РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

…вашият ум трябва да бъде подготвен за по-висшето разбиране. В по-висшето разбиране има по-тънки сили. Казвате: "Учителю, кажи нещо!" За да ви говоря така, на всички ви трябва да кажа да постите петнайсет дена… Тялото ти ще стане по-ефирно, ти ще привлечеш тия по-тънки сили и тогава ще можем да разговаряме…Сега онези от вас, които са постили по десет дена, привличат от тия по-тънки сили и после, като свършите поста, някои започват да ядат кисела зелева чорба. С това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постът се употребява за обновяване на организма. То е един начин за подмладяване.

И следователно след поста колкото се може по-дълго време употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, за да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. Постът е един от начините за постигане на тези неща… Та казвам сега: постът е едно добро средство. Аз ви похвалвам. Най-първо ще се кали волята ви с поста. Човек, който е постил десет дена, той може да направи много работи. Човек, който е постил десет дена, той не е овца – той е един герой! Човек, който е постил десет, дванайсет, петнайсет, двайсет дена, вече не можеш да го буташ и не можеш да налагаш мнението си върху него. Не, не! Един човек, след като е постил двайсет дни, ще се освободи от много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнат.

Та в сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всички ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона: 10, 15, 20 милиона волта в тази вълна. Ето къде е опасността – от тази вълна става събиране на енергията, затова отсега още някои усещат нещо като сърцебиене, нещо ги бутне в нервната система. Тия вълни идват периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разреждат кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират енергията на нервната система, в друго – разредяват тази енергия; и вследствие на това едни хора получават нервен удар и умират. Това са все огнени вълни. Тия огнени вълни, през които сега минаваме, ще ни направят много кибритлии. Мъжът от малко настръхва, но не знае откъде иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежил. Богат е, няма никаква загуба, но нещо е настръхнал. Търси причината, а причината е вътре – попаднал е в тази вълна. Единственото необходимо нещо е: той трябва да се обърне нагоре, към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега, като проповядваме в Окултната школа, това е един метод да повдигнем телата си, да са в хармония с тази вълна, в противен случай хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества сгрешат – дойде, помете всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: "От тия грънци нищо не става, пометете ги." Бог отнеме Духа си – измират хората. След туй отново праща Духа си – създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти – измете цяла раса и после отново я създаде.

И тъй, след като постите десет-петнайсет дена, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега по-висшите същества, Ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която прави всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да й се притече на помощ, да й покаже начин как да превърне всички тия нови форми на своите способности, мисли, чувства и сили и да й даде един нов подтик в живота.

Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука!

Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: "Хайде, вземи половината от тази любов." Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине… Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна.

Досега нито един адепт, нито един велик Учител, нито един Ангел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог. Ангелът може да ви определи какво е Бог: Той е една необятна Светлина. Ти усещаш една необикновена мека Светлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази Светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безгранично и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата Вечност – никога няма да Го познаят. Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една велика загадка завинаги!... Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва.

И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот.

Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Ами че много естествено! Ако посеете сто ореха и никой не ги знае, деветдесет и девет ще израснат, но ако сто посеете и кажете, колко ще израснат? Децата ще идат, ще ги човъркат един по един и ще ги изядат. Даже хубаво е някой път човек сам спрямо себе си и той нищо да не знае. Трябва да е в известно отношение невежа. Някой казва: "Кажи ми какво ще премина в бъдещето си!" Мога да ти кажа, но ти няма да придобиеш опитност. Ти трябва да бъдеш невежа, докато придобиеш опитността… Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете?

Пътят, по който вървите, е прав. И в този път всеки, който е скромен, чистосърдечен като човек, той се благославя.

 МОК, 19 февруари 1923 год.