Нора е на 38 години. Дойде при мен и ми разказа за притесненията, които има – свързани със същества, които я посещават от детството й и я карат да се страхува до такава степен, че не си спомня нищо от това, което са правили с нея. Имаше и усещането, че са й направили нещо без нейно съгласие, което й пречи в живота и нещата й вървят трудно. Трудно навлезе и в състоянието на транс, но като навлезе и текна информационният поток, ме накара да си мисля, че е истинско щастие за един регресионист да попадне на толкова подходящ за регресия човек… Почувствах се като певец, намерил класен композитор, който да създава песните му. Резултатът беше една великолепна и много интересна регресия, която ни изпълни с взаимна благодарност.

Влизането на душата в ембриона: Виждам три ангелчета. Душата ми е като вълна, която се завихря в светла, бяла, прозрачна спирала.

Пътят на душата от духовната сфера до майчината утроба: Широко, чисто – няма никой по него. Пътят е на бели кутийки, квадратчета. Много е чисто и подредено. Всичко се вижда. Кутийките са една до друга и всяка следваща е по-светла и по-светла. Много е красиво по тоя път.

Духовното пространство: Има огромни кръгли сфери. Бели са и бялото е като кристал – свети. То е невероятно красиво! Има хора – много спокойни, добрички. Работят с тези кристали – правят нещо с тях. Тихо е. Толкова е хубаво! Има толкова много бяла светлина! Чува се и нещо много приятно… като шепот. Не си говорим помежду си, но се знаем… И знаем кой кристал за какво е – нещо като лаборатория на желанията.

Духовният Учител: Той е възрастен мъж, с много дълга бяла брада и дълга до земята бяла роба. Много е нежен и внимателен. Казва се ДРАХА.

Духовната библиотека: Тя е кръгла, арковидна. Тесничко е, но е високо. Отгоре додолу са само рафтове с книги. Книгата на моя живот е… по-скоро нещо стъклено. Не се разтваря като книга, а се докосва и се размърдва… все едно листи, но като вълни, които се разливат… И светещи букви, които не разбирам. Учителят ми казва, че не съм се научила още – рано ми е да ги разбирам. Духовното ми име е МЕЙНА – означава ВОДАЧ – този, който отъпква, проправя пътя. Не води със сила, а с думи и с любов. Учителят ми казва: „Знаеш пътя и хората ще се страхуват, но трябва да ги водиш с любов и разбиране.”

Борислав: Попитай твоя духовен Учител ще иска ли да ти покаже важен за теб минал живот.

Нора: Да, няма нищо против… Виждам наоколо малки къщички като палатки на индианци – шатри. Много са пъстри. Има много хора и коне… пера, от които правят всякакви украшения. Умеят да правят много красиви неща – накити. Всичко е много спокойно. Аз съм жена между 30 и 40 години. Слаба, средна на ръст, на две плитки, с туника с широки презрамки. Много хубави гердани и накити имам. В ръката си държа камъче – кристалче. Всички хора обичат да идват в моята палатка. Говорим… разказвам приказки на децата. Всички много ме уважават и ме питат разни неща. Давам им малки торбички, в които има нещо. Хората са ми много благодарни. Имам и много книги. Понякога сядам и чета. Тези книги май съм ги писала аз. Една от тях се казва „Пътят НАГОРЕ”, като „пътят” е с малки букви, а „нагоре” с големи. Това не са разкази, а по-скоро инструкции, точки. Основното ми послание към хората в тази книга е да лекуват душите си. Възприемат ме като лечител не на ръце, крака, болести, а на души… След това се виждам как се разхождам сред природата – река и високи дървета. Чувствам се спокойна, доволна. Там пиша книгите си. Когато се върна, хората ме очакват и ми вярват. Това ме прави доволна. Хората не могат да се справят сами. Аз съм пратена да им помагам. И когато сме заедно, става по-лесно – правим нещата заедно. Това е като едно огромно семейство – това селце, общество. Виждам, че има и други животни, а не само коне. Има и крави. Занимаваме се с животновъдство. В последния ден от живота си съм на 40 и няколко години. С бяла рокля съм. Седнала съм покрай реката, облегната на едно дърво. Спокойна съм. Знам, че ще си тръгвам, но съм написала достатъчно книги, които са били полезни. Нямам какво повече да кажа на хората. В момента на смъртта душата ми си тръгва. Има две бели същества, които я съпровождат. Не боли и не е страшно. Чувствам се леко горда, че съм се справила добре. Двете същества са като бял пламък. Единият ангел е АРИЕЛ, а на другия не мога да му разбера името. Те не идват от много близо. Водят ме вкъщи – прозрачно бели кристали… светлинни искрящи цветове. Преобладава бяло и синьо, но е прозрачно. Ооо, навътре става още по-красиво! Това не знам какво е – една мека, удобна материя. Всичко в това пространство е в кристали, арки, коридори… Виждам много огромна зала – там е моята стая. Ангелите ме питат добре ли е минал земния ми живот. Аз им казвам: „Да, хората са добри и благодарни за това, което им казах.” СИАРА се казвам. Това е моето име горе, вкъщи. Означава КОРОНА. Имам поне три духовни имена. СИАРА идва от друга планета… далечна. Тя сътрудничи с мен и мога да се обръщам към нея за помощ. Тя ме обича, има много мъдрост и е в съдружие с моята душа.

При Групата от сродни души: Всички носят разни листи, книги, тефтери. Бързат, суетят се… 10 – 15 са на брой. Повечето ги виждам като мъже. Приличат ми на деловодители, книжари, библиотекари… Казва ми се, че задачата на членовете на нашата група е да пазим и да предаваме Словото, защото е важно. Тук се гласят нещата как ще изглеждат после на земята.

Борислав: Попитай твоя Учител какви са тези същества, които те посещават и каква е тяхната цел?

Нора: Той ми казва, че вземат информация от мен. За тях съм обект, който изследват и проследяват. А не си спомням какво правят с мен, защото нямам работа там и никой не бива да разбира за съществуването им. Те подготвят нов вид и идват от Вега… едно от разклоненията, подсъзвездията на Вега.

Борислав: Защо изследват точно теб?

Нора: Има вътре в мен закодиран пакет – част от информация. Те го искат, а този пакет от информация ми е изпратен от моите хора… от моята духовна сфера. И аз не мога да го ползвам още. СИАРА казва, че са идвали при мен, когато съм била безпомощна, парализирана от страх, и са успели да вземат част от пакета. Те продължават. Търсят и в други хора другите части. Аз съм непълноценна и незавършена по тоя начин. Те искат тази информация на всяка цена и ще направят всичко, за да я получат. Трябва да я опазя! Трябва да говоря с тях, а не да се страхувам! Ако се изправя срещу тях за преговори, няма да ми направят нищо лошо.

Борислав: Попитай сега какво са ти направили без твое съгласие и това се е превърнало в нещо, което спъва живота ти!

Нора: Сложили са ми едно имплантче като проследяващо устройство. Следят ме и черпят енергия. Трудно е да се извади пръта, който са сложили в колелото на моя живот. Въпрос на преговори е. Те са се добрали веднъж и са се възползвали. Трябва да предложа друго, но не разбирам какво точно. ДРАХА ще ми помогне. Казва ми, че трябва да бъда по-конкретна и настъпателна – да си поискам свободата. Те не са бойни… не са завоеватели… по-скоро са изследователи и биха направили всичко, за да съберат информация, и не отстъпват – обикалят навсякъде из вселената. Но това не означава, че не мога да се изправя срещу тях и да си поискам своята свобода и енергия. Ако съм страхлива, отстъпчива и мека, те ще се възползват, както и са направили.

Борислав: А кой е египтянинът, който ти се явява, и защо го прави?

Нора: Египтянинът е част от мое бивше семейство… Били сме свързани. Трябва да довършим нещо с него.

Борислав: Какво е това, което трябва да довършите. Ако е необходимо, се върни към миналия живот, в който сте били свързани.

Нора: Във времето на Имхотеп… Школа, училище някакво… Някакви ритуали са това. Египтянинът ми е като Учител там, но аз не съм много добър и послушен ученик. Това е като училище за лечители. Не съм си научила уроците, а това, което съм научила, съм използвала за забавление – с насмешка и пренебрежение към хората. А това е древно знание и така не бива. Нося го в себе си. Египтянинът ми се явява понякога, за да се науча, че това не е игра – то може да помага, но може и да руши. Трябва да внимавам! Двете жени, които се явяват с него, са също ученици, но по-добри от мен. Те са овладели Силата. Аз съм като непослушен ученик, който бяга от часове. Те се опитват да ми помогнат. Така или иначе съм постъпила в училище и трябва да си изкарам курса на обучение. В него учат само определени хора и ако се обучат добре, могат да помагат и на другите. Това е силата на магията. Магията е доброто, а ритуалите са пътечка към хората, за да влезе в тях доброто. То е, което лекува! А тези хора – лечителите, проправят път…

В духовната лечебница при духовните Лечители: Това не е сграда. Духовната лечебница е много приятно кътче с кичести дървета, които имат огромни корони. Тук мога да стоя доста време. Някои от Лечителите са с качулки… А и са много млади. Всички са някак усмихнати – не са строги и сериозни. Казват ми да продължавам така… да се обръщам по-често към тях и към духовния си водач, защото ще ми е трудно сама. Тук се чувствам вълшебно! А те ми се смеят. Казват, че винаги съм добре дошла.

Борислав: Откъде се познаваме с теб и защо твоят Учител те срещна с мен?

Нора: За да се убедя и да съм сигурна, че съм на прав път. Ще трябва да имам повече доверие на себе си. А с теб се познаваме отгоре… от онази група сродни души, дето разнасяхме едни тефтери. Ти си от моята група сродни души.

Борислав: А има ли и други от тази група сродни души, които сега са на земята и ти ги познаваш?

Нора: Има още двама мъже, но с единия все още не сме се запознали, а другият не го виждам добре.

Борислав: Защо сте се срещнали с настоящия ти съпруг?

Нора: За да се учим на търпение, смирение и благодарност.

Борислав: Каква е причината да отгледаш и дъщерята на брат си като собствено дете?

Нора: Познаваме се от предишен живот и тя, и аз сме искали да продължим заедно, защото ни е било хубаво.

Борислав: Сега искам да се придвижиш напред във времето и да видиш себе си в сцена от своя живот след три години.

Нора: Аз и моят мъж много се обичаме… Сякаш сме влюбени и за пръв път се виждаме. И правим доста неща заедно в духовен аспект. Аз съм щастлива и за мен е достатъчно да спечеля доверието му. Той е благодарен, че му помагам. Мисля, че с него се срещаме за пръв път – да го насоча по пътя на духовното и да му помагам да израства. Той е като детенце, което се е загубило.

Борислав: Нека твоя духовен Учител да те заведе при Вечния Извор на Живота – това, което наричаме Бог. Какво виждаш и усещаш?

Нора: Много светлина, лъчи… Заслепяващо е – нищо не мога да видя от толкова много светлина! Усещам благодарност, спокойствие и много любов… Нещо като… блаженство, но стократно повече! Приповдигнато… велико е!

Борислав: Сега е моментът, ако искаш да попиташ още нещо своя духовен Учител или пък ако той иска да ти каже нещо, защото ще вървим към финала на регресията…

Нора: Искам да кажа на Учителя, че е много хубаво, когато съм до него и ме държи за ръка, за което му благодаря и ако може по-често да се свързваме. Той ми казва да не се отказвам, колкото и да усещам, че ми е трудно. Мога да се уча, но трябва да положа доста усилия и когато преодолея тия трудности, наградата ще е още по-голяма. Чакат ме много изненадващи, заслужени неща – ще придобия умения, но трябва да положа немалко труд. Той ще е винаги до мен. АРИЕЛ, МАТРЕЯ и ТУБИАС са много любящи мои ангели – приятели от дълго време. Винаги мога да разчитам на тях за съвет, подкрепа, любов, утешение… ТУБИАС е забавен – може да ме забавлява. Тези грижи, които човек създава сам на себе си (по невнимание, незнание, незаинтересованост и нехайство), трябва и сам да оправя. Човек не бива да мързелува и да бъде нехаен към себе си. Трудностите, които са дадени от Господ – Създател, са само да развият нашите качества и ангелите винаги ще ни помагат. Човек винаги бива възнаграждаван за усилията, които е положил.

Учителят ме милва по главата и казва: „До скоро!”