Докато работех като учител, директорът на училището не един път ме е питал на какво се дължи доброто ми здравословно състояние, тонусът, ведрото настроение, позитивизмът. В продължение на 20 години не съм си пускал и един ден болничен. В тази статия ще се опитам да отговоря на какво се дължи това.

Здравето е нормалното и естествено състояние на човешкия организъм, който е проникнат и е израз на една велика и възхитителна Рязумност, Целесъобразност. За да се поддържа здравословният ред в тази биологична система, като част от нея съществува имунната система, която е естественият самовъзстановяващ се механизъм на тялото. Благодарение на това, на практика то притежава потенциал да се самоизцелява, независимо от вида на заболяването. Ако това не се случва, значи има нещо, което потиска и блокира дейността на самовъзстановяващия механизъм, който привежда биологичната система в изначалното й здравословно и жизнерадостно състояние на хармония и баланс. Затова трябва да се открие причината, която блокира дейността на самовъзстановяващия механизъм на тялото и поражда болестотворни изменения, които променят и деформират клетъчната памет. След като бъде открита причината, трябва да бъде отстранена, а клетъчната памет пречистена и възстановена в изначалния си здравословен вид. Като се има предвид, че 90% от заболяванията се дължат на стреса – на липсата на спокойствие, на хармония, то е ясно, че основно трябва да се работи в това отношение. Ето защо са препоръчителни, здравословни и ефективни антистресови практики, в основата на които е дълбоката релаксация – успокояването, отпускането, хармонизирането на тялото и ума: медитация, дихателни упражнения, асани, масажи, паневритмия, излети и живот сред природата. Това обяснява и лечебния ефект, който има регресията. Тя възвръща човека към неговата изначална същност, изчиства блокажите и възстановява, активира лечебните сили на организма. Проблемът при хората е, че обсебени от забързания ритъм на ежедневието, загрижени за прехраната и оцеляването си, забравят за тези практики и ползата от тях, не оценяват тяхната стойност, не им отделят нужното време и внимание, защото други неща са им приоритетни. Но така разрушават основата на своя живот, като позволяват на стреса да възниква и бавно, постепенно, неусетно, но сигурно,  да се натрупва под формата на вътрешно напрежение, предизвиквайки болестотворни изменения с определана симптоматика. Няма как обаче да бъде ефективна медицината, която се опитва да лекува или потиска симптомите, които са просто само сигнална лампа, подсказваща, че нещо не е наред. Необходимо е да се стигне до корена на проблема и да се отстрани... А той обикновено е стресът. Или пък да се пренапише ситуацията, която е разрушила здравословия модел и естествен ред, създавайки хаос в биопсихичната система.