Да възстанови човек връзката си с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия Космос, и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разпръсват облаците от мрачно, потъмняло небе.

Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Боже­ствения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива.

Дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях – те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

Когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое Възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва Любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С, нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от Светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което Светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места, обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят – този общ център е Слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н., обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С. Само при това положение душите могат правилно да се развиват.

Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава; не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва. Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона.

Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Например, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си – кои са човешки и кои – Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира – и живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на Земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание оставя празнина в човека – това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване.

Следователно не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте – то придава цена на човека.

Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представлява математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог ѝ е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия.

Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма никакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите – закон е това.

Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно.

Като ученици на окултна Школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли – повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и Великите Учители на света, са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на Земята, е започнал от елементарните неща: той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно – не с думи, а на опит. Нека двама души (единият – последовател на новото учение, а другият – на старото учение) посадят царевица, например, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна; кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказател­ство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение – щом е Божествено, то е право учение; всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път; щом се облагородявате, вие сте на прав път.

Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви – тя представлява малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да пре­о­долява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте, използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно – това са разумните хора в света.

 МОК, 30 май 1923 година