Още една вдъхновяваща регресия от лятото на 2015 година. Основните акценти в регресията на Лия са:

1.Страха от загуба на близък човек и превъзмогването й

2.Защо не чувствам майка си близка

3.Силата на прошката

4.Диагностика на чакрите

5.Пътешествие до Слънцето

6.Новите деца

Разказът на Лия:

Минал живот – облечена съм в черно. Много съм слаба и съм коленичила на земята. Тъжна съм. Загубила съм някого… не знам кой, но не мога да се изправя. Жена съм на средна възраст, но изглеждам по-стара. Казвам се Марая. 931 година е. Загубила съм мъжа си и сина си в битка. Не съм можала да ги видя. Само са ми съобщили. Толкова съм тъжна, че искам да умра и аз. Нямам никой близък до мен. Всичко е опустошено, опожарено. Мъжът ми е баща ми от настоящия ми живот, а синът ми е единият от двамата ми синове – Т. Сега осъзнавам откъде идва страхът ми, че ще го загубя… В последния ден от този минал живот се виждам сама на дървен одър. Пред мен има коленичил мъж по-възрастен от мен. Свалил си е шапката от главата. С бяла коса е. Иска прошка от мен. Това е мъжът ми от настоящия живот. Тогава той ме е изоставил и чак в края на живота ми се е върнал. Той някак ми е чужд. Затова се чудя защо ми иска прошка. Не мога да говоря. Нямам сили, но в ума си му прощавам, но той не ме чува. Когато настъпва смъртта, се виждам да пътувам към много ярка светлина и силует в бяло… с бяла дълга мантия, с дълги ръкави. Има и бял жезъл. Виждам и други, но не мога да позная лицата им. Те са по-далеч. Чувам красива музика. Човекът в бяло ме прегръща и ми казва, че много ме обича. Той е моят Учител – Митрой. Хваща ме за ръката. Отиваме в бяла зала с кръгъл купол. Виждам една голяма Книга на мраморна маса. Учителят ме оставя сама при Книгата. Виждам страница 93. Има букви, които не мога да разчитам. В редици са – изглеждат като японски йероглифи. Учителят иска аз да прочета, но не мога да чета на този език. Моля го да дойде. Той идва и ми казва, че е трябвало да мина през слънцето… че съм живяла там. Казва ми, че трябва да се науча на смирение и че всички неща, които ми се случват в настоящия живот, трябва да ме научат на смирение. И да се науча да обичам себе си. Учителят ме е върнал към този минал живот, за да си припомня, че съм спирала мъжа си да отива в битка, а е трябвало той и синът ми да се пожертват в името на по-голяма цел, а аз да се науча да живея без тях и да стана по-силна. Обаче отчаянието ме е обзело за много години и съм се отказала да се боря. С настоящия живот връзката е, че мъжът ми пак си отива внезапно, но този път ме оставя да се боря заедно със синовете ми и ми казва, че те ще ми помогнат да бъда по-силна и да преодолявам трудностите. Виждам две ангелчета, които ме галят с крилете си. Те са от двете ми страни и това са синовете ми.

По въпроса защо не се чувствам близка с майка си, Учителят ми обяснява, че баща ми е избрал нея, а аз съм била силно привързана към баща си и, за да бъда с него, съм избрала това семейство. Баща ми я е избрал, за да се научи и той на търпение. Аз трябва да й простя за всичко, с което ме е наранявала… Да й простя, затова че ми е казвала, че ме мрази. Тя ме е мразила, защото съм обичала прекалено много баща си. Учителят ми казва, че тя е била заблудена душа и баща ми е решил да я приеме, да се жертва за нея, за да може да стане по-добра. И той е успял. Тя има още много да учи и затова трябва да й простя. Аз прегръщам душата й: „Съжалявам, че съм те наранявала с думи, с действия и не съм успяла да разбера, че си по-млада душа от мен. Прощавам ти и за това, че си наранявала и баща ми. Моля те да бъдеш по-добра!” След прошката се чувствам леко. Мога да летя, да се движа в пространството като птица. Имам бели криле, но накрая има малко сивичко. Трябва да го изчистя. Трябва да обичам себе си и да си простя, защото съм искала да умра – тогава съм мислела само за себе си. Сложила съм си край и в един друг свой живот. Пак съм загубила някого и в скръбта си съм пожелала да умра. Тогава е трябвало да разбера, че животът няма край, но не съм успяла. Учителят ми казва, че сега се справям чудесно.

Името на душата ми е Лия и означава лотос… бял лотос.

Следва диагностика на чакрите:

Първа чакра – червен кръг, пресечен наполовина от черна черта. Това е в резултат на прекалена амбиция – да бъда по-добра във всичко, което работя. Учителят ми показва вода като във вана – в джакузи да седя, защото тогава енергията от земята ще потече по-добре към коронна чакра.

Втора чакра – много е малка. Мътно… като охра цвят. Учителят ме съветва да правя кръгове с таза в изправено положение, защото е много слабоактивна. Тогава ще се промени големината, а цветът е мътен, защото потискам сексуалността си.

Трета чакра – топлина. Нещо като зелена топка, която се върти във вода. Учителят казва, че трябва да се науча да я синхронизирам в съответствие с другите чакри и да внимавам, като отдавам енергия.

Четвърта чакра – тя е по-малка. На цвят е тревисто зелена. По края е накъсана… на ресни. Причината е, че прекалено много давам. Трябва да намеря баланса между даване и получаване.

Пета чакра – виждам я с формата на сърце, като върхът е насочен надолу към сърдечна чакра. Долният край е по-тъмносиньо, а горният е по-светлосиньо. Като синьо пулсиращо сърце е. Учителят ми казва, че трябва да съм по-сдържана, когато говоря на хората. Да не им давам съвети, когато те не са ги поискали… особено на децата си! Казва ми, че трябва да стане цялата светлосиня.

Шеста чакра – тъмносиньо око с лилави точици в областта на зеницата. Съвсем малко му остава, за да се отвори клепачът. Полуотворено е. Сега става всичко златисто около него. Аз се намирам в златна светлина. Златен дъжд около мен. Много е красиво! Учителят казва, че е прекалено активна – да не чета толкова книги, а да оставам в тишина със себе си. Прекалено дълго съм търсила помощ отвън. Трябва да осъзная, че силата е в мен! Аз съм в златната светлина все още. Все едно съм в слънцето…

Седма чакра – прилича ми на едни нощни лампи от едно време с много тънки нишчици и става като букет с много цветове, които се променят и трептят. Много е красиво! Учителят казва, че не трябва да се страхувам да я използвам, за да обновявам клетките на тялото си.

Сега Учителят полага десницата си върху моята коронна чакра и благодатта на Светия Дух се спуска последователно през седемте ми чакри – пречиства ги и ги хармонизира. Аз съм едно малко, лилаво кръгче, което се върти по посока на часовника в млечнобяла светлина. Постепенно побелявам и се сливам и сега всичко е млечнобяло.

Сърдечен кристал – формата е на тетраедър. Той е бял, в средата прозрачен. Вътре в средата има една линия като плоскост – като че ли са слепени двете му части по средата. Искам да вляза в него… да се слея с него. Аз обичам много кристалите! Той блести с някакви лъчи, които излизат от средата, където виждам тази черта. А горният връх свети като звезда много ярко. Питам Учителя дали ще изпълня мисията си докрай… Казва ми, че трябва да работя още върху себе си и да изгоня притесненията си.

Пътешествие до Слънцето – там няма хоризонт. Всичко е едно. Много ярки цветове! Чувствам се у Дома. Жителите там са много красиви – с дълги златни коси, много светли, с много бяла кожа, със светли очи и ефирни наметала. Те като че ли не стъпват по земята, а се приплъзват. Много е красиво! Всичко се прелива от тревата към цветята. Има и големи пеперуди. Те са прозрачни и кацат по хората – по главите им. Има и розови пеперуди… пак прозрачни, но леко розови и с големи крила. Има и птици – много красиви! Не зная дали са хора съществата – те нямат къщи, а живеят така сред природата. От културата на Слънцето сме придобили знанието, че ние сме част от всемира… че всеки е част от безкрайността. Повечето души минават през Слънцето. Там се пречистват. Казват ми, че съм от Сириус, но често спирам там. Много хора сме дошли от Сириус на Земята. Има и втора планета Сириус, която е по-малко обитавана. Аз трябва да се грижа за децата… за всички деца… да познавам новите деца, които са тук на Земята. Ще ги разпознавам по очите. Има вече златни деца! Аз познавам кристални деца. От Сириус са индиговите деца, а кристалните идват от Слънцето. Трябва да ги пазим и да учим хората да ги пазят… да говоря с техните родители…

Преди да се разделим, Учителят ми казва, че ме обича и ме прегръща. И аз го обичам…