Докато се разхождах днес из красивите околности на Драгалевци и се любувах на есенната красота на Витоша, текнаха мисли, които ще се опитам да извикам отново и да споделя с вас. Та покрай един случай от моята практика през изминалата седмица мислите ми тръгнаха оттам, че животът се развива между страха и любовта – на единия полюс е страхът, а на другия – любовта. Любовта е здравословното състояние, а страхът - болестотворното. Но, за да бъдеш здрав, не е достатъчно само да те обичат – трябва и ти да обичаш, защото любовта ти дава самоличност, помага ти да се установиш в своя център... Любовта ти дава душа! Докато страхът ти отнема самоличността и прави така, че да загубиш своя център, да станеш като празна мидена черупка – сякаш човек без душа, и да усещаш огромна вътрешна празнота, липса на смисъл, което поражда постоянна тревожност. Започваш да вярваш, че всичко те застрашава, т. е. вселената и хората са враждебни. Живееш в състояние на непрекъснат стрес – не можеш да спиш, преставаш да се храниш, занемаряваш външността си. Ставаш подозрителен, мнителен, навсякъде откриваш знаци, които потвърждават твоите опасения - всичко е настроено срещу теб и е включено в чудовищен заговор – следят те, преследват те, искат да ти навредят, да те убият... Ако не теб, то някой от твоите близки, но... заради теб! Изобщо ти си в центъра на всичко! Толкова си важен и значим! Всички нишки водят към теб! (Бих казал, че в основата се забелязва още на пръв прочит огромен нарцисизъм, мания за величие, което е твърде вероятно да е компенсаторен механизъм, а заболяването всъщност да изисква човек да се смири). Това е начинът, по който самият ти създаваш въображаем сценарий. Той придобива реалност, но само в твоята глава... сценарий, в който само ти си убеден... действителност, в която само ти живееш! А това е заболяване на ума, което носи всички характерни признаци на параноята и води до деградация на личността – натрапчиво и жестоко е, защото представлява един постоянен вътрешен тормоз, заради който губиш и връзката си с хората, тъй като между твоята и тяхната реалност няма съвпад. За съжаление регресията не може да помогне на човек, който е в подобно състояние, тъй като той не е способен да се концентрира и да следва гласа на водещия, защото вниманието му е отвлечено от филма, който се върти нон стоп в главата му и го изпълва с тревога, държи го нащрек, не му позволява да се отпусне,а точно дълбокото отпускане на тялото и на ума е в основата на успешната и ефективна регресия!