През есента на 2015 година Стефи дойде при мен за своята първа регресия. Тогава тя беше само на 16-години – най-младата участничка в регресивните ми сесии. Не беше дошла просто защото й е интересно, а определено имаше проблеми, за които искаше да получи яснота: непълноценно зрение още от рождение, неувереност и страх от провал, проблеми със себеизразяването и щитовидната жлеза, страх от самота, отношенията между нея и майка й. Оказа се, че с майка си са много свързани души. Имали са много животи заедно. „И виждам като мъничка как седя до нея и започва да ме боли дясното око. Сега видях сцена, в която тя забива своето копие в окото ми. Аз съм мъж с кафява коса и брада, а тя е римски войник. Аз съм от Гърция… Сключили сме договор да го направим. Преди този минал живот се е случило нещо друго. Аз съм й била майка и съм я пребивала от бой. Сега трябва да се научим да си прощаваме, да си помагаме взаимно, да се обичаме. Още не съм й простила, а е време… Когато направя прошката, ще продължа напред – ще бъда здрава, променена и сигурна в себе си!” Друг интересен момент от тази първа регресия беше в Духовната библиотека, когато нейният Учител отвори Книгата на живота й малко след началото, за да припомни на Стефи, че е била жрица в Египет. „Пазя някаква много древна информация и това е мисията на моя живот. Отдадена съм на своята задача. Ако не я изпълня, ще ме убият. И фактически аз не успявам и ме убиват – влюбвам се в човек… някакъв мъж, а съм дала дума, че няма да го направя. Сега имам някаква подобна мисия, но не се казва каква.” Душата й има красиво име – АРАИА, което означава БЛАГОДАТ. Интересно преживяване имаше, когато я насочих към Първоизточника: „Облаци от бяла и жълта светлина. И Някой казва: ТУК СЪМ! ТУК СЪМ! Аз питам къде е. Той казва: В ТЕБ!  И тогава сърдечната ми чакра се разтваря и от нея излизат красиви, жълти пеперуди, танцуващи около мен. И съм много щастлива! Смея се, когато те кацат на мен. Духовният ми водач се радва за мен, защото постепенно намирам себе си.” През лятото на 2016 Стефи отново дойде за регресия. Ето какво се случи този път:

Насочвам я към мястото за среща с Духовния водач.

Стефи: Ние сме на една голяма скала и около нас има много гори.

Б: Къде иска той да те заведе и какво иска да ти покаже?

Стефи: Сега слязохме долу и вървим по сняг и гори. Има много борчета. Вървим през някаква бяла виелица и е много бяло – нищо не се вижда. Сега сме на едно заледено място… замръзнало е… сякаш е лед, просто лед. Водачът ми се опитва да счупи този лед. Ледът се счупва и пропада… става на дупка. И отдолу има много вода. Падаме в нея и отиваме в нещо като подводни пещери. Показва ми една решетка. Търси да минем през нея. И пак плуваме под вода – много мътно, почти нищо не се вижда. Излизаме на плаж. Вървим по пясъка. И той просто седна под една палма. Изглежда сме на някакъв остров.

Б: Защо те заведе там?

Стефи: Усеща се в морето някакъв кристален град (трогва се и плаче – бел. на Б.) и ние го гледаме… кристален град, издигнат над морето… като остров.

Б: Защо е важно това за теб?

Стефи: Казва ми, че някога съм живяла там. (отново плаче от умиление – бел. на Б.)

Б: Може ли да го видим отвътре как изглежда този кристален град?

Стефи: Не ми се дава да отидем там. Казва ми: „Друг път ще отидеш.”

Б: Да попитаме твоя Духовен водач – защо ти е трудно да общуваш с хората, каква е причината?

Стефи: Блокаж на гърлото – на щитовидната жлеза.

Б: В такъв случай да помолим твоя Духовен водач да те заведе при Духовните лечители…

Стефи: Както миналия път пак са жени с руси коси… много дълги. Мисля, че са шест. Млади са с много бели кожи и с тъмносини дрехи.

Б: Ще ти покажат ли първо откъде идва този проблем с щитовидната жлеза – какво го поражда?

Стефи: Аз пилотирам самолет пак над някакви гори. Мъж съм. Явно от тези, които са били от първите създадени самолети. Не виждам какво има пред мен, защото има мъгла. И се удря коремът на самолета в една голяма скала… подобна на тази, върху която първоначално стояхме с Водача ми. Опитвам се да обърна, обаче коремът на самолета се удря в скалата и самолетът пада надолу просто… Обръща се и когато пада на земята, си чупя врата. И така умирам.

Б: И това ли е причината за настоящия ти проблем с щитовидната жлеза.

Стефи: Ами отчасти – да, както и отчасти, когато съм изяла онази отровна гъба и съм се задавила с нея…

Б: Това от първата регресия ли е?

Стефи: Да.

Насочвам я отново към Духовните лечители, за да видим какво ще предприемат те за изчистването на този проблем.

Стефи: Поставят си ръцете на щитовидната жлеза – една отпред и една отзад. Една ми прави сеанс на главата, друга ми дава да изпия нещо, а други се молят. Усещам топлина на щитовидната жлеза. Казват ми, че ще се опитат да ми помогнат, но трябва и аз да го изчистя. (Отново тръгват сълзи – бел. на Б.) Трябва и аз да се помоля и да се опитвам да говоря повече. Трябва да съм по-смела към хората… От мен зависи. Когато имам нужда, мога да ги помоля да ми помагат в това отношение, но трябва и аз да работя по този въпрос.

Б: А липсата на концентрация и загубата на енергия от проблема с щитовидната жлеза ли идва?

Стефи: Ами много пъти съм си удряла главата… от малка. И това е довело до главоболия, отслабване на зрението, липса на концентрация и умора.

Б: Нека Духовните лечители да ти покажат как трябва да изглежда твоята щитовидна жлеза, ако е съвършено здрава.

Стефи: В момента сякаш режат този възел с ножица… лекуват я.

Б: Я се почувствай с излекувана щитовидна жлеза, да видим какво е усещането да имаш здрава щитовидна жлеза!

Стефи: Да си го представя мога, но не мога да го почувствам.

Б: Кое ти пречи да го почувстваш?

Стефи: Защото аз не съм искала… Задържам го този проблем, защото трябва да науча нещо. (Отново плаче – бел. на Б.)

Б: Какво трябва да научиш?

Стефи: Да не се притеснявам, да бъда по-уверена и да изразявам себе си, да не задържам това, което искам да кажа… да казвам своята истина.

Б: А кое е това, което поражда в теб тази липса на увереност.

Стефи: Не знам, но се виждам как свиря на роял и се чувствам уверена.

Б: Ааа… значи твоят Духовен водач предпочита да ти покаже сцена, когато се чувстваш уверена, за да придобиеш увереност в себе си и в собствения си потенциал.

Стефи: Да, казва ми, че мога да го постигна. (отново силно вълнение – бел. на Б.) Казва ми, че ще се освободя – да не се тревожа… защото ако задържам там вниманието си, то ще остане. Просто трябва да го отпусна.

Б: Сега да попитаме на какво се дължи това намаляване на зрението на лявото око.

Стефи: Аз съм мъж и са ме опънали от двете страни на ръцете с въжета пред публика, и ме замерят с камъни. И някой ме уцелва по лявото око, и ми причинява травма.

Б: А сега в настоящия ти живот защо намалява зрението ти… предизвикваш ли го по някакъв начин?

Стефи: Като чета, като уча, като сядам на компютъра… най-много се натоварва лявото – дясното не толкова.

Б: Добре, какво трябва да правиш, за да се стопира това намаляване на зрението?

Стефи: Понеже сега обмисляме до заминем за Бразилия, точно заради очите… може да ми се помогне на лявото око… Жоао де Деус..

Следва изключително силно преживяване (съпроводено с телесни движения, стонове и плач) на операцията, която ще й извърши Жоао де Деус. Казва ми, че с един нож просто й е режел окото – това е видяла. Налага се да я успокоя, след което продължаваме.

Б: И после – след като ти прави тази операция, виждаш ли добре? Прескочи още малко напред във времето, да видим!

Стефи: След това полезрението ми се опитва да… т. е. не само екранът на зрението ми да е от лявата страна, но и да е центрирано, защото полезрението ми сега е само от лявата страна – не е центрирано. Това може да ми помогне. И да – ще ми се намали диоптърът!

Б: Жоао ще работи ли и върху щитовидната ти жлеза, защото видях, че се хвана и за щитовидната си жлеза?

Стефи: Виждам го с ножа и там да бърка… Опитва се да премахне възела ми.

Б: Каква е причината трудно да приемаш истината, изказана от други хора?

Стефи: Ами това е свързано пак с щитовидна жлеза и очи. Аз, като не искам да приемам истината, ме стяга щитовидната жлеза и не искам да видя, т. е. и двете неща са свързани, когато става въпрос за това.

Б: А какво трябва да промениш в себе си, за да се научиш да приемаш истината?

Стефи: Трябва да изчистя тези два проблема… както и уши също – да чувам, да виждам, да говоря!

Б: Някаква препоръка ще ти даде ли твоят Духовен водач?

Стефи: Да не се затварям от света… да не се затварям прекалено много! Просто да приема всичко такова, каквото е! Да не изпитвам вина, (плаче – бел. на Б.) да не се обвинявам просто защото аз съм прекрасна и да не се интересувам как ще ме приемат другите, защото така както си мисля, че ме приемат, те по този начин ще ме приемат! Трябва да променя вътрешната си нагласа!

Б: Да, това е много важно! Чудесно е, че го осъзнаваш и трябва да работиш в това отношение! А сега нека твоят Духовен водач да ти каже кога ще бъдеш готова да посещаваш този кристален град, от който си дошла?

Стефи: Когато започна мисията си – тогава, защото все още не съм я започнала и те няма да ми я кажат, а аз сама ще я разбера… Някъде на около 21-годишна възраст.

Б: А има ли нещо друго, което е важно за теб, и иска да ти покаже твоят Духовен водач?

Стефи: Виждам, че отново ме води някъде. Сега станахме от плажа, където бяхме срещу кристалния град, и вървим нататък. Пак се потопихме в морето и отдолу под едни камъни изрови една сферичка, и ми я подаде в едно ковчеже, и каза, че е за мен.

Б: Защо е важна за теб? По какъв начин може да ти бъде от полза?

Стефи: Тя е свързана нещо пак с моята мисия… една бяла сферичка колкото да я побереш в ръцете си.

Б: И какво усещане имаш за нея – като я гледаш, като я пипаш?

Стефи: Ами има нещо в нея, но още не мога да достигна до това, което е вътре в нея. Точно затова той ми я дава в ковчеже и казва, че по нататък ще си я отворя (пак силно вълнение, предизвикващо сълзи – бел. на Б.) и ще разбера какво й е значението.

Б: Нека да ти покаже твоят Духовен водач ние с теб откъде се познаваме?

Стефи: Ааа… ами в тоя живот били сме в племе и аз съм отглеждала лъв. И ти си ми бил приятел. Намерила съм лъв и съм започнала да го отглеждам… малко лъвче. И виждам как ти седиш до мен и до лъва. Били сме приятели. Гледам как се тупаме по рамената. И сме черни (смеем се – бел. на Б) в Африка.

Б: И сега защо ни срещат?

Стефи: Ами ти да ми помогнеш… както сега. Един вид – ние пак се тупаме по раменете… дори сега. (Отново се смеем – бел. на Б.)

Б: А сега да помолим твоя Духовен водач да те заведе при Първоизточника, а ти ми опиши това, което се разкрива пред теб.

Стефи: Като миналия път – пак златните пеперуди… Аз дори сега се чудя защо толкова обичам пеперуди… Може би след първата ми регресия, когато ги видях тия златни пеперуди и почнах много да харесвам пеперуди. И постоянно като видя сега навсякъде, просто искам да ги хвана – много са хубави!

Б: Как ти влияе близостта до Първоизточника?

Стефи: Там няма форми. Там просто Е. Няма нищо по-открояващо се отколкото Светлина. Просто тази Светлина и тези пеперуди.

Б: Ако те попитат хората какво представлява Бог – какво би им казала?

Стефи: Светлина… като Слънце. Все едно, че си вътре в самото Слънце.

Б: И как се чувства човек в Божията прегръдка?

Стефи: Спокоен, умиротворен, няма ги тези тревоги както когато си в ежедневието. Както детето се чувства сигурно в майчината прегръдка, така и човек се чувства сигурен в Божиите ръце.

Б: Добре. Нека твоят живот оттук-нататък да бъде проява на Божията милост!

Следва приключване на регресията и… заявено от Стефи желание за следваща, трета регресия през 2017 година :)