Отдавна се каня и намирам, че е дошло време да срина без сантименти един мит, който кара хората да се саморазрушават с обвинения и самообвинения… мит, който познати и непознати автори се опитват да наложат в публичното пространство, като прокарват тезата, че любовта между мъжа и жената трябва да бъде безусловна, т. е. без искания, изисквания и претенции… Но това твърдение не почива на реална основа. Интимната любов между мъжа и жената израства от естественото привличане между двата пола, от стремежа им един към друг, от желанието им за сливане и единство. За да има дълбока интимна връзка, а не просто флирт, е необходимо да има подобие и взаимодопълване, синхроничен, адекватен отклик, взаимност, споделеност, отдаденост и посветеност на любимия човек, когото чувстваш като другата половинка от себе си, т. е. той ти дава усещането за цялостност, за пълнота. Когато всичко това присъства, тогава всичко е наред и любовта създава усещане за естествена, неналожена безусловност – има вдъхновение, полет, чувство за преливаща любов и неизмеримо щастие… Животът е прекрасен, а светът – вълшебен. Проблемите се появяват тогава, когато един или и двамата партньори усетят липсата на някой от горепосочените елементи, което от своя страна води до загуба на усещането за преливане един в друг… за цялостност, пълнота и единство. Чувството за недостатъчност, за непълноценност, неудовлетвореност на желанието за взаимност, което е в основата на подобна връзка, поражда недоволство, искания, изисквания, претенции, защото всеки знае вътре в себе си какво търси и какво може и трябва да бъде и когато външното не съответства на вътрешното, реалното на желаното и мечтаното, това естествено поражда търкания и противоречия между партньорите. И тук възниква въпросът – не може ли да се избегне всичко това? – Може, ако лишим любовта от желанието. Тогава няма да възникват искания, изисквания и претенции на базата на недоволството и чувството за неудовлетвореност и недостатъчност. Обаче… ако направим това, ние ще лишим от основание самото съществуване на подобен вид любов, защото тя се корени в желанието!

Ето защо – моят съвет, който почива на моя личен опит, на дълбокото ми вътрешно убеждение, че една любовна връзка трябва да бъде вдъхновяваща и да носи усещането за върховна радост, за преизпълненост и преливане един в друг, е: в любовта си бъдете като сърфистите – носете се, докато е възможно това, на гребена на вълната на вдъхновението. Изпаднете ли от него, вместо да измъчвате и себе си, и другия, и да внасяте дисхармония в света, по-добре се разделете, защото Любовта е благословен дар Божий – Тя е създадена не за мъки, а за върховна Радост, с която влюбените докосват самите Основи на Битието!