Оня ден беше Задушница. Вчера отбелязахме гибелта на Апостола на българската свобода. След три – четири дни една фейсбук приятелка - Роси, трябваше да празнува своя 60-годишен юбилей, ако не ни беше напуснала внезапно в съня си. През 2012 година друг много близък мой приятел – Огнян, си тръгна от този свят. През пролетта на 2013 година, когато цялата природа се събуждаше за живот, Боряна – млада, 30-годишна приятелка, изпаднала в тежка депресия, сложи край на живота си. А много се надяваше, че аз ще мога да й помогна… макар и от разстояние. Но не успях. Няколко месеца след нейната смърт се отключи способността ми да правя духовни регресии, сякаш за да се сбъдне едно пророчество от моите студентски години, в което ми беше казано: „Трябва да умре млада жена, за да ти се даде едно благо”. И съм се питал през тези няколко години – ако способността ми да водя регресии се беше пробудила по-рано, дали това щеше да спаси живота на Боряна? От време – навреме установявам, че някой от приятелите ми във фейсбук, е напуснал вече тленното си тяло… олекнала е приятелската ми листа, но… животът е парадоксален – въпреки че е олекнала приятелската ми листа и в сърцето ми е възникнала липса, на мен ми става по-тежко… Особено ако човекът, който си е заминал, съм го чувствал близък. Той по някакъв начин е незаменим – неговата аура, енергията, атмосферата, която е създавал с присъствието си… това уникално съчетание между физическо тяло и душевна същност никога вече няма да се повтори и макар отново някога да срещнеш душата му, тя вече ще бъде облечена по различен начин, в друго тяло. Явно подобни мисли и настроения са ме вълнували и преди 35 години, когато съм написал МРЕЖАТА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО:

Всеки ден осиротяваме по малко.

Умират връзките ни със света,

приятелствата, даже любовта.

Вчера бяхме много. Днес - не сме.

С годините остават незапълнени места.

И вместо да олекне, все по-тежък става листа.

Едва ли има по-тежко нещо от празнотата!

Стопява се късче по късче мрежата на приятелството

и от голям многоъгълник постепенно се превръща

в четириъгълник, в триъгълник, в отсечка, в самотна точка,

в празен лист... На него няма даже помен от следа.

 

< Предишна		Следваща >