Някак така сме създадени… всеки копнее да бъде обичан по такъв начин, че да се чувства издигнат на пиедестал – специален, единствен, неповторим. Когато това усещане е взаимно, споделено, тогава всичко е наред – има вдъхновение, съзвучие, усещане за полет, преливаща радост и любов, пълнота. Вселената ти се струва по-красива от всякога, изпълнена с тайнствен смисъл, понятен само за влюбените, поетите и пророците. А ти… сякаш си постигнал всичко, което някога си желал. Нищо не ти липсва.Толкова е прекрасно! Такава невероятна е магията на любовта! Но… до момента, в който… по една или друга причина се загуби това усещане – че в очите на любимия човек си специален, единствен, неповторим. Тогава възникват проблемите – болка, съмнения, ревност, гняв, недоволство, претенции, обвинения, манипулации, заплахи… Не остава почти нищо от красотата на споделеното чувство. И е тъжно… много тъжно, когато виждаш как красотата си отива… Сякаш нещо в теб умира. Но… това е животът. Той не е нещо застинало и мъртво, а нещо динамично, течащо, постоянно променящо се… Не можеш да направиш нищо срещу това – такава е природата на нещата. Ако не притежаваш адаптивно, гъвкаво, пластично… бих казал дори… смирено съзнание, което да ти помага да живееш в унисон с настъпващите промени… ако не можеш да ги приемеш, това води до дисхармония – възниква проблем. Няма проблемни ситуации – животът си е такъв, какъвто си е… нито добър, нито лош. Нещата просто се случват… обаче важно е твоето отношение към ситуацията. То може да бъде проблемно – неспособността ти да приемеш това, което се е случило. Именно то създава усещането за душевна травма, която е необходимо да се лекува. Фейсбук приятелка беше задала въпрос: „Поражение ли е да те изоставят?” Бих отговорил така: Би могло да бъде поражение, но… ако притежаваш пораженческа психика. В противен случай е… предизвикателство, шанс – нова възможност за радост, за щастие, за споделеност. И наистина – затвори ли се една врата, Вселената е милостива… отворя ти друга. Тъй че (към всички изоставени, разлюбени) няма място за отчаяние! Не случайно народната мъдрост твърди: „Всяко зло за добро!” Когато една любовна връзка се разпадне, тръгнете си от нея не с горчивина в сърцето и обвинения, а с благодарност за чудните мигове на споделеност и с нагласата, че Вселената е намислила за вас нещо по-добро.