Отсега нататък искам да се занимавам с Разумното ви сърце – не със сърцето изобщо, а с Разумното сърце на човека. Туй Разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.

При сегашните условия например всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично Аз… Обаче това положение всякога довежда хората до конфликт и дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях… У човека има друга една страна, аз я наричам проява на Разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право, и твоето право ще е извоювано.

Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото Разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило е известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например някой човек казва: „Аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ“, обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре… Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват, и т. н.; казвате: „Отличен човек е този!“ Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам има ли у този човек морал. – Няма.

Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще й кажеш право, без грубост: „Аз мисля, че на еди кое си место ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка, тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот.“ Това е разумното проявление на вашето сърце.

Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си – не всички навици изведнъж, но един по един.

Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за твоето повдигане. Туй наричам Разумност на сърцето.

Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето Разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок.“

В тази фаза на Живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според Разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне – не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие. Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека.

Ще ви приведа една случка от живота, за да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето; аз мисля, че знае да плува. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: „В твоето Разумно сърце ти знаеш да плуваш!“ И той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плува – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“.. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате – да помагате, това е навик. Помагате ли, ще запазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо – в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си, нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем.

Под силна воля според Божествения закон се разбира човек да може да запази всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги, и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.

Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни, само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на Разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: „Ти не слушай сърцето си, а слушай ума си!“ Не, най-първо човек трябва да слуша Разумното си сърце, а след това своя ум… Срещнете един човек; запитайте се: „Мога ли да живея добре с този човек?“ Като запитате тъй Разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: „Ти можеш да живееш с този човек“, и ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже Разумното сърце, неговата дума е вярна.

В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за неща, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето Разумно сърце. И каквито сведения ни даде Разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти например Разумното сърце: „Въздържай се“, ще се въздържаш. Направи това – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри! Поколебаеш ли се, каже ли ти Разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка.

Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на Живота разумните сили на Природата лекуват хората чрез страданията. Те изолират човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към Доброто, което от хиляди години е заложено в него, за да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат – вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат… Като четете псалмите на Давид, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове – отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.

Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, а ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот… Вие можете да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме.

Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на Окултната школа казват понякога: „Ние ще отстъпим!“ Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: „За да не се карам с този човек, ще отстъпя.“ На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: „Приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва!“ Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: „Не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам.“ Подкрепете го в доброто – това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи.

Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже; в даден случай човек може да направи и добро, и зло – това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на Доброто и възможността на Истината, седи силата на човека. Значи Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш – едновременно ти разполагаш и с Истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек; ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек; ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек; ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек; ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. И обратно – всеки може да стане играчка на съдбата: щом подчиниш Истината на лъжата, Правдата на неправдата, Доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба е била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, Аз ще те изпитам.“ Ти имаш толкова възможности за Доброто, колкото и за злото – ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.

И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи без никакво разсъждение – само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето Разумно сърце действа, казва ти: „Напред!“ – Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това, твоето Разумно сърце ти казва: „Напред!“ – „Ама може да ме убият!“ – Напред! Само умът философства… За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред, и ще минете без опасност! За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни същества са с вас – те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен; поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в Природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.

Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици.

Сега ще правите разлика: в постъпките на Разумното сърце няма страх; когато разсъждава умът, там вече има страх. В Разумното сърце гняв няма, но в ума има гняв. В Разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония. Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на вашия ум, или на вашето разумно, благородно сърце. Аз не говоря за ония чувства, които уподобявам на каша – не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека.

Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето Разумно сърце и ще работите според добрите си навици във всяко направление. Ще бъдете смели и решителни – каквато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разбирате криво: ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии в края на краищата ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.

Уповавайте напълно на вашето Разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взема участие. Ще се стремите да разбирате Разумното си сърце и според него да постъпвате.

Резюме на лекция пред МОК, държана от Учителя на 30 март 1924 г.