Г. е жена на средна възраст, която има две дъщери и съпруг, от когото е разочарована и на практика са разделени. Няколко месеца след първата си регресия, която беше много емоционална, Г. дойде при мен за втори път. От текста е видно какви невероятни хоризонти на познание открива този метод за навлизане в дълбините на човешкото съзнание и открехване на завесата към Тайната на Битието, към която все се стремим… докосваме я, имаме чувството, че ще я уловим и… все ни се изплъзва. И въпреки че я познаваме, остава… Непозната.

Запис на регресията:

Важен момент

- Зелени поля. Млада жена съм. Дрехата ми е бяла. Роба. Тичам с любов и страх. Страх да не ме видят. Прескачам един малък ручей и се изкачвам в гората. Там чакам някого. Връщам се обратно. Този, когато чакам, го няма. Той няма да дойде. Жена чакам. Майка ми. Тя се крие от нещо. Нещо е направила. Не знам какво, но виждам сестра си от настоящия живот в образа на майка. Страхувам се за нея. После виждам колиба и аз се грижа за нея. Аз съм възрастна, а тя още по. Аз много упреквам сестра си сега, че не ме подкрепя с думи. Грижа се за нея. С кърпа бърша ръцете и краката й. Тя е искала да ме спаси. Поела е вината за нещо, което аз съм сторила. Някого съм бутнала в една пропаст. Искал е да ми навреди. Виждам пътека… хълмиста. Този човек се изпречва нагло пред мен. Искал е да ме насили. Аз го познавам. Това е приятел на моя мъж в сегашния живот, който го подкрепя във всичко. И той се сме гадно, неприятно… човек без морал. Аз го ненавиждам – признавам си. Майка ми става свидетел на всичко това отдалеч. Поема вината. За да не я хванат старейшините, тя се крие. Но след време истината се разбира и затова видях колибата. Някой е видял, че той е искал да ми навреди и то негов близък го е видял. Виждам съвет, огън и старейшини наоколо, които отсъждат, че майка ми няма вина, че аз съм постъпила така, за да се спася. Аз съм била много красива! Сама съм прекарала този живот. Не е имало никой до мен. В края на живота съм се грижила за майка си.

- Какво трябва да осъзнаеш?

- Че не трябва да чакам словесна подкрепа… в случая от сестра ми. След като тя ме разбира, преди да съм казала нещо. Не ме е предала и няма да ме предаде! И да й отвърна със същото, когато това се наложи.

- Някакви други уроци?

- Че мога да живея и сама. Не трябва да се страхувам от самотата.

- Да видим къде е твоят духовен водач?

- В една спирала… Колкото по-надолу слизам, толкова става по-сребристожълто… даже на моменти и в лилаво. Той е вътре във фунията най-долу. С мръсно бял цвят на робата, с качулка. Пак същият жезъл, който преди виждах от клон - дебел, грапав.

- Как се казваше твоят духовен водач?

- Арян се казва.

- Да видим къде иска да те заведе, какво иска да ти покаже?

- Пренесохме се на място, където има много пеперуди, които кръжат наоколо с най-различни цветове. Аз съм пеперуда. Като в ято… Само че пеперудите са като фуния. Отдолу са по-силните, които спират вятъра… И аз съм от по-силните, които са в дъното на тази фуния. Даже стоя на едно място, а отгоре се задвижват останалите. Като опора съм, като скала на другите пеперуди. Хиляди са тези пеперуди. Аз съм им като страж, като пазител, като майка. Толкова са ефирни! Аз гледам надолу, а те са отгоре и усещам само крилата им. Те водят началото си от мен. И крилата им са златисти, жълти, лилави… А докато са малки, крилата им са бели. И колкото израстват… А моите крила са в тъмно лилаво. Няма допусната и една пеперуда да падне долу. Такава красота! И те кръжат над крилата ми и стават все повече, повече…

- Т. е. какво иска да ти подскаже или да ти припомни с това твоят духовен водач?

- Че съм опора на децата си… Че съм тук и сега само заради тях. Много любов има в тая пеперуда!

- Това е хубаво да осъзнаеш – колко много любов имаш! С какво богатство разполагаш! Я да помолим твоя духовен водач да ти припомни сцената, когато си избирала вариант и тяло за настоящия живот – да видим къде става това, какво се случва, какви варианти са ти били предложени и защо ти си се спряла на този вариант, свързан с това тяло?

- Виждам душите като малки точици. И чакат ред. Сега ми е дошъл редът и аз съм избрала този живот… Душата ми е много горе… Няма какво да направи за себе си освен да помага на другите. И съм избрала този мъж, за да му помогна, защото душата му е черна. Някой ми помага да направя този избор. Аз не съм убедена, че ще успея да му помогна, защото душата му не желае. Мисля, че му е много рано, за да израства.

- А кой ти е помогнал, за да направиш този избор?

- Бог. Той ме убеждава, а и сякаш ме подготвя. Като сила го усещам. И ме подбутва, и ми казва, че душата ми само на този човек може да помогне. Усещам много любов към него. Усещам, че душата му ще се преобърне и ще поеме към светлината, но за в момента има още да пада. И след като падне, аз ще намеря това, което съм търсила, но няма да го допусна в живота си… отстрани ще го наблюдавам. Виждам, че той в този момент на преобръщане ще го боли физически и той ще страда много, осъзнавайки какво е причинил. Аз винаги това съм искала – само да види какво правя за него. Но той има да пада още. И виждам една светлина, една голяма порта и душите ни пак ще са заедно, но не и в този живот. Той ще израсне за един кратък период. Виждам една порта… Ние сме като ефирни същества… като пелерина, като мъгла. Ние сме сродни души. Той е от едно цяло черната част. Но после ставаме един кръг, една топка… и така се реем.

- Твоят духовен водач препоръчва ли ти конкретно нещо във връзка с тези взаимоотношения?

- Той си е сложил ръката на рамото ми и казва: „Търпение!”

- А в предварителния разговор ти ми каза, че не можеш да простиш на себе си, че си била сляпа и глуха. Твоят духовен водач какво мисли за това?

- Казва, че прошката съм я дала – просто не я виждам. Казва ми, че мога да се отърся от тези мисли, които ме тревожат… че аз им позволявам да ме тревожат. Виждам сърцето си като бяла люлка и той ми казва, че тук няма гняв, няма злоба, няма обида… Който ми я е пратил, си я е взел обратно. Казва ми, че ми е болен мозъкът, но подигравателно ми го казва… че е само в главата ми. Казва ми, че съм толкова силна, че тези дребни обиди аз в главата си ги хиперболизирам. Казва ми да си изчистя съзнанието – още повече да чета, още повече да вярвам… Така както всеки ден правя първата крачка с вяра в Бог, така и лягайки си, заспивайки си, да вярвам в Него.

- И тогава как ще се промени животът ти, самата ти?

- Казва, че е осъзнат животът, който ще водя отсега нататък. Парите са настрани, но много ги има около мен. И аз съзнателно не посягам към тях. Много светлина има, много топлина. Тази светлина е любов… любов към природата и към камъчето, и към морската вода. Духовният учител ми казва да отида на море, за да се изчистя, да си върна чистотата. Казва, че солта чисти. Казва да отида и всяка сутрин рано да се потапям. Поне три дни да го направя – да се потопя във водата и да не мърдам. Да се потопя до главата под вода. Там ще срещна някого. Мъж е и ще ми светят очите от радост!

- Защо трябва да срещнеш този човек?

- За да си върна увереността, че може да ме харесват, да съм желана и обичана. Боже, в този мъж има много любов!

- А откъде го познаваш него?

- Бил ми е баща в минал живот. Да, усещам ЖП линия с парен локомотив наоколо… само преминава ЖП линията наоколо. Виждам индианец на кон… вожд – това е бил баща ми. Пак бягам боса, пак съм момиче, жена… И те го убиват много рано. И го убиват по грешка. Просто заблудена стрела – не са искали да му навредят. Той е на един хълм и като на филмите – вдига ръка за поздрав с техните звуци за поздрав, думички, които казват… Някаква битка и победа… И той се радва и го убива по грешка неговият син, който е много по-голям от мен. Аз съм мъничка. Но виждам всичко това.

- А неговият син… как изглежда той? Присъства ли тази душа в настоящия ти живот?

- Позната физиономия, но не мога да конкретизирам. Това е човек, когато виждам отдалеч, но не сме се срещали. Като образ съм го виждала. Но този мъж, който ще се появи… духовният водач ми казва, че ще ми даде тази любов, която е трябвало да ми даде като малка… А физически ще е по-млад от мен. И той ще ми я дава години наред отсега нататък.

- И ти как ще се чувстваш с него?

- Имам крила на пеперуда.

- Т. е. той ще те върне към твоята истинска същност? Прекрасно е това!

- Да… и крилата ми трепкат, трепкат…

- Да видим твоят духовен водач какво иска да ти покаже, да ти припомни, да осъзнаеш или да те заведе някъде?

- Показва ми двете деца. Казва ми, че децата са това само заради мен. Аз съм като врата, която прегражда неприятностите, които да ги достигнат. Каза, че ще отворя няколко пъти тази врата по невнимание, но децата ще ми напомнят да внимавам и да я държа затворена. Малката я виждам като пеперуда и тя е пеперуда, която е отлетяла оттам, откъдето съм. Когато пеперудите… аз съм първата пеперуда… когато започват да се раждат, те са бели. Издигайки се, приемат все по-различни краски и когато стигнат моята краска на тъмно лилаво, си избират къде да отлетят. Тя първа е отлетяла и след нея и сестра й. Малката е много по-духовна, а голямата е неуверена привидно, иначе е взела от моята сила. Малката си търси пътя сама, летейки, докато голямата стъпва на сигурно и си мисли, че е неуверена, но е много силна. Обаче стъпила е здраво на земята. Духовният ми водач ми показва как съм ги гушнала и съм тук на земята заради тях. Душата ми си е избрала този път освен заради баща им… за да им дам начало от нас двамата. Виждам нещо друго – няколко други пеперуди, но това са деца, които аз не съм родила, които съм можела, които съм им прекъснала бременността и такива, които сами са си избрали да не се родят, защото имам такива спонтанни аборти. И виждам няколко пеперудки… Тези деца не са се още родили.

- И какво иска да ти каже чрез това твоят духовен водач?

- Да не се страхувам, че съм направила грешка. Боли ме от грешките, защото се изкачвам. Виждам едни големи стъпала и аз се изкачвам, и затова боли, защото се изкачвам. И отгоре върху мен е само светлина. И съм стигнала последното стъпало. Като пирамида само че обърната обратно. Широка е и отдолу, и върхът и той е широк. На върха не е едно стъпало, а е като площадка за кацане и аз съм на тази площадка.

- И какво означава това да бъдеш на тази площадка?

- Душата ми няма как повече да порасне, а само да си спомня, когато се е изкачвала по тази пирамида.

- Има ли нещо друго важно към този момент, което е необходимо да си спомниш?

- Някой ми казва… не е духовният учител… Някой друг само ми нашепва: „Бог е светлина. Бог е любов. Всички хора сме Бог е любов.” Този шепот идва някъде отстрани, а духовният водач стои, гледа и се усмихва. И държи една книга.

- Да не би да е книгата на твоя живот?

- Да, иска да ми я отвори.

- Да видим какво иска да ти покаже от нея…

- Книгата е голяма, с едни твърди корици… като спирала само че са метални… като скоби. И ми отваря последната страница на книгата. Няма нищо написано. Каза ми, че аз ще си пиша сама. Това е мое право. Казва ми, че Бог е отредил аз да си напиша последната страница. И ми се смее… Така се усмихва… Аз я затварям… Както я държи той, аз я затварям. И казвам, че ми е рано да я напиша. Около нас е само светлина, топлина… И пак този шепот ми казва, че Бог е много близо. Чувам го само като шепот, а не мога да го усетя, нито да го видя. Аз съм по средата, духовният водач е от едната страна, а шепотът идва като сила от другата страна – дясната. Духовният водач вижда кой ми говори, а аз нямам право да се обърна.

- Я да видим колко близо е Бог до теб…

- Той е точно до мен… затова не мога да се обърна. Защото Той е прикрепен към мен. Когато се обърна, Той стои от дясната ми страна, до дясното ми ухо. И като се обърна аз и То се мести. То е като лепенка. По цялата дължина от краката ми до главата ми е като част от мен. Не мога да Го видя. Като кожа ми е. От дясната страна. Този шепот пак ми казва да се доверявам на първата мисъл, на първото усещане… И да не се съмнявам в разговорите, които водим. Това усещане като на прилепена кожа е на много възрастен, мъдър човек. Физически не може да се види… Само се вижда като лепенка. Като сиамски близнак само че няма нищо общо физически с мен. И там си стои – никога не се е отделял от мен. И То ми говори. Казва ми никога да не се съмнявам и ме прехвърли на място с много макове… като поле. И аз пак съм пеперуда.

- Защо трябва да си там? Има ли макът някакво по-специално значение за теб?

- Храна е за пеперудата. Червеният цвят… този Глас ми говори, че трябва да ми подскаже нещо, но не мога да разбера какво… Този човек, когато ще срещна, ще го срещна с червена блуза или риза. И пак виждам пеперуда… Казва ми: „Червеният цвят на блузката, на тениската и пеперуда.” Заедно ще видим тази пеперуда. И виждам място, което ми е познато… където ходим всяка година на почивка. Там ще го видя този човек. Но нищо не е написано, докато аз не пожелая и каквото аз пожелая. Това нещо, което ми говори, ми казва, че имам правото аз да си избера какво да напиша на последната страница и тя е свързана с този човек. Казва ми нещо сега: „Няма грешно…” Това нещо сега ми го пише на тази страница – да ми е като етикет, като водител: „Няма грешно и правилно! Има само опит и уроци!” А духовният ми Учител е доволен и този път той затвори тази тежка страница на книгата.

- А как се зове тази Същност, която е прилепена за теб – какво е нейното име?

- Зои или Зоя. Няма пол. Нищо, че е с женско име. Казва ми, че ми е ангел. С него съм се родила и с него ще си умра. На мен всички белези от операции, от падания са ми от дясната страна.

- Какъв смисъл има това? Каква е връзката?

- Ами искали са да я наранят тази кожа допълнителна… И десният ми бъбрек го няма. Имам само един белег от куче в лявата ми страна, но то е било по грешка – кучето не е трябвало мен да ухапе. Но всички други белези са били, за да… много силна е тази енергия! И на хиляди се дава на един. И ми е дадено, защото повече няма да се преродя тук на земята.

- Това означава, че този живот ти е последният или би могъл да бъде последният?

- Аз ще реша! Имам право да избирам. Ако избера да е последен, ще съм като кожа, като ангел за някой друг. И виждам, ако избера да съм като ангел, ще съм до малката си дъщеря.

- Какъв е пътят на тези души, които приключват със земните си животи?

- Имат право да избират: дали да помагат както аз съм решила да помогна на душата на баща им или да се превърна в ангел хранител за някой и със същата сила каквато е Зоя, залепена до мен. Няма право никой да става ангел хранител. Зои има не една. Такъв ангел има няколко. И само ако за теб е бил залепен ангел с такава сила, ти можеш да станеш такава сила!

- Значи не всички хора имат прилепени такива ангели до себе си?

- Всички имат – казва Зоя, но някои са много силни като нея. Тя е с най-висок ранг. Затова са се опитвали така да я наранят.

- Кой се е опитвал да я нарани?

- Виждам като черни дяволчета. Енергия само че тъмна. Ама са такива като малки пиявички.

- Как човек може да се предпази от тях?

- Не може да се предпази. Трябва да ги понесе, да ги изтърпи… Зоя ми казва, че колкото по-силен ти е ангелът, толкова по-големи са болките. И ми казва: „Така е устроена вселената!”

- Какъв е смисълът на това? Какъв закон бихме могли да изведем?

- Каза ми следното: „Без болка няма сполука!” Не „сполука”! „Без болка няма успех!” Не „успех”! Не чух думата… „Без болка няма полет!” Каза ми да спра да се съпротивлявам на болката и да се питам: защо пак боли, защо пак се спънах, защо пак се ударих?

- Какъв трябва да бъде подходът ти?

- Философски. Да казвам: Благодаря Ти, Боже, че се спънах – следващия път ще заобиколя камъка! Зоя ми казва да не очаквам. Това, което желая, ще се случи в момента, в който спра да очаквам. „Никой в този живот…” – това отново го пише Зоя в книгата… „Никой в този живот не ни е задължен с нищо!” Да не очаквам! И пак затвориха книгата. Показват ми само светлина. Но особена светлина – хем е бяла, хем е прозрачна, но не е като мъгла, а от ситни капчици… като роса е.

- Защо ти я показват?

- Тя е като завеса… Тези капчици това са сълзите ми. Ще я премина тази завеса и ще отида към светлината. И видях баща си само да ми маха. Няма да говорим. Той е доволен и ме подкрепя и ми казва така с ръка – да си остана там! До тази светлина се достига, когато човек напусне физическия свят.

- Всички ли достигат до тази светлина или…?

- Да, но някои вървят много животи, докато стигнат. А на мен ми е седмият живот.

- Т. е. искаш да кажеш, че досега си имала само седем прераждания – така ли?

- Седем урока съм научила… Не виждам колко са преражданията. От седем прераждания съм си научила урока досега. И нося много мъдрост – това пак ми казва Зоя. Казва ми по-бавно, по-търпеливо и да не се съмнявам, когато прочета нещо за първи път дали ми е за първи път. Аз се съмнявам, а Тя ми казва, че аз го зная.

- Каква е разликата във функцията, в предназначението на един духовен водач и ангела?

- Ангелът се опитва да те предпази… Може години наред за нещо, което ти предстои, да ти дава сигнали, да ти изпраща хора, да четеш надписи една думичка от която би трябвало да те предпази. А духовният учител – той ще те наблюдава отстрани, когато паднеш и се удариш, и си научиш урока. А ангелът те подкрепя – дали грешиш, или не не го интересува резултатът. Той пази душата. Духовният учител ти дава възможност да си разбереш грешките, докато за ангела няма грешки. Той си стои до теб… като броня. И ми казва нещо: да вярвам на хората, когато ми са отдясно.

- Защо е важно това?

- Да не се съмнявам в подкрепата му, защото аз се съмнявам имам ли ангел до мен, нямам ли.

- А какъв е смисълът на това духовният ти водач да е отляво?

- Ангелът ми казва: във всяка една ситуация… когато имам конфликт, правилният човек да е от дясната ми страна. А духовният ми учител в момента ми е отляво… Иначе може да е навсякъде. Но сега така ги видях. Даже сега стои над главата ми, за да ми покаже, че може да се движи.

- А в кои случаи трябва да се обръщаш към своя ангел и в кои случаи към своя Учител?

- Когато търся мъдрост, трябва да търся Учителя. А ангелът… дори и да не го потърся, той е до мен. Той е като кожа – няма как да го отлепя. Зоя ми казва: дори и да не го търся само трябва да му благодаря, за да се чувства полезна… или полезен – то няма пол. Но мъдростта е в Учителя. Нали знаеш, че в образа на Учителя видях и първия път теб? Може да не си спомняш… Сега пак си ти. Но ти не си духовен учител само на мен. След себе си водиш много мравки… много души. Да, духовният ми учител е мъдрост! И Зоя ми казва: когато търся мъдър отговор, да питам теб. Знаеш ли какво ми каза за теб сега? Че колкото повече мъдрост даваш на хората, ставаш още по-голям. И виждам написана думата „призвание” – това е за теб. Знаеш ли кой ти стои сега от лявата страна? Стои един силует – това е на Бог. „Мъдрост” – това ми каза.

Приобщаване към Светлината

- Виждам кристално кълбо. И то се движи около оста си. И всичко отива към тази Светлина… Светлина и топлина… това виждам. Кълбото се върти и засмуква всичко около него си.

Сърдечен кристал

- Малка бяла шишарка обаче има бодлички. Усещане на болка.

- И какво осъзнаваш?

- Че се наранявам сама.

- А я да видим, ако е в състоянието, в което трябва да бъде твоят сърдечен кристал, как би трябвало да изглежда?

- Пак бяла шишарка, но тези остри връхчета аз ги пускам, за да се защитя – от страх да не ме наранят. Малкото ми кристалче го искат и аз си го пазя. Защитавайки се, аз се наранявам.

- Трябва ли нещо да промениш или…?

- Само чувам: „Урок… Урок… Урок…” Да ги свия… да ги прибера на мястото им!

- И тогава… какво ще бъде чувството, усещането?

- От това кристалче излиза една топлина… сякаш извира река… Боже, такава лекота! Все едно съм върху вода и съм се отпуснала…

- И с коя дума би определила това състояние?

- Покой… И то е голям покой. Не те е страх от нищо… Просто си се оставил на течението, на времето… Нито мислиш, че ще паднеш, ще се удавиш… нито пък че някой ще те удари отгоре… Просто се рееш… Покой…

 

 

 

< Предишна		Следваща >