Да надникнем в още един чуден вътрешен свят – света на В., която е жена на средна възраст. Дойде за регресия, защото искаше да разбере каква е причината да няма до този момент дете, а освен това живееше с усещането, че след смъртта на майка си през 2009 година сякаш животът й е тръгнал назад и се е изпълнил с негативни събития. Получи се една много вдъхновяваща регресия, която се надявам, че ще изпълни своето предназначение – да освободи В. от психологическата причина за невъзможността да си роди дете и да й възвърне увереността и радостта от живота! Няколко момента правят впечатление: на три пъти нейният духовен водач я връща към една и съща сцена в минал живот, когато тя с помощта на свой приятел се самоубива. Втория път я връща, за да пренапише тази сцена и тя самата да се види в друга светлина. Това е ефективен подход, защото е важно да бъде променено миналото… не на физическо поле, разбира се, а в подсъзнанието на В., която пък промяна ще рефлектира благотворно върху нейното настояще. Духовният водач я връща и за трети път в същата сцена, за да изпита В. момента на смъртта и да осъзнае, че няма нищо страшно – че смърт всъщност няма и животът продължава. На вашето внимание предлагам най-същественото от регресията на В. Приятно четене! :)

В. се връща в много старо време, където се усеща като млад мъж, който пада или по-скоро е блъснат от някого в кладенец със зелени камъни. Много е студено и мрачно. Трепери от студ. Установява, че сама е искала да скочи и да се самоубие, а мъжът, който я блъска, всъщност й помага по този начин да осъществи желанието си и тя изпитва благодарност към него. В този мъж разпознава съпруга си от настоящия живот. Причината за възникналата ситуация е, че не се чувства приета от хората. Различна е. Сама срещу тълпата. Не може да понесе одумването и затова е пожелала да сложи край на живота си… След това й се показва идентична ситуация. Пак има тълпа и никой не иска да й помогне, но този път тя се чувства силна и няма желание да се самоубива, защото трябва да оцелее в тоя живот. Това й се дава, за да разбере, че е силна и може да се справи… И че всичко, което й се случва в настоящия живот, е дребно и незначително, но тя му придава голяма важност. По-късно, когато духовният й водач – възрастен мъж на име Михаил, я завежда в духовната библиотека, в един момент тя казва, че си е спомнила – спомнила си е, че в този минал живот, към който се е върнала, е можела да казва истини и да лекува. Това я е правело различна и тогава, това я прави различна и сега. След това питаме духовния водач за интереса на В. към смъртта и дали трябва да предава на хората послания от мъртвите. Той я връща отново във водата, в кладенеца, за да й покаже, че може, че не умира, че всъщност няма край, че всичко е на едно място - В. отново изпитва силното усещане за студ, след което намира покой. Не й харесва земният живот, но ще се връща, докато й хареса, докато го приеме. Попитах я тази сцена, към която отново я върна Михаил, дали оказва някакво влияние в настоящия й живот. Тя направи връзка, че в детството й на село е имало бунар и тя е обичала да си играе там. Веднъж е щяла да падне в него, но дядо й е бил наблизо и й е помогнал. „Вече няма да скачам в бунар!” – каза тя. След това зададох въпрос – защо, след като има толкова хубава и стабилна 22-годишна връзка с мъжа си, не й се дава да има дете. Причината се оказва страхът, че В. няма да може да понесе тази отговорност – отговорността да бъде майка, тъй като родителите й много малка са я оставили при дядо й и баба й на село и тя е страдала много. Упреквала е майка си, че не се държи като майка. И сега всъщност се страхува, че и тя ще бъде подобна майка. Духовният водач на В. я погалва и я успокоява, че няма да бъде така и й показва бъдещото детенце. То е момченце. Вижда го пролетно време в двор на къща. В. е клекнала и го вика, а то й се усмихва. Бере й цветя и е прекрасно! Тя се смее щастлива. След това задаваме въпрос дали това, че животът на В. след 2009 година, когато умира майка й, е тръгнал сякаш назад – изпълнил се е с негативни събития, изчезнало е от него цветното, радостното, а е останало само сивото и скучното – дали има връзка с тази смърт и с грижите, които е полагала В. за болната си майка в продължение на пет години. В. отговаря, че й е било много тъжно за нея – че майка й не е искала да се бори и тя е пожелала да бъде на нейното място, за да не страда майка й. И затова „сякаш всичко ме кара да си отида. Трябва да намеря сили да стана като преди. Просто трябва да си повярвам!... Много сцени минаха от последния ми живот – виждам се колко съм уверена, колко съм щастлива, колко съм усмихната, как не се боя да контактувам с хората, как чукам на вратите, как постигам всичко, което искам и което желая. Показва ми се, че трябва да си върна тази увереност, която съм имала тогава. Тя е още в мен – просто съм я потиснала… Михаил разтваря мантията си и ми показва Слънцето. Прекрасно е! Това е, което съм изгубила.” Питаме духовния водач дали В. има нужда да ходи при духовните лечители, но се оказва, че те вече са свършили своята работа – стоплили са я. След това Михаил я завежда при нейната група от сродни души. Там е майка й, която сякаш си играе на криеница с В. – ту се показва, ту се скрива зад някаква завеса и е усмихната. Има и четири-пет мъже, измежду които В. разпознава дядо си – душа, която винаги е била с нея. Мъжете са облечени с официални костюми и на главите си имат бомбета. Когато я питам защо са толкова официални, тя ми казва, че може би, защото тя им придава важност, т. е. държи много на тяхната оценка. А те я приемат напълно, гледат я одобрително и я изпълват с усещането, че се справя добре, че не се е отклонила от пътя си. Насочвам я да види и да ми опише Първоизточника - Бог. В. Го описва по следния начин: „Космоса… Огромен трон… Царствена фигура седи върху него и както седи, така се разпръсква навсякъде… Бог е всичко! И аз съм Бог! Уау! Мога да пътувам в Космоса, благодарение на това, че съм Бог! Мога да бутам Луната.” (Смее се) „Прекрасно е! Мога да съм щастлива! ” След това описва и сърдечния си кристал: „Прилича на круша. Блести в розово и златно. И се върти с много голяма скорост около оста си надясно – много е красиво! Уау, непрекъснато създава нещо като облак, като пръстени. И аз мога да ходя там. Много е красиво!” Питам я за името на душата й и неговото значение. Тя ми отговаря: „Петра. Аз съм закрилница на хората и виждам някаква постройка – високи каменни стени с много красива порта… Огромно е, много е огромно! Слънчево е! Наоколо сякаш е пустиня. И в тази огромна постройка… между тия стени има много хора. А аз съм над тях… като огромна статуя. И те се чувстват добре покрай мен. Чувстват се закриляни и спокойни. Те са се спасили от нещо… Това е нещо като моя храм. Разбирам, че съм полезна… че животът ми има смисъл, независимо от това, че понякога е трудно. И че съм много силна!” Следва процедура Приобщаване към Благодатта и света на Божествената светлина. Питам В. как се чувства, а тя ми казва: „Усещам, че съм навсякъде… по всяко време и навсякъде. Не съществуват пречки, не съществуват прегради!” Чудесно като за финал на регресията, като се има предвид, че чувството, с което човек излиза от състоянието на транс, продължава да работи и през следващите месеци!