Няма как Любовта и лъжата да се съвместяват в една душа! Любовта изисква истинност, за да бъде основата й дълбока, надеждна и устойчива. За разлика от нея, страстта е лъстива и променлива. Много хора (поради липсата на достатъчно светлина в съзнанието, от която произтича яснотата на виждане, проницателността) заменят истинската основа – Любовта, със страстта и се чудят после защо страдат. Но да се стремиш към Любовта, а да откриеш и прегърнеш страстта, е все едно да тичаш подир сенките на облаците… да се опитваш не само да ги догониш, но и да ги уловиш… и протягайки към тях ръце, да се чудиш защо ръцете ти остават празни… защо сърцето ти – престолът на душата, остава също празно… Нима не осъзнаваш, че душата се храни с Любов, а не с плътска страст? Затова и Учителят казва, че не вярва в любов, която трае до гроба, т. е. докато човек има физическо тяло. Любовта е преди всичко връзка между душите (а не между телата!) и затова (ако тя действително съществува) след смъртта на телата преминава в невидимите измерения като красив танц на душите. В този смисъл смъртта е тест за истинността на Любовта. Затова: не съжалявайте за любов, която си отива, след като е угаснал пламъкът на страстта! Тя трябва да си отиде, за да отпадне още едно було… още една заблуда… Истинската Любов притежава дълбинни измерения и затова колкото в по-голяма степен човек се е докоснал до тях, толкова по-голяма дълбочина, трайност, устойчивост и сила притежават чувствата му. Истината е, че не страстта, а Любовта трябва да венчава хората (страстта е необходима, но тя не е основното ястие, а само подправката), ако искаме да се раждат чрез нас възвишени души и да градим здраво общество. А за да се случи това, първо душите ни трябва да са венчани в Небесата, още преди да сме се въплътили на тази земя.