В тази статия ще споделя някои от наблюденията си и изводите, до които съм достигнал, в своята работа и срещи с хора, страдащи от депресия.

Когато човек потиска собствената си същност... не смее да я изрази поради различни причини: било, за да се впише в обществото, да бъде приет, харесван и обичан от хората, да е в съответствие с изискванията на определени религиозни догми, с образец на поведение или просто с установената традиция... за да създаде и поддържа добър имидж или ореол на святост... заради стремеж да бъде винаги и на всяка цена позитивен... когато има дълбок разрив между „трябва“ и „искам“ и изборът е в полза на „трябва“, с което пък загърбваш и пренебрегваш собствената си същност – своите нужди и потребности... когато потискаш своите емоции и не си позволяваш да изразиш истинските си мисли и чувства в желанието си да угодиш на хората, да изглеждаш в техните очи добър... всъщност ставаш лош за себе си, тъй като всичко това... цялата тази подмяна на твоята истинска с фалшива самоличност те депресира – скрива и потиска твоя потенциал, не му дава възможност да се разгърне... А ти затова си тук! Това се иска от теб! И понеже не го правиш, се чувстваш като спънат кон... като каторжник в пранги. Липсва ти свободен, волен израз, усещането за полет. Толкова много неща си потиснал в себе си... изтласкал си дълбоко в несъзнаваното. Но макар и невидими, оттам те дърпат нишките на твоя живот, без ти да си даваш сметка за това... И се чудиш защо не ти се получават нещата... защо не се чувстваш щастлив и преизпълнен... защо не дишаш с пълни гърди. Тези потиснати неща са като мини, заровени под повърхността на твоето съзнание, и във всеки момент някоя от тях може да избухне... Този потиснат гняв, това скрито недоволство може да се взриви. Това те държи постоянно нащрек. Не можеш да се отпуснеш... не можеш да си позволиш да се отпуснеш! Това създава в теб напрежение, тревожност, страх... Води те до панически атаки, които те връхлитат. А те са алармен сигнал, че нещо не е наред в твоята биопсихична система... че трябва да обърнеш внимание... че трябва нещо да промениш, защото ако продължаваш по същия начин, това ще доведе до срив, до разстройство, до разпад! Проблемът е, че депресивното състояние има дълбинен характер и не може да се повлияе, ако изхождаме от повърхностното ниво на съзнание, в което обикновено пребиваваме. Затова е необходимо да се навлезе в дълбоките нива на съзнание, за да се осветли причината за проблема и да намери той своето разрешение, като се открие и замени погрешното убеждение и се промени енергийният модел. Тогава човек се чувства като новороден, като премахнал тежък товар от себе си -здрав душевно и телесно, хармоничен и добронамерен, състрадателен, изпълнен с мир, любов и радост.