Във връзка с призива за световна медитация днес – на 5 април 2020 година в 05:45 ч, първо, ще припомня един откъс от книгата ми „Към Извора на Любовта – пътят на един мистик“:
„Средата на август, 1986 година: С Паро сме тръгнали за Събора на Седемте езера. Намираме се на централната софийска гара. Часът е около 7:40. В цялата шумотевица, съвсем ясно и отчетливо, чувам вътре в себе си глас, който ми казва: “Борьо, в 8 часа ще се усетим ли?” Аз сръчках Паро и му викам: “Паро, не знам какво става – побърквам ли се нещо, но... току – що чух ясно и отчетливо глас, който ми каза: “Борьо, в 8 часа ще се усетим ли?” Интересно ми е, ще се случи ли нещо в 8 часа!” А точно в 8:00 часа тръгваше влака ни. Ние влязохме в купето малко по-рано. Сложихме си раниците отгоре и седнахме. Влакът тръгна и... изведнъж почна да се излива вода на главата ми от... раницата ми. Най-чудното беше, че в нея нямаше нито вода, нито пък нещо, което може да се разтече. След малко последва втори теч върху главата ми. (Косата ми беше мокра!) Тогава станахме с Паро, свалихме раницата и започнахме да търсим водоизточника, като извадихме всичко от раницата. Не можахме да открием водоизточника... Само на едното джобче на раницата имаше едно мъничко водно петънце – явно откъдето е изтичала водата, но нямаше никакъв водоизточник. След това прибрахме всичко в раницата обратно и я сложихме на мястото ѝ. След около минута трети чучур се изля върху главата ми! След няколко дни разбрах, че на този ден е имало парад на планетите, т. е. няколко планети от нашата система се подреждали в една линия. А в 8:00 часа сутринта имало инициатива (във връзка с това събитие) за световна медитация!“

Както знаете, имам собствена програма, която ми е дадена, и по която работя всяка сутрин от 9:00 до 9:30 ч, но въпреки това реших да бъда отворен и към това световно събитие и гледах да бъда просто в състояние на възприемчивост по това време. Констатирах, че наистина енергийното ниво се повиши – енергията беше светла, пречистваща, извисяваща и създаде приятно усещане. Със сигурност ще има положително влияние! По едно време... спонтанно... без да съм го търсил... получих видение: бяхме с един мъж... долу-горе на моята възраст... с визия, която по някакъв начин ми напомняше Сал Ракели... без да твърдя със сигурност, че е той! Четеше ми от някаква книга нещо, което ми резонираше и в мен нямаше съпротива към това, което чувах – обяснения, инструкции, указания, които УЧИТЕЛИТЕ дават на хората в своите беседи, лекции и книги. Към края на абзаца, който ми четеше този човек, вдигна поглед към мен, погледна ме в очите и ми каза: ОТ ТЕБ ЗАВИСИ! Това всъщност беше последното изречение от прочетения абзац, което разбрах по някакъв начин, че в текста е изписано с главни букви (както аз го изписах). Последва същото с друг абзац от книгата, като накрая завърши по същия начин – с думите ОТ ТЕБ ЗАВИСИ! Но това ОТ ТЕБ ЗАВИСИ не се отнасяше само за мен, а за всеки един от нас... за всяко човешко същество! И имаше значение на... както един учител в обикновено училище разказва, обяснява урока или начина, по който ученикът трябва да подходи, за да реши дадена задача, но... оттам-нататък нещата зависят от ученика. Сякаш учителят... след като е дал на ученика необходимото, върху което да стъпи, след това се обръща към него и му казва: ОТТУК-НАСЕТНЕ ВЕЧЕ ОТ ТЕБ ЗАВИСИ,ЗАЩОТО АЗ НЕ МОГА ВМЕСТО ТЕБ ДА ТИ НАУЧА УРОКА, ДА ТИ НАПИША ДОМАШНОТО, ДА ТИ РЕША ЗАДАЧАТА! С други думи – акцентът пада върху личната отговорност на всеки един от нас! Не е достатъчно само да четем книжки, да гледаме видеа с мъдри слова, да трупаме информация и да усвояваме истините, които ни се разкриват, но само интелектуално - без те да ни променят в положителна посока (към Цялостното, Единното Съзнание, което ни нашепва: ЕДИН СЪМ АЗ НАВСЯКЪДЕ, ЕДИН СЪМ АЗ ВЪВ ВСИЧКО), т. е. да знаем нещата, ама да не ги прилагаме! Само знаенето не е достатъчно! Изисква се и приложение! Не е достатъчно за птицата да има само едно крило – нужни са ѝ две, за да може да лети! Приятели мои, ще полетим ли?