Шестата техника:

"Когато във всекидневната дейност задържиш вниманието между две дишания и, така практикувайки, за няколко дена ще бъдеш роден отново."

Разгледахме една техника, която много си прилича с тази. Тук разликата е в това, че тази трябва да се прави, докато вършиш нещо друго. Ти се храниш: продължавай да се храниш и внимавай за ин­тервала. Разхождаш се: разхождай се и внимавай за интервала. Лягаш си: легни; нека сънят те завладява. Но ти продължавай да вни­маваш за интервала.

Защо в дейността? Защото дейността разсейва ума. Дейността привлича вниманието ти отново и отново. Не се разсейвай. Не из­пускай от внимание интервала. И не прекратявай дейността: нека тя продължава. Ще имаш два пласта на съществуване - правене и биване. Ние имаме два пласта на съществуване: светът на правенето и светът на биването. Периферия и центьр. Продължавай да работиш в периферията; не спирай. Но работи внимателно също и с центъра. Какво ще се случи? Дейността ти ще се превърне в една игра - все едно че изпълняваш роля.

Ти изпълняваш роля - например в някоя пиеса. Играеш Рама или играеш Христос. Играеш Рама или Христос и все пак си оста­ваш самия ти. В центъра знаеш кой си; в периферията продължаваш да играеш Рама, Христос или някой друг. Знаеш, че не си Рама: само играеш. Знаеш кой си. Вниманието ти е центрирано в тебе; дейност­та в периферията продължава.

Ако практикуваш този метод, целият ти живот се превръща в пиеса. Ще бъдеш актьор, който изпълнява роли, но постоянно цент­риран в празнотата. Ако забравиш за празнотата, тогава не играеш роля. Тогава това не е пиеса. Ти си я объркал с живота. Това не е животът: това е само една роля - роля, която ти е била дадена от об­ществото, от обстоятелствата, от културата, от традицията, страната, ситуацията. Дадена ти е роля. Ти я изпълняваш; започнал си да се отъждествяваш с нея. Тази техника е, за да престане това отъждествяване.

Кришна имал много имена. Кришна е един от най-великите актьори. Той непрекъснато е центриран в себе си и играе - изпълня­ва много роли, много пиеси, но абсолютно несериозно. Сериозност­та се предизвиква от отъждествяването. Ако наистина в пиесата се превърнеш в Рама, тогава ще възникнат много проблеми. Тези проблеми ще възникнат поради твоята сериозност. Когато открадват Сита, можеш да получиш сърдечен пристъп и пиесата ще трябва да бъде прекратена. Ако ти наистина си се превърнал в Рама, сърдеч­ният пристъп е сигурен, дори и сърцето ще спре.

Но ти си само актьор. Сита е открадната, но нищо не е загубе­но. Ще се върнеш вкъщи и ще спиш спокойно.

Известно е, че Валмики е написал "Рамаяна" и след това се е появил Рама. Така че първият акт на Рама е бил една пиеса. Историята била написана преди да се появи Рама и след това се поя­вил Рама, и какво може да направи той? Когато човек като Валмики напише книга, Рама трябва да се появи. Всичко е било фиксирано. Сита е трябвало да бъде открадната и войната да бъде обявена.

Ако можете да разберете това, тогава можете да разберете те­орията за съдбата, бхагия - съдба. Тя има много дълбок смисъл.

Смисълът е този, че ако я приемеш, тогава за теб всичко е определе­но, животът ти става пиеса. Ако изпълняваш ролята на Рама в пиеса­та, ти не можеш да промениш нищо. Всичко е определено, дори и диалозите ти. Ако кажеш нещо на Сита, това е само едно повторе­ние на нещо, което вече е определено. Не можеш да промениш ни­що, ако приемеш, че животът вече е определен.

Например ще умреш в един определен момент: той е фикси­ран. В деня, в който ще умреш, ще плачеш, но всичко е фиксирано. Около теб ще има такива и такива хора: това е определено. Ако всичко е предопределено, всичко се превръща в една пиеса. Ако всичко е предопределено, това означава, че трябва само да го изиг­раеш. От теб не се иска да го преживяваш: иска се само да го изиг­раеш.

Ти си фокусиран в празнотата между двете дишания, а животът тече в периферията. Ако вниманието ти е в цен­търа, тогава в действителност вниманието ти не е в периферията: то е само "под внимание"; то съществува някъде близо до твоето вни­мание; Може да го усещаш, може да го познаваш, но то не е важно. То е като нещо, което не се случва с теб.

Ошо, КНИГА НА ТАЙНИТЕ, Т.1