш, че ципата е прозрачна. Тя пак не дава да проникне външното, Божественото – това от Цялото.

Б: Тази ципа представлява егото или личността на човека, а центърът е Божествената индивидуалност – така ли?

С: Да, да…

Б: А защо при теб се поражда проблем с депресиите? Откъде идва това? Какъв е коренът на проблема?

С: Там е коренът – в тая ципа. Тя не ми дава да дишам.

Б: И какво трябва да направиш, за да се променят нещата?

С: Трябва да я разкъсам по някакъв начин… Представям си все едно с ръце и крака я разкъсвам и я няма вече.

Б: И как се чувстваш, след като разкъсваш тази ципа?

С: Усещането е, че си част от Цялото. И това е всъщност нормалното ти състояние.

Б: Как би го определил?

С: Божествено състояние… Покой и творчество. Като не е задължително творчеството да се материализира изобщо. Може да твориш в това друго измерение… То не е измерение, а в Цялото! С чувства, с мисли да отдаваш от тази твоя Божествена същност навън… да излъчваш красота, любов, светлина. Да можеш да мислиш и тези мисли да работят, и след време да се върнат като материал. Без Божественото няма как да има творчески процес!

Б: Човек трябва да бъде, първо, свързан с Божествената същност, за да бъде творец… или по-скоро съ-творец… Има ли нещо друго, което трябва да осъзнаеш във връзка с настоящия си живот?

С: Трябва да се доверя на това вътрешното Аз… на Божествената индивидуалност. Умът ми мисли, че трябва да правя тук, на Земята, нещо реално… да произвeждам, да правя нещо, но Духът ми казва, че това не е задължително – че правенето може да не е материално… Че това творчество мога да го възприема като ангажимент – да работя в тая друга, по-фина материя. Ние сме свикнали да виждаме някакви резултати, а при това резултатите няма да се виждат така осезаемо и бързо. Но аз трябва да се доверя и това ще ми се отчете, че съм работил върху това да дойде Божието царство на Земята. Това е единственото, най-важното… Това трябва да прави всеки – ДА ДОЙДЕ БОЖИЕТО ЦАРСТВО НА ЗЕМЯТА!

Б: Каква е мисията на твоя живот?

С: Мисията, като че ли е една за всички хора. Нямам конкретна работа, която да свърша тука в материалния свят, но имам задачата с опита, който съм поел от тоя живот… който си е конкретен, индивидуален опит… с този опит да работя, за да дойде Божието царство на Земята… Божият мир… Земята да не е откъсната. Тя е като… както описах… с тая ципа обвита, както човек е обвит с това его… така е обвита и Земята. Това нещо трябва да се разкъса и да заживее заедно с Бога… с Всичкото.

Б: Как изглежда твоят сърдечен кристал?

С: Червен квадратен куб. Влезнах в него и стана кръгъл.

Б: С какво усещане те изпълва?

С: С красота и… порозовя… стана розов.

Б: Какъв е смисълът на тази трансформация – в началото беше червен куб, а после… розово кълбо?

С: Това е любовта – от егоистичната любов да преминем към истинската любов… от човешката към Божествената… Даже тя е розова – розовата не е напълно Божествена, а да я кажем ангелска.

Б: А сега да видим как изглежда Божествената любов?

С: Бяла стана… Бяла. Искряща. Настъпи промяна – стана като кристал… пак кръгъл, но с отсечени стени. И след това изчезна кристалът и само един извор на светлина, който разпръсква навсякъде, из цялата вселена.

Б: И когато ти си потопен в този център, какво е усещането?

С: Първото, което ми дойде, е усещането на Бог… че си Бог.

Б: Какво означава това – да бъдеш Бог?

С: Означава да разпръсваш любов… и то такава бяла. Светла, чиста.

Б: Каква е разликата между човешката, ангелската и Божествената любов?

С: Човешката любов е потъмняла ангелска, а ангелската е слязла Божествена. Колкото по-надолу слиза, толкова по-тъмен става цветът. Божествената любов е безгранична любов… към всичко! Но тя се пречупва от същностите… колкото могат. От Извора тя излиза една, но същностите я възприемат различно. На всеки каквото му трябва, това получава.

Б: А ти как я пречупваш? Какво получаваш от нея?

С: Светлина получавам… Ставам светъл и аз… и чист. Това, което е важно за мен и за вбъдеще – ДА БЪДА СВЕТЪЛ И ЧИСТ!

Б: Нека твоят духовен водач да отгърне Книгата на твоя живот там, където е изписано името на душата ти, а ти ми го кажи!

С: БОРИСЛАВ… Не знам защо така ми се получи.

Б: Защо ти излиза името БОРИСЛАВ?

С: Това е… и БОРИСЛАВА… го разбирам като ДА БОРИШ СЛАВАТА… да не се стремиш към слава… да не се стремиш към човешките суети.

Б: А към какво трябва да се стремиш?

С: Единствено и само към Бог! Но е нужно за това да разкъсаш тая ципа, за да може да се прояви. Да се стремиш към Божественото в себе си да се прояви… махайки тая ципа, да влезе отвън Божествената светлина, да събуди твоята, за да може да се прояви пак твоята Божествена същност.