Аз съм обикновен човек, който просто се радва и наслаждава на самия себе си, на живота си такъв, какъвто е… Нищо, че в нечии представи може да не съм идеален, но не живея по правила и догми, не робувам на идеали, не се стремя да се харесам на някого или да оправдая нечии очаквания. Както казва Джиду Кришнамурти: „Идеалът е жестоко нещо!” Жестоко е, защото те отделя от реалността – единствената реалност, която е тук и сега… Поражда разделение и напрежение в теб, защото те кара да се опитваш да бъдеш нещо, което не си - от обикновено човешко същество да се превърнеш в свъхчовек. Но нима крушата може да стане праскова, а прасковата – портокал? А и необходимо ли е? Не си ли е прекрасно всяко нещо такова, каквото си е? Включително и ти – защо ти е небходимо да ставаш нещо друго, което в действителност не си… което не ти е естество… което не е в природата на нещата? Нима мъдростта не се състои в това да следваш естествения ритъм на живота… да познаеш, да разкриеш, да разгърнеш своята човечност, а не нещо, изфабрикувано от ума и отвъд нея – отвъд това, което ти е при-същ-о… което е при същността… произтича от същността ти и хармонира с нея? Едва тогава намираш мир, чувстваш се здрав, хармоничен, цялостен… преизпълнен с любов и радост, които са готови да бъдат споделени, защото преливат през бреговете на твоето същество… Брегове, които са се оказали само условни, както е условно съществуването на морската вълна, която не би могла да има живот, отделен от този на морето. Когато си естествен, в това има чистота и красота – ти си самият себе си. А когато си самият себе си, откриваш, че си свързан с всичко съществуващо – реалността ти се разширява, ставаш безпределен… придобиваш усещането за полет, за вдъхновение. Не си ли себе си, отклониш ли се от пътя си, започваш да се чувстваш отделен, изолиран, самотен… макар около теб да има много хора. Това те изпълва с тъга, недоволство, агресия, която се насочва или навън, или навътре… превръща се в разрушителна или в саморазрушителна енергия – нездравословна, отклонена от естествения си път.