1. Какво представляват

Това са едночасови дистанционни сеанси, при които единствената връзка между мен и другия участник е енергийно-мисловна. В рамките на тези 60 минути активирам енергията на Божествената благодат и я насочвам фокусирано към другия участник в сеанса. Тази Благодатна енергия е свръхсъзнателна и Тя най-добре знае върху какво и по какъв начин да въздейства. Моята работа е само да я активирам и насоча. Няма значение на какво разстояние се намираме един от друг. Може дори да сме на различни континенти. Важното е обаче да имаме визуална представа един за друг, за да можем да осъществим енергийна връзка помежду си и по този начин да прокараме канал за потока от Благодатна енергия.

2. Върху какво оказват влияние тези сеанси

Това са сеанси, които винаги оказват положително въздействие и нямат никакви отрицателни ефекти, т. е. от тях човек може само да извлече полза. Чрез сеансите аз искам малко от малко... доколкото е възможно... да ви направя съпричастни на Божествената благодат, така че да вкусите от нея и тя да започне да се проявява в живота ви така както се проявява в моя! Благодатната енергия ви свързва с Божествения Дух, озарява съзнанието ви и ви вдъхновява, изпълва ви с дълбок мир и блаженство, лекува ви душевно и телесно, прогонва от вас тъмни същности и депресивни състояния, хармонизира отношенията ви, помага ви да си родите дете, разрешава заплетени ситуации, подрежда нещата във вас и във вашия живот съобразно благия Божи промисъл – нещо, което ви изпълва с дълбока благодарност и благоговейно чувство!

3. Какво се иска от теб, за да получиш Пратка Любов – Дар от Божествената благодат

В часа, определен за сеанса, трябва да легнеш по гръб, да затвориш очи, да се отпуснеш дълбоко, да насочиш вниманието си към мен, като визуализираш вътрешно моя образ и се опиташ да ме почувстваш като енергиен обект. Необходимо е да си чувствителен, възприемчив, интуитивен, за да можеш да доловиш различните усещания, видения и телепатични послания, които ще провокира в теб Благодатната енергия. И после... след приключването на сеанса, ще искам да споделиш с мен това, което си преживял под въздействие на активираната специално за теб Божествена благодат.

4. Колко струва един такъв сеанс

Моят отговор е: КОЛКОТО ОБИЧАТЕ! Целта ми не е да ви взема парите, а да ви помогна... да ви накарам да се почувствате добре, споделяйки с вас от сладостта на Божествената благодат. Аз правя сеансите като Дар от Сърце! А другото е от вас... Хубаво е, разбира се, да има баланс, за да не се пораждат кармични задължения! И ако и у вас се породи такъв импулс - да ми направите и вие Дар от Сърце... колкото си прецените, като израз на благодарност за добре свършена работа, ще трябва да ми пишете, за да ви дам банкова сметка или по Еконт да ми изпратите сумата, която сте решили.

5. Какви преживявания имат хората при тези сеанси

Във Фейсбук имам цял аблум с преживявания от проведени сеанси. Тук ще публикувам три от тях, за да придобиете представа за нещата, които се случват.

Сеанс ПРАТКА ЛЮБОВ – ДАР ОТ БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ. Споделено от Ели:

"И такаааа...

Това приключение започна леко плахо и несигурно, но това беше само за миг. Бях легнала и почувствах как някой ме хвана за кръста и ме повдигна. След това ти ме хвана за ръка и двамата полетяхме с шеметна скорост през облаците. Като ракета, която разсича белите облаци на две (не знам, може би, защото обичам високите скорости). ???? Едновременно с това през цялото време виждах лицето ти с широка усмивка на него. След това се озовахме на място, където беше озарено със светлина и преобладаващия цвят беше бяло и бледо синкаво. Представи ме на един много възрастен мъж, облечен в бяла роба и гъста бяла брада. Гледаше ме с много лека и дискретна усмивка и сякаш всеки момент щеше да започне да се шегува (или поне такова чувство имах аз). В този момент видях себе си като 6-7 годишно хлапе. Покани ме да седна до него, от ляво. Той беше седнал на огромен трон, а до него от двете страни имаше по-малки столове. Аз го погледнах с интерес и се усмихнах. И той се усмихна и като че ли и двамата се разбрахме без думи. Просто вътрешно чувство на разбирателство и вътрешен мир.

До нас отстрани имаше малко езерце с огромен водопад. Знаех, че трябва да вляза вътре. И така и направих. Влязох навътре и директно се гмурнах с главата надолу като русалка. Толкова пречистващо и освежаващо. Интересното беше, че не се чувствах мокра. Сякаш това не беше вода, а най-чистата прозрачна материя, която някога съм виждала. Жива материя, енергия. Застанах под водопада и тази енергия се изливаше върху мене, сякаш ме пречистваше. Но само външно - не усетих вътрешно това преживяване, или поне не изцяло. Може би, още не му е дошло времето за това.

По едно време възрастния мъж влезе в езерото, наведе се и напълни шепите си с тази магическа вода и я плисна нагоре, като дете, което си играе с водата. Живата материя се разпадна на дребни капчици, наподобяващи падащи звезди и сякаш озариха всичко наоколо и се пропиха във всичко около нас и в нас. Усещането на екстаз и безкрайна Любов бяха налице и тялото ми се изпълни с енергия и блаженство. Изведнъж започнах бавно да се издигам от езерото, директно нагоре, сякаш нещо ме издърпваше. И усетих как ми поникват крила, истински бели крила. Направо не можех да повярвам. А ти беше до възрастния мъж през цялото време и двамата бяхте усмихнати до ушите. Застанах до вас и се посмяхме блажено за няколко минути.

След това, някак на по-ниско ниво и място, видях майка ми, вуйчо ми, баба ми и дядо ми, които са покойници. Облечени в бяло, щастливи и широко усмихнати, с блестящо сини очи. Сякаш се подадоха от сянката и започнаха да навлизат в светлината. (Интересното е, че тази нощ сънувах майка си, беше щастлива).

След това възрастния мъж си тръгна, но преди да изчезне, се обърна към нас и се усмихна, а в очите му се четеше любящо, грижовно и удовлетворено чувство. Така, сякаш родител поглежда към децата си.

Помахах на роднините си и двамата с теб тръгнахме. След миг се озовахме в огромна джунгла, пълна със зеленина и цветя. А отгоре над нея имаше огромен висок каменен мост. Просто величествено. Тръгнахме по него, но едновременно с това можех да виждам всичко от високо. Имаше прохладна мъгла, в която влязохме да се разхождаме. (За уточнение - аз обожавам да се разхождам в мъгливо време. Някак има едно тайнствено, мистично и приключенско усещане в това).

И това беше! Магическо и изпълнено с Блаженство и Любов!

Безкрайни благодарности към теб, мистър Добродушков!!! "

Преживяване от сеанса на Цветанка, с която сме се виждали веднъж... преди около три години, когато тя дойде при мен за регресия. Но познавах нейната сестра, с която в студентските ни години бяхме много близки приятели. За жалост, тя си отиде млада от този живот преди 12 – 13 години... само на 42. И днес по време на сеанса на Цветанка, когато визуализирах нейния образ... имах усещането и за присъствието на сестра ѝ – Даниела. И то до такава степен беше силно това усещане, че сякаш техните енергии се преплитаха, сливаха, ставаха едно... И всъщност се питах, и се чудех на коя ли правя сеанс. А най-вероятно тази Пратка Любов е стигнала и до двете сестри – едната във видимото измерение на реалността, а другата в невидимото, защото... Божествената благодат наистина си знае работата! Ето какво ми написа Цветанка след приключване на сеанса:

„В началото всичко беше много забързано . Сменяха се много картини от последни преживявания. След това чух твоя глас , който ми казваше да се отпусна и да се оставя на преживяването. След малко се видях на езерния връх до седмото езеро на Седемте рилски езера. Бях с теб и общувахме безмълвно. Тогава внезапно те видях с големи бели крила, ти ме взема и ме понесе нависоко. Виждах невероятни красиви гледки от Рила, после от други кътчета от Земята и след това виждах Земята как става малка и се отдалечавахме от нея. След това много ярка златиста светлина навсякъде край мен. Появиха се много златисти същества около мен и те имаха невероятни усмивки. Светеха! Мисля, че това беше на Слънцето. Златисти нишки се преплитаха и образуваха фигури, които преливаха една в друга. Като някакъв много бърз стан, който тъчеше. И всяка фигура освен, че беше красива, имаше значение. Златистата светлина ме обгърна цялата и проникна във всяко мое кътче. Почувствах се като част от нея и започнах да светя. После се появиха фигури от цветя. Много красиви! И те преливаха една в друга и започнаха да ме водят. Посетих няколко планети, които ми дадоха послания. След това видях Земята. Тя беше много зелена и светеше някак особено. Тогава видях хората. Те бяха по-различни. Много красиви и одухотворени! Целият им живот беше като танц. Творяха непрекъснато нещо. Всичко следваше някаква хармония. Можеха да се придвижват, където поискат само с мисъл. Но това беше пак по закона на хармонията. И тогава аз пак се усетих в златистата светлина. Пулсации, които излизаха от мен. Много силни! И сега видях как тази светлина отиваше към хора, с които се познавам и съм имала в последно време проблеми. Те приемаха светлината и после се усмихваха. Като онези същества на Слънцето. А аз получих някакво странно умиротворяване. Дълбок мир и същевременно разширяване. И тогава чух твоя глас, че след малко мога да отворя очите си. Отворих очите си , но мирът и красотата на преживяното бяха в мен. Благодаря Много за споделената любов!“

Водя си наблюдения върху стотиците сеанси ПРАТКА ЛЮБОВ – ДАР ОТ БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ, които съм направил. Забелязвам някои неща. Първо, различните хора притежават различна възприемчивост по отношение на тази Благодатна енергия. Те са като почви с различна попивателна способност: чернозем, глинеста, песъчлива, камениста... Самият аз чувствам как енергията потича към даден човек – каква тяга той създава за нея, как я привлича със своя копнеж, със своята отвореност и възприемчивост подобно на женска утроба... какво вдъхновение поражда процесът в мен, защото и в това отношение забелязвам разлики. То е както един учител, когато преподава един и същи урок в различни класове - вдъхновението му е различно. В някои класове думите сами избликват, сами го намират. При други... мъчно излизат, сякаш нещо ги запира. Така е и при общението ни с различните хора. Някои от тях извикват от дълбините на съществото ни толкова красиви слова, че да се чуди човек как е възможно това. Докато други сякаш няма какво да повикат. И друго – всеки човек сякаш си има свой специфичен собствен ритъм, който по някакъв начин долавям, и той се проявява в определена ритмичност (по-бавна или по-ускорена), когато произнасям молитвени формули за него или когато по време на регресия отпускам тялото му.

Костадин Жиков определено е много отворен, чувствителен, възприемчив и изпълнен с доверие към мен. И резултатът е налице. Ето описание на преживяването му:

„В 7 часа четох молитвения наряд. После в 9 ч. изпях три песни от Учителя, които са ми любими – Духът Божи, Фир-фюр-фен и Псалом 91, за да се настроя. Към 9:20 легнах и като се отпуснах добре, насочих съзнанието си към Борката. Той ми се яви като голяма глава с настоящия си физически образ и се усмихваше нежно. И двамата се превърнахме в енергия и затанцувахме свободно в космическото пространство. От третото око на Борката се излъчи енергия и се вливаше във вените ми. Изпитах еуфория и голяма радост! В този момент ясно почувствах отделянето от времето и пространството (даже и в космически величини), изобщо като понятие. Просто се изпариха и ясно почувствах, че Аз Не Съм Аз… че Азът е просто една илюзия… дреха… роля, дадена ми от Живота, за да трупам опитности и да се разширявам! Беше неописуемо!

След това пак видях лицето на Борката и как той свободно се движи като съзнание (сцена от преминаването му в отвъдния свят)… в пространството и Вселената… като Свободен… притежаващ способността да влиза в различни форми на съществуване, без да загубва съзнанието за себе си и своя център. Видях как се влива в камък, растение, вода, човек… и ги изпълва с Благодат!

А за финал с него, яхнали две невероятно красиви риби с тюркоазено-зелени люспи, отразяващи блещуканията от далечни взривове на звезди в непознати галактики… запрепускахме по невидимите космически вълни!

Уникално и вдъхновяващо! Благодаря ти, Борка!"