Г. Г: "Ако липсва дълбоко страдание, плитки ще са корените на радостта..." - мантра на западноевропейските романтици /авторство - Байрон/! Не бих приел идеята за субстанционалността на Блаженството! Моля те: Обясни!

Борислав Русанов „Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика." Но аз ви казвам, че двете са неделими. Те идват заедно и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си. Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие. Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.” 
Джубран Халил

Що се относя до Блаженството... Същността на Битието е блажена, но това просто трябва да се преживее... Няма какво да се обяснява. Отключи ли се веднъж, то блика неспирно. В живота ти могат да се случват и радостни, и тъжни събития, но те са в периферията на твоето същество, а в центъра ти си блажен. Може би е странно и неразбираемо, но... е въпрос на преживяване.

Г. Г: Т.е. Блаженството ни е дадено изначално от някаква Висша сила, която е така устроена, че да спуска свише само Благодат, която само неразумните пропиляват. Остава за уточняване критерият за Разумност?

Борислав Русанов Ще се опитам да обясня какво имам предвид и как виждам нещата на базата на своята лична опитност. Тази Висша сила или Божественото... е и в нас. Ние не сме нещо отделно. Нищо, че за повечето хора това е реалността... този дуализъм – аз и Бог, като Бог се възприема като Върховна Личност, която е, разбира се, по подобие на човека. В Библията се твърди, че Бог създава човека по Свой образ и подобие. За мен по-достоверното е, че човек очовечава нещата и създава Бог по свой образ и подобие. Когато говоря за Бог, нямам предвид Личност... а Божественост – едно ЖИВО, ПУЛСИРАЩО, СЪЗНАТЕЛНО, ВСЕОБЕМАЩО, ВСЕПРОНИКВАЩО И ХАРМОНИЧНО ЦЯЛО, КОЕТО Е МИР, ЛЮБОВ И БЛАЖЕНСТВО. Благоразумието, Благият Разум или Мъдростта произтича от това ЕДИННО СЪЗНАНИЕ, което желае благо за всяка своя частица. Колкото е по-далеч от НЕГО човек, толкова е по-неразумен. А Неговото проявление е в пряка зависимост от разкритието на Любовта, което сме успели да направим в самите себе си, тъй като Тя разширява съзнанието ни и колкото повече обичаме, толкова по-всеобхващащо е нашето съзнание. Но, за да се разгърне Любовта, е необходимо, първо, да стигнем до фундаменталния МИР (будистите биха казали ПУСТОТА), от Който възниква всичко съществуващо... МИРът, Който съдържа в Себе Си ЛЮБОВТА и БЛАЖЕНСТВОТО. Ето защо истинският Път на човека не е навън, а навътре – от периферията към Центъра, тъй като можем да се установим в този фундаментален МИР само чрез вдълбочаване в себе си. Това става чрез медитация. Колкото сме по-способни да се вдълбочим в себе си, толкова по-дълбок е МИРЪТ и в толкова по-голяма степен се изпълваме с ЛЮБОВ и БЛАЖЕНСТВО, а съзнанието ни от частично се разгръща все повече и повече, като целта е да стане такова, каквото е всъщност – ЦЯЛОСТНО. Тези, които достигат този пълен разцвет на съзнанието, обикновено са обожествени от хората, тъй като са успели да осъществят СВОЯ БОЖЕСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ и да открият, че БОЖЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ Е КАКТО ИНДИВИДУАЛНА, ТЪЙ И УНИВЕРСАЛНА, И ТРАНСЦЕДЕНТАЛНА.. и че върховната Истина гласи: ЕДИН СЪМ АЗ НАВСЯКЪДЕ, ЕДИН СЪМ АЗ ВЪВ ВСИЧКО. И е интересното това, че хем се усещаш като център на индивидуално съзнание, хем си едно с ЦЯЛОСТНИЯ ПОТОК НА ЖИВОТА. И тогава разбираш нещо много важно – защо всеки човек смята себе си за център, около който едва ли не се върти целият свят. Цялата работа е в това, че в БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ няма център и периферия... няма периферия изобщо, защото ЦЕНТЪРЪТ Е НАВСЯКЪДЕ... ЧРЕЗ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЖИВЯВА СЕБЕ СИ. И ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е БЛАГОСЛОВЕН, НО... МАЛЦИНА ГО ОСЪЗНАВАТ. Тези, които го осъзнават – БУДНИТЕ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО... БУДИТЕ, трябва да се опитват да помагат на другите. Така вървят нещата, за да стигнем в крайна сметка до ВСЕЛЮБЯЩОТО ЕДИНСТВО, В КОЕТО ВСЕКИ ОБИЧА ВСЕКИ, ТЪЙ КАТО НИЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ КЛЕТКИ, НО ОТ ЕДИН ОРГАНИЗЪМ.