С. е около 55-годишна жена и предварително не си беше запазила час за регресия, тъй като преди години си беше правила при друг мой колега и сега не беше убедена, че й е необходимо. Но… когато нещо има да се случва, то просто се случва. Тъй като друга жена, която беше ангажирала час за регресия, не се появи, се отвори възможност и аз отправих покана към С., която тя прие, без да се колебае. Така се роди тази чудесна регресия.

След въвеждащата фаза насочих С. да се върне към щастлив момент от настоящия си живот. Тя ми описа възторжено едно преживяване от детството, когато е била на около седем години. Продължих да я връщам назад във времето…

Б: Опиши ми как изглеждаш и как се чувстваш на три години!

С: Много съм красива… красиво дете, с чуплива руса коса… много сериозно… с големи сини очи. Много съм сериозна!

Б: Защо си толкова сериозна?

С: Не знам… Може би защото ми се е струвало странно всичко, което виждам… Не съм можела да разбера това, което виждам.

Б: Има ли нещо от външния свят, което да привлича вниманието ти и да ти прави силно впечатление?

С: Най-вече слънцето и после хората. Харесвам и дърветата, но са ми много странни. Страх ме е понякога от тях.

Б: Защо те е страх?

С: Виждам ги като огромни великани. Като нещо, което не мога да стигна… не мога да преодолея, когато съм край него. Тия дървета са необикновени. Имам чувството, че в тях е скрито нещо. Някаква особена сила, която първо привлича, а после ме стряска. Невероятно енергия, която усещам много ясно и, без да искам, се свързвам с тази енергия… Тя ме тегли и аз я харесвам, и едновременно с това се боя от нея. Има два вида дървета, които много ме стряскат… особено много! Огромни брястове или дъбове… огромен дъб или бряст – не мога да разбера кое от двете.

Б: А другият вид дървета?

С: Другият вид са върби. Големи… и с клони, провиснали надолу… И под тях е много тайнствено… и много тъжно. Тази върба, която видях, беше много голяма. Под нея имаше беседка. И от нея се излъчваше огромна тъга… и абсолютно спокойствие някакво… Пълно спокойствие, което ме плаши.

Б: Защо?

С: Защото го свързвам с вечност, със смърт, безвремие… Не знам… Неща, които нямат начало и край. И които са твърде, твърде големи за това, което съм в дадения момент.

Б: Значи ти на тригодишна възраст установяваш, че различните дървета са носители на различна енергия?

С: Да… Най обичам брезичките! Защото са весели и радостни… и излъчват една такава светлина… И са много добри! Харесвам ги! Те са ми като сестрички. Аз имам чувството, че те са живи и ме разбират.

Б: Сега ще видиш и ще почувстваш себе си като новородено бебе. Опиши ми това, което виждаш и чувстваш!

С: Изненада. Странно е усещането – хем е светло и топло, хем се чувствам някъде на чуждо място. Хората край мен са добри… Аз усещам – обичат ме, но не ги познавам.

Б: Някой от тях привлича ли вниманието ти?

С: Един мъж… Това е баща ми! Той е много весел… И е много радостен от факта, че съм там!

Б: А ти къде виждаш себе си?

С: В някакво кошче… Мъничко кошче, което се люлее. Хубаво ми е! И едновременно с това ми е малко странно, защото не съм очаквала това… Не знам какво съм очаквала, но не съм очаквала това.

Б: Вече си в майчината утроба един месец преди да се родиш. Опиши ми какво виждаш и чувстваш!

С: Много е тясно. Топло е и мокро. И е тъмно. Има някаква светлина, която усещам някъде отгоре, но тя е много странна… една такава като флуоресцираща. И… създавам проблем… на майка, защото не седя мирно и явно и причинявам болка понякога. И не ми се седи там вътре. И въобще… хем ми е добре там, хем не ми се седи. На мама й е трудно и я боли, и казва, че много й тежи, и че нищо не може да направи… и че вече й е омръзнало… и че е крайно време да свърши това нещо… и че ще й взема здравето… И на мен ми е мъчно, че причинявам толкова болка и й е трудно заради мен…

Б: Сега ми опиши момента, в който душата ти влиза в плода в майчината утроба!

С: Страшно много светлина… Аз самата съм светлина и трябва да сляза. Трябва да сляза някъде на много тъмно място… безкрайно тъмно. И мойта светлина буквално пробива тъмнината… като прожектор. И изведнъж изпълвам тази тъмнина със светлина. И усещам, че е станало това, което трябва. И там някъде едно малко зрънце… много мъничко топченце започва да блести и става като светеща топка. Свети и нараства… и тупти… и се чува шум… особен шум – като че ли някой диша до мен… засмуква и издишва. Като че ли вода се движи… и шуми. Едновременно с това, като че ли диша. В началото беше тъмно, но после е вече светло. И топката е светла… и е светло и в мен. И е светлина… и особен шум. И е топло… много топло!

Б: А от тази топчица ли се образува телцето?

С: Не – топчицата е нещо друго вътре в телцето… Това съм аз в телцето. Това е вътре близо до сърцето, но не е сърцето… Там вътре между сърцето и стомаха. Това съм и аз… и още нещо има… И не съм съвсем аз, защото и телцето съм аз… и сърцето съм аз. И има крайници, и се движи… Има глава… Има нещо, в което отивам… И то става също част от мен… разумът на телцето. То е толкова мъничко! Пък аз едновременно съм толкова голяма… толкова мъничка… и просто не знам как се събирам в това място. Толкова е странно! Аз бях голяма… толкова голяма, а пък сега се събрала в това мъничко местенце… и ми е смешно… и ми е чудно как е възможно да съм толкова голяма и толкова мъничка и да се намирам на толкова много места едновременно?! Това телце и тоя ум… той започва да усеща, че аз съм в него. Той разбира, че аз съм в него. Той знае, че аз съм в него вече. И имаме такава връзка, която не е чрез телцето… От друго място.

Б: Откъде е тази връзка?

С: Някаква светлина… Ние усещаме еднакво светлината… Светлината в мен… светлината край мен и светлината в този ум на телцето – това е едно и също! То е толкова странно, защото едно и също, а е проникнало навсякъде… и се чувства и отделено. Хем съм аз, която съм влязла, хем е този ум, хем е всичко това край мен… също е светлина. И се чувствам както там отгоре, откъдето съм излязла в началото… Хем е там, хем е на много малко място. И знам, че тепърва ще раста… И това място ще става по-мъничко… И майка, и татко са доволни от това. Те се радват. В началото са уплашени, но после са доволни. И татко е по-доволен. Майка е много изплашена. И не знае дали иска да бъде с татко. И те хем са щастливи, хем не знаят как да кажат… на родителите си… защото те не са се оженили още. Мама вече е в третия месец, а не е казала на никого, че е била с татко. И тя се страхува да каже. И не знае дали трябва да бъде с него… Просто тя е много притеснена.

Б: Сега ще видиш сцената, когато те изпращат от духовния свят, за да се въплътиш на Земята. Къде се случва това и при какви обстоятелства?

С: Ооо… много е високо това! Край мен всички са много силни… носят огромна светлина! Те знаят всичко както и аз. Знаят всичко за света… за този свят, в който трябва да отида. Те са почти богоравни. Аз трябва да сляза, за да помагам при преминаването в други измерения на Земята и в цялата слънчева система. И трябва на всяка цена да остана незабелязана в задачата, която изпълнявам. Трябва да бъда като всички други, които са слезли долу. Трябва да нося тази светлина… задължително… през всичкото време… и да не забравям откъде съм слязла! Но да не казвам!

Б: А защо точно такава задача ти е поставена?

С: Защото съм я пожелала… Аз съм я пожелала!

Б: Имала ли си други варианти за настоящия земен живот, които са ти били предложени?

С: Да. Три.

Б: Другите два защо си ги отхвърлила?

С: Единият вариант е бил прекалено лесен, удобен… А другият… в другия е трябвало да бъда прекалено лоша… прекалено строга спрямо всички около мен и спрямо себе си… И чрез моменти на насилие е трябвало да ги водя към това, което трябва да научат. Но аз съм избрала този, в който никой да не знае и просто да помагам, без да правя зло. Не съм искала да причинявам зло… по никакъв начин. И макар че е имало такава част от програмата, в която на всяка цена е трябвало да бъда лоша… обаче аз не съм искала това и съм слязла точно на това място всред тия хора, за да не мога да бъда лоша… в тази земя и в тази страна. То е било изключително важно за мен. И ако трябва да бъде трудно… трудното да е за мен. Така съм го поискала. Всички са се съгласили. Те са знаели, че ще се справя… Те просто са били спокойни, че ще се справя. Аз съм била много силна там… горе.

Б: Сега да видим как изглежда твоят духовен водач – мъж ли е, жена ли е?

С: Тя е жена. Красива. Тъмнокоса. Тя свети.

Б: Какво усещане ти носи?

С: Ние просто се обичаме… Ние се разбираме. Ние сме като сестри. Тя е била като мен… Тя е преминала през точно такива изпитания като мен… Дори на нея й е било много по-трудно. Тя е избрала по-трудния вариант. Живяла е на тази земя по-трудно от мен. И нашите две същности се познават много отдавна. Но тя не е от най-високия ранг. Тя просто ми помага тук, в този живот. Иначе тия, с които бях, те ме изпратиха. Там… също имам връзка с тях. Те ръководят по-важните неща в живота ми. Те са елохими. Те са част от Бога. Аз най-вече на тях се подчинявам. Но моята водачка… тя ми помага. Тя е света Петка… Параскева.

Б: И в какво отношение тя ти помага?

С: Да мога да приема смирението… Да не се отчайвам от факта, че трябва да бъда незабелязана… Да мога да овладявам силата, която нося… Да не показвам пред всички колко много мога, за да не ги стряскам… за да не изглеждам прекалено различна… И за да мога да оставам… да се науча да бъда сама – нещо, което на мен ми е много трудно, защото аз не исках да бъда сама. Но за задачата, с която са ме пратили и която избрах, трябва да се науча да бъда сама. Но не знам дали това не се е променило… Аз не знам доколко вървя по задачата, която трябва да изпълня в дадения момент.

Б: Нека тя да ти отговори на този въпрос.

С: Очаквала е повече. Казва, че е очаквала да бъда по-всеотдайна, по-жертвоготовна… Аз не разбирам много. В момента тя не го казва – тя просто го излъчва. Тя ме гледа и аз не усещам неодобрение.

Б: Нека да я помолим да те заведе в духовната библиотека.

С: Огромна е… като храм… като купол на църква… Но е нещо огромно! Навсякъде има книги, но те не са както тук на Земята. Тези книги са различни. Те излъчват някаква светлина. Всяка една има различна светлина. Свети с различен интензитет. Някои от тях са по-големи, а други са по-малки… по-тънки, по-дебели, по-големи като обем и като размер.

Б: Конкретно ни интересува твоята книга на живота. Тя как изглежда?

С: Средно голяма и свети в синьо-зелена светлина. Свети като Земята, погледната отдалеч. И е много разнообразна… прекалено разнообразна. На някои места има много трудни животи, на други - много лесни. Някъде - повтаряне, повтаряне, повтаряне… Друг път пък изведнъж нова нещо по съвсем различен начин.

Б: Твоята водачка коя история от книгата на твоя живот иска да ти припомни?

С: Това е един от животите ми, в които пак съм била жена. Но съм била монахиня.

Б: Защо те връща към него?

С: Иска да ми каже, че това не е най-правилният начин… Че аз накрая не съм била доволна… Че не съм изпълнила точно задачата на живота си.

Б: Каква е била причината?

С: Твърде много съм се пристрастила към монашеския живот… към начина… към това, че всичко ми е било подредено – и ритмично, и спокойно, и съм живяла в един непрекъснат молитвен екстаз, в който не е имало нищо друго и желание за нищо друго освен това. Не съм имала желание за действие, желание за промяна… И съм си заминала твърде рано. Била съм доволна като живееща, но не съм била доволна, след като съм си заминала. И това, което е трябвало да си направя като отчет пред нея – пред водачката и пред себе си е било с минус…

Б: Какво си осъзнала?

С: Че твърде малко съм действала и съм направила за другите около себе си реално, а не духовно… че е трябвало повече да действам, да помагам на живите хора чрез живота, чрез делата си, а не чрез молитви и отдаване на пост… на всички тия монашески изисквания, които не са просто работа, а са живеене в едно състояние на непрекъснат екстаз и еднообразие… състояние на нирвана, която не е много полезна за реално съществуващия човек… едно състояние на откъсване от реалността.

Б: Да хвърлим един мост във времето… Какво от този минал живот си пренесла в настоящия си живот?

С: Умението да живея в един постоянен ритъм, умението да се моля… да влизам в състояние на молитва… духовни практики, които не са проблем за мен… да медитирам, да изпадам в едно състояние на отдаване и изключване от околния свят… но и прекалена летаргичност, прекалено отпускане по хода на събитията… нежелание за промяна.

Б: Какво се иска от теб да промениш?

С: Да не бъда сама, да не се изолирам, да не бягам от реалността тогава, когато не ми харесва, но едновременно с това да пазя и духовната връзка, а не да се сливам с реалността, вършейки това, което вършат всички по начина, по който те си го вършат. Да се разграничавам от светското, без да преставам да живея в него, но да нося духовното, което да ми служи, да ме издига, но без да ме изолира.

Б: А сега се върни към първопричината за тези болки в ставите, особено от кръста надолу… Какво ги предизвиква?

С: Потискане на женското в мен… потискане на сексуалността, на желанието за секс и на нормален физически контакт с другия пол.

Б: А каква е причината за това потискане?

С: Разочарование, липса на подходящ партньор… може би прекалено високи изисквания към срещуположния… желание човекът, с който ще имам физически контакт, да е на съответното духовно… дори може би и на по-високо духовно ниво… Прекалено разочарование от предишни сексуални връзки… Може би очакване на нещо по-голямо от това, което е било, което, разбира се, не е оправдано. Може би и страх от нова връзка, защото седем години след прекъсване на последната просто не съм срещнала такъв мъж… Моята духовна същност и моята физическа същност не срещат подходящ партньор.

Б: Сега нека света Петка да те заведе при духовните лечители. А ти ще ми опишеш къде са те, как изглеждат…

С: Някои от тях са и на Земята… в момента помагат, живеят на Земята.

Б: Кое в теб се нуждае от лечение и по какъв начин духовните лечители ще те лекуват?

С: Прекаленето обвързване с предишните връзки… невъзможността да се абстрахирам, да забравя това, което е било, и неспособността да допусна друг много близо до себе си, но не защото ще ме е страх, че ще ме наранят, а защото ме е страх, че ще се разочаровам… страха от разочарование и от това, че може би вече няма да съм достойна за партньора… мисълта, че не съм на нужното ниво физически и емоционално. Липсата на желание да полагам усилия да отговоря на желанието на срущуположната страна по начина, по който бих искала и по начина, по който изисквам.

Б: Добре, а духовните лечители ще направят ли нещо, за да изцелят всичко това в теб?

С: Те казаха, че трябва сама да се справя… Това е една от задачите, която е много важна, за да мога да премина на по-висок етап. Ако успея да я разреша, това ще разреши много други неща и ще ми помогне да продължа не само духовно, а и тук в този физически свят. Те казват, че много лесно съм се отказала и че много бързо съм се уморила… че не отговаря това, което съм решила да направя, на това, което в момента се случва. Изцяло зависи от мен! Аз трябва да реша този проблем!

Б: Да благодарим на духовните лечители и да помолим света Петка да те заведе при Първоизточника на всичко съществуващо, а ти ще ме опишеш къде се озоваваш, какво виждаш и чувстваш.

С:  Просто съм там, където винаги съм искала да бъда… Светлина, безкрайна Светлина и Любов… и топлина, и Цялост… усещане за това, че си цялостен, че всичко има! Абсолютна пълнота! И безкрайна Светлина! То е нещо, което не може да се опише… Ти си Любов и Светлина! Ти си част от Цялото и Цялото е в теб! Ти си Светлина и Тя обича всичко и всички… и докосва всичко и всички… и те изпълва с такава Благодат… и Радост, която не е като земната радост… Това е друг вид Радост… Това е Радостта на всичката Божа благодат… на всички същества, които се радват и обичат… от които си част и които са с теб, и ти си с тях. И Любовта, и Светлината е навсякъде… обгръща всичко… и ти се чувстваш пълен… и за теб няма никаква тъмнина… Всичко е Светлина и Любов! Една безкрайна, пълна Радост… една безкрайна Пълнота, към Която всичко живо се стреми.

Б: Чудесно! Сега ще видиш и ще почувстваш и как изглежда твоят сърдечен кристал – това е твоята най-вътрешна и съкровена същност.

С: Той си е сърце, което свети в розово-зелено. Не е просто червено, а е и розово, и зелено. Много странно – интензитетът на розовото се променя, а зеленото понякога преминава в резеда – много светло, синьо и зелено.

Б: Какво е усещането, когато се сливаш със своя сърдечен кристал?

С: Не, аз не съм едно с него. Той е нещо отделно от мен, но е част от Светлината, която слиза отгоре. Той е онова, което е слязло долу от оная огромна Светлина, в която пребивавам. И е отделил една част от себе си и тя е слязла долу и е станала този Кристал.

Б: Т. е. онова малко, светло топче, което ти видя в утробата…

С: Да, в началото… То се е превърнало в този Кристал във форма на сърце… който свети в тия два основни цвята.

Б: Какво усещане придобиваш, когато си свързана с нея – твоята най-вътрешна и съкровена същност?

С: Любов… и всепрощаваща, всеотделяща… Как да го обясня? Всеотдайност и желание всичко да бъде красиво, чисто, цялостно, всички да бъдат добри – да можеш да направиш всички добри и щастливи. Щастие за всички… всички същества, независимо от това къде се намират и какви са им образите. Желание да дадеш на всички Любов и Светлина, и Щастие.

Б: Чуй в себе си как звучи името на душата ти и ми го кажи!

С: АЯ

Б: Какво означава то?

С: От началото и до края… цялостно – от А до Я. ВСИЧКО.

Б: Чудесно като за финал! Вече можем да вървим към финала на регресията…

Следва процедура за връщане към физическото тяло и настоящата реалност. Обичайно тук изключвам диктофона, но този път се отнесох и пропуснах да го изключа. Тъй че е записана и спонтанната реакция на С.:

С: Не ми се връща!

Б: (смеейки се) Защо не ти се връща? Чудеше се дали да си правиш регресия… Е, сега, трябваше ли да си направиш регресия?

С: Не ми се връща оттам… И трябва да се заема със задачи, които ме мързи да свърша, защото, като се върнеш, трябва да изпълниш!

Б: А тази регресия различаваше ли се от първата, която си си правила?

С: Абсолютно различна… Тогава виждах животи и… преживявания, минали… изминали животи, докато това беше по-скоро регресия нъвътре към мен самата – какво съм била и какво трябва да бъда… приближаване до собствената същност… а не виждане на предишни животи – не толкова животите, колкото същността на душата и настоящите задачи за разрешение. Благодаря! Трябва да ти кажа, че ми беше много трудно… ама наистина ми беше много трудно!

Б: И защо ти беше трудно?

С: Защото явно съм се отдалечила от себе си и от своята вътрешна същност…

Б: Ама ти беше полезно това връщане?

С: Много повече от полезно! Много ти благодаря, много ти благодаря… направо… много съм ти благодарна… безкрайно!