Откаже ли се човек от Любовта, пренебрегне ли я, обърне ли й гръб… отпада от благословения живот на Бога… отпада от Благодатта. А естественият поток на живота трябва да ни води от Благодат към все повече и повече Благодат! Това е стремежът на човека като разумно същество… Това е пътят, целта, предопределението, смисълът! Затова е необходимо да следваме неотклонно светлата спасителна нишка – Любовта, която сам Бог ни подава… и да внимаваме, за да не я изтървем, отхвърлим или загубим. И тогава… блудният син ще се завърне като принц… още тук, още сега… в любящите обятия на своя баща – Царят… в своя дом – Двореца на райското блаженство. Благословен човек е този, който е утвърждавал постоянно в живота си (с мисъл, дума и дело) Любовта… извървял е пътя, който след всяка крачка е ставал все по и по-благодатен… и е стигнал до Двореца, за да получи прошката и благословението на своя Баща. (Не че Той го е обвинявал, но синът се е нуждаел от Неговата прошка!) Труден е бил пътят… Много пъти вървящият по него е раздвоявал мисълта си… бил е нападан от съмнения… спъвал се е, падал е, но отново е намирал сили да стане и да продължи по него… Понякога го е губил, защото е загубвал себе си, но отново (с Божия помощ или помощта на някой светъл ангел (което пак е Божие милосърдие) е намирал себе си, а значи и пътят, защото… пътят е в нас, независимо в каква посока вървим външно! Много сълзи са осветили стъпките му, но не се е отказвал, колкото и трудна и безнадеждна да е изглеждала ситуацията. Верен и отдаден докрай, глух за човешки хули и славослов, е следвал ритъма на сърцето, кървящо от Любов… За да стигне най-накрая до най-тежкото изпитание, за което Исус казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?!” Сякаш оставен и от хора, и от ангели, и от самия Бог… без всякаква опора и подкрепа… в тъмен океан от скръб… ти трябва да се събереш докрай и да намериш сили да преплуваш този океан, избелвайки ризата си в него… И да се превърнеш във вдъхновяващ пример, който с всяка своя мисъл, дума, постъпка, жест сякаш ти дава кураж и ти нашепва тихо, нежно, но уверено: „Върви, върви – това е пътят към сърцето на Всевишния… Всеки трябва да стигне до Него и да се превърне в Сърце! ♥ Аз успях, а щом аз съм успял, ще успееш и ти, защото всеки… всеки е специален… всеки е богоизбран! И никой не може да бъде по-висок от другия, защото никой не е по-висок от Бог! А ние сме… Богове! („Нали ви рекох: Богове сте!”) Трябва само да го осъзнаем!