Напира в мен да бъде споделена история, разкрила се в регресията на П. – майка на четиригодишна дъщеря, за която тя каза, че не просто обича, а я обожава. Сподели, че изпитва страх за живота й... Вероятно това е харектерно за всяка майка, но при нея този страх е прекомерен. И нещо друго не можеше да си обясни – защо след раждането е станала толкова плачлива? Постоянно я избивало на плач. В началото на регресията я насочих да види своя духовен водач. Тя видя възрастен мъж с бяла коса и брада, но особено впечатление й направиха наситено сините му очи, които тя определи като очи на слепец. В един момент тя каза, че в нея напира плач... Иска й се да плаче. Попитах я за причината и тогава тя каза, че някой убива стареца с тризъбец. Това беше озадачаващо за мен – та нали той беше нейният духовен водач? Какво трябваше да означава тази сцена? Попитах П. кой го убива, а тя каза, че е някакъв мъж, който не пораждаше в нея никакви усещания – нито го обичаше, нито го мразеше. При повторно връщане към сцената П. вече разпознаваше в убития старец себе си, а в този, който го убива, бившия си съпруг. Когато вече мислехме, че е станала ясна картинката и П. е осъзнала това, което е необходимо, аз я насочих към друго нещо, но... отново я върнаха към тази сцена. Явно имаше още нещо, което ни е убягнало и трябваше да се изясни. В един момент тя разбра – старецът със сините очи всъщност не беше тя, а... дъщеря й от настоящия живот, а мъжът, който го убива, беше самата П.! Това всъщност не ме изненада, защото е един често срещан кармичен принцип: когато отнемеш живота на някого, много често след това ти са налага да му дадеш живот – да го отгледаш като свое дете, да бдиш над него, да се грижиш за него, да го възпиташ и... да го обичаш... най-вече да се научиш да го обичаш! Това изисква кармичният закон! Всъщност стана ясно защо П. сега не просто обича дъщеря си, а я обожава, и защо толкова много се страхува за живота й. Осъзна и какво предизвиква поривите за плач, след като е родила дъщеря си. Като водещ регресията ми направи впечатление поетапното разкриване на истината – разпознаването на участниците в ключовата случка беше на няколко етапа... постепенно... за да се подготви съзнанието на П. да възприеме истината, без това да причини шок. Самия факт, че П. излезе от регресията в едно по-добро състояние, доказва ефективността и целесъобразността на процеса.