Тази нощ се даде нещо интересно и ценно, което би могло да бъде в помощ на някого, ако се вземе под внимание. Първо потече Слово, а после за илюстрация се даде и Видение. Словото гласеше: ДОБРОТАТА, КОЯТО ОСТАВЯ ЧОВЕК (след себе си), СА ПЛОДОВЕТЕ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ. Разбира се, много добре знам, че в предходното изречение има граматическа грешка при съгласуването и… ако идваше това изречение от мен, а не чрез мен, щях да го структурирам най-вероятно по следния начин: ДОБРИНИТЕ, КОИТО ОСТАВЯ ЧОВЕК (след себе си), СА ПЛОДОВЕТЕ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ. Само че… да – от граматична гледна точка би трябвало да е така, но с оглед на смисъла и дълбинното въздействие, наистина по-добрата дума в случая е ДОБРОТАТА, защото тя ни насочва към същността на човека, която се разлива във всичко, което той извършва – подтиците, желанията, намеренията, чувствата, мислите, думите, за да се стигне и до делата… а не само към негово конкретно дело или дела, което е доста повърхностно и ограничено – само видимата част или върха на айсберга. Трябва да се осъзнае, че както вещите в стаята, която обитава даден човек, се проникват и напояват от неговата енергия и по-сензитивните от нас биха могли да доловят това, така и проявленията на всеки човек носят неговия енергиен отпечатък, което обяснява защо едно и също деяние, външно погледнато, извършено от различни хора, има различна качествена стойност – а понякога дори и противоположна. Що се отнася до Видението – първо, видях образа на човек, заминал си преди девет години от този свят, който ми беше много близък по кръв, но… душа, заблудила се в дебрите на живота… загубила своя път… смисъла, мотивацията, желанието за живот, съпротивителните си сили… което доведе до постепенна деградация, до бавно, но сигурно самоубийство чрез злоупотреба с алкохол… След това се появиха пред взора ми плодовете на неговия живот – около 12 – 15 червени домата в нещо като поднос… Всъщност трябваше да бъдат червени и сочни, вкусни, но… не им беше стигнала (при отглеждането от тази душа при нейното последно земно въплъщение) нито вода (живот), нито топлина (любов), нито светлина (разумност, мъдрост). На всичко отгоре последните три или четири домата бяха тръгнали да се почерняват, да се развалят… И тази душа ме погледна някак виновно, с чувство на неудобство и срам, че не се е справила както трябва и не може да ми представи по-добра продукция, а аз се опитах да я успокоя, че плодовете не са чак толкова лоши и… едва ли не… макар и недоузрели… все пак биха могли да се ядат…

Така че, мили Приятели, внимавайте какви плодове засаждате и как се грижите за тях, защото идва Денят за равносметка… Денят, когато ще трябва да покажем продукцията си и… горко ни, ако тя е с лошо качество и негодна за употреба… Тогава (за жалост) душата ни ще гладува и дори и молитвите на тези, които ни обичат, не ще бъдат в състояние да ни помогнат!