Всичко започна с тези думи на Христо Вътев – мой близък Приятел, безкористно създал (по негова идея) личния ми сайт - човекът, който обича да сбъдва мечтите на хората:

11.01.2014 г. 0:47

Hristo Vatev

Здрасти, Борка!

Много те моля, моли се за Андрейката!

Стана много сериозен инцидент

и 4 минути сърцето му беше спряло.

Вече 5 дена е приспан

и сега едвам диша.

Много те моля - моли се за него, за да го задържим на земята!

 

Три, четири дни ми бяха необходими да се ориентирам в ситуацията и да предложа на Христо да организирам молитвена подкрепа за Андрей. Той се съгласи. И на 15 януари (десет дни след инцидента) направих първата публикация във фейсбук (след която последваха и други, съобразно моментната ситуация):

Приятели, тия дни се случи изключително неприятен инцидент с Андрей - малкото двегодишно дете на Христо Вътев и съпругата му Гери... В момента то е в състояние на будна кома! Предлагам, който желае и има такъв вътрешен импулс, да се включи в молитвена практика два пъти в денонощието (сутрин от 6:00 до 6:15 и вечер от 22:00 до 22:15 ч), за да се опитаме да измолим Божията милост да се спусне над това дете и да го изцели изцяло, ако, разбира се, това е в съзвучие с Божията воля и за прослава на Неговото име. Няма да посочвам специални формули и молитви. Убеден съм, че най-ефективни са тези, които се раждат спонтанно в пламтящо от Любов (и състрадание в случая) сърце! Успех, Приятели, и Благодаря предварително на тези, които ще откликнат на моя зов! Бог да бди над Андрей и да вдъхва сили на неговите родители в това много трудно изпитание! АМИН

Това е вчерашна снимка на Андрей – детето, което всички ние, които откликнахме на зова за помощ, приютихме в сърцето си! Приятели… Съ-обич-ници, не искам да ви заблуждавам, че битката ще бъде лесна… Трябва да се има предвид, че сърцето на Андрей при оперативната намеса е било спряло за около четири минути… Толкова и мозъкът му е останал без кислород, което води до увреждания на определени участъци. В момента Андрей е в състояние на будна кома – отваря очи, но не реагира. По време на молитвения наряд направих опит за скенер – да проверя на фино ниво как седят нещата и констатирах следното – като изключим две болезнени точки, които са на около един сантиметър зад и вляво от фонтанелата, основните поразени участъци са свързани с дясната част на мозъка – около слепоочната област. Там се усеща едно дръвнеене – цялата тази дясна част е изтръпнала все едно детето е получило силен удар с топка и съзнанието му е зашеметено. Освен това има известно стеснение на ноздрите, което възпрепятсва свободното навлизане на въздушна струя… След това зоната на изтръпване слиза по дясната част на гърлото и шията докъм дясното рамо… Чувства се и в долната част на дясната ръка под лакътя, както и в долната част на десния крак откъм глезена надолу. Не знам каква е причината, но и черният дроб ми дава индикации за известно натоварване. Така че много работа ни предстои чрез общите молитви, които произвеждат поток от светлина, насочен към Андрей и неговете фини структури. Твърде е вероятно да са ни необходими и месеци, за да можем с молитвите си да върнем детето към нов живот и то без да има някакви трайни и тежки увреждания. Да видим какви работници и производители на целебна Светлина сме!

Приятели, това е нашата Гери – майката на малкия Андрей! Моля ви… ако има достатъчно милост и обич в сърцата ви и чисто човешка съпричастност… ако искате да спестим майчините сълзи… подкрепете нейната молитва и дайте всичко от себе си! НИЕ СЕ МОЛИМ – НИ ПОВЕЧЕ, НИ ПО-МАЛКО – ЗА ЧУДО! И нека бъде Божията воля!

ЖЕРТВАТА

Пред малкото креватче на колене

тя трети ден, немигнала, се моли

и бавно гълта сълзите солени.

Едничкият й син е тежко болен

и само нишка го дели от края -

а долу другите деца играят

и слънцето в прозореца поглежда,

и дюлята подава пълни клони,

но той е ням и сляп, и безнадежден...

През първий ден към старата икона

мълвеше тя, прекръствайки се мигом:

"Върни детето ми, от смърт спаси го."

През вторият, очите без да снема,

се молеше, от скръб обезумяла:

"Вземи живота ми - и дай го нему."

А днес на третия, едва прозряла,

тя рече мъдро: "Майко свята, стига,

вземи го, но от мъките спаси го."

И стана чудо: мина малък пламък,

детето мръдна устни загорели

и промълви полека: "Хлебец, мамо!"

Елисавета Багряна

Що се отнася до родителите на Андрей – Христо и Гергана, знам колко им е тежко и какъв труден път трябва да изминат… Ще им трябват наистина много сили и подкрепата на светли същества, на близки Приятели или просто на Хора с големи Сърца… Ще се борят със съмнения и нотки на ропот срещу съдбата, с усещането за произволност, случайност, незаслуженост… Ще им се струва, че целият им свят се е срутил… че Бог е отвърнал лице от тях… И един въпрос постоянно ще ги преследва и измъчва: ЗАЩО, ГОСПОДИ? Мъчно ми е, Ицо… Гери, че точно на вас (обични мои Приятели) се падна този тежък жребий… това възможно най-тежко изпитание, което с неимоверната си тежест застрашава човека – може да го смаже, но… от опит ви казвам… във великото страдание е скрито велико благословение, тъй както в твърдата черупка на ореха е скрита хранителната ядка. Бих искал да ви прегърна… да споделя сълзите ви… да бъда до вас в тези трудни моменти… да ви подкрепям, доколкото ми позволяват силите, и да поддържам пламъчето на духа и вярата да не угасва в очите и сърцата ви! Силата на човека се корени в смирението – в способността да не се съмнява във Висшата целесъобразност и да приеме Божията воля такава, каквато е! А БОЖИЯТА ВОЛЯ Е ЛЮБОВ… КАКТО И ДА НИ ИЗГЛЕЖДА ТОВА В МИГОВЕТЕ НА НЕИМОВЕРНО СТРАДАНИЕ – ЗЛАТОТО ТРЯБВА ДА МИНЕ ПРЕЗ ОГЪН, ЗА ДА СЕ ПРЕЧИСТИ! И това го твърди човек, който е осъзнал своята чисто човешка слабост в един такъв изключително тежък период от живота си – бил е в най-отдалечените и тъмни кътчета на съзнанието… на болката и на безмерното страдание и с Божия помощ е преминал през бездната на отчаянието. И ако е придобил нещо ценно, то се дължи точно на това… Това беше цената, която трябваше да се плати, защото нищо не се дава даром!

Случайно или не, но вчера една Приятелка е пратила циркулярно писмо с молба да се молим за 6-годишно момченце, на което трябвало да му се направи животоспасяваща операция с огромен риск за живота. Интересното и знаменателното обаче е, че това момченце (Християн Михай) преди няколко дни се било разплакало, и когато майката го попитала за причината - то отговорило "От толкова много Любов… Мамо, ако човек умре, той отива при Бога..."

Още едно свидетелство, укрепващо вярата, че нашата мисия, макар и трудна, не е невъзможна! Самият факт, че толкова много Приятели (познати и непознати) взеха присърце молбата ми за помощ и се включиха в молитвения наряд за малкия Андрей и неговото семейство, вдъхва увереност и е залог за краен успех! Благодаря ви!  
Приятели, нека да докажем с дружни усилия, че Любовта е реална сила и наистина (а не само на думи) твори чудеса! И нека нашето видение се сбъдне - как Андрей тича по рилските поляни, смеейки се щастливо и безгрижно, а ние му се радваме заедно с Христо, Гери и малката Ани...  

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657275

Понеже видях някъде, че имаше запитване за молитвените часове - НЯМА ПРОМЯНА! СУТРИН ОТ 6: 00 ДО 6:15 И ВЕЧЕР ОТ 22:00 ДО 22:15. Разбира се, това са пожелателни часове и те са избрани с оглед на това да могат да се включат максимален брой хора, които по едно и също време съзвучно да пращат вълни от лъчиста и целебна за Андро енергия, произтичаща не от нас, а от Върховния Източник на Живота - ние само можем да я предизвикаме да потече към детето! Всичко това изисква известна дисциплина и дори понякога усилие над себе си, но е хубаво да съблюдаваме определеното време, за да имат молитвите ни по-силен ефект. Разбира се, това не означава, че през другото време не трябва да се молим - напротив: трябва да използваме всеки импулс, който ни идва за молитва... по което и време да е дошъл, стига наистина да имаме поне минимална физическа възможност, за да го реализираме. Аз предупредих - БИТКАТА НЯМА ДА БЪДЕ НИТО КРАТКА, НИТО ЛЕСНА И ЩЕ ИЗИСКВА ПОСТОЯНСТВО, ТЪРПЕНИЕ, МЪЖЕСТВО, ВСЕОТДАЙНОСТ! ВСИЧКИ - НЕ САМО АНДРЕЙ, ХРИСТО И ГЕРИ, НО И ВСИЧКИ НИЕ, КОИТО ОТКЛИКНАХМЕ, ДЪРЖИМ ИЗПИТ - ВЯРАТА НИ, ЛЮБОВТА НИ, СИЛАТА НА МОЛИТВАТА НИ, ЧОВЕЩИНАТА НИ, КОЛЕКТИВНИЯТ НИ ДУХ... ВСИЧКО Е ПОЛОЖЕНО НА ИЗПИТ, ЗА ДА СЕ ВИДИ, ДОКЪДЕ СМЕ СТИГНАЛИ И ДАЛИ НЕ СМЕ САМО "ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ"! НО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, ПРИЯТЕЛИ... както казва ап. Павел: ВЯРА БЕЗ ДЕЛА Е МЪРТВА! Искам да напомня: АКО УСПЕЕМ ДА ИЗМОЛИМ БОЖИЯТА МИЛОСТ И АНДРО НЕ САМО СЕ ВЪРНЕ КЪМ ЖИВОТА, НО СЕ И ВЪЗСТАНОВИ НАПЪЛНО, ТОВА ЩЕ БЪДЕ НЕ САМО НАША - ЛИЧНА И КОЛЕКТИВНА ПОБЕДА, НО И ПОБЕДА С ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ, КОЯТО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В СТИМУЛ, ВДЪХНОВЕНИЕ И ПРИМЕР ЗА МНОГО ХОРА! Така че... НЕКА ДА ОСЪЗНАВАМЕ (ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО) И ТАЗИ НАША ОТГОВОРНОСТ! И НЕКА БОГ ДА БЪДЕ С ВСИЧКИ НАС!

Христо е от онези апостоли на новото съзнание, превърнали Словото в Дело, а Делото в Живот, за които Христо(с) казва, че са „солта на земята” – хора, изпреварили времето си, които смело чертаят насоките на бъдещата еволюция. Докато има такива хора, ще има и Човечество! 
http://www.monitor.bg/article?id=185939
„Една от основните ми цели в живота е да помогна на колкото се може повече хора да постигнат мечтите си и да ги мотивирам, за да го направят.” (Христо Вътев) 

Ето така действа Законът на Любовта – цялата тази Любов, която Христо безвъзмездно е дарявал на хората, сега се връща отново към него… като целителна сила за сина му Андрей. Затова вярвам, че Бог в Своята безпределна милост ще откликне и Чудото, което всички очакваме, ще се случи!

Приятели, вчера беше десетият ден от началото на молитвената подкрепа за Андрей. За пръв път в края на вечерния наряд, т. е. около 22:15 ч получих импулс да прибегна до стар и многократно изпитван метод за даване на знак и насоки за разрешаване на даден проблем чрез отваряне на Библията. Това, което се падна, ме обнадежди в щастливия и благополучен изход от ситуацията! Още повече, че следя и на фино ниво какво се случва с Андрей. За тези десет дни определено има подобрение, макар все още то да не е достатъчно и да си остава проблемен участъкът от мозъка около дясната слепоочна област. Но… ние трябва да имаме търпение – възстановяването на мозъчната тъкан изисква време. Реално, ако постоянстваме в нашите молитвени усилия, би трябвало да очакваме по-осезаеми резултати около 40-я ден! За съжаление няма как да направим нещо, което е много ефективно като лечебна практика и сме го правили още в студентските си години в една много хармонична група от около една дузина Приятели. Когато някой от нас беше болен, заставаше в центъра на кръга, който ние образувахме около него, хванати за ръце. Започвахме да пеем песни, да казваме псалми, молитви и формули и… здравословният проблем след около 15 минути изчезваше. Така се е случвало да освобождаваме човек от гнета на дископатия или от болка в яйчниците… На Христо и Гери препоръчвам да опитат следното, което със сигурност ще има благотворен ефект – когато правят молитвения наряд, да държат в ръцете си чаша вода. След това да я дават на Андрейчо да я изпива, като оставят от нея по няколко капки, които да изливат на коронната му чакра и да я разнасят към лицето на детето с думите: В ИМЕТО ИИСУС ХРИСТОВО БЛАГОСЛОВЕН ДА БЪДЕ БОГ И ДА ДАДЕ ЗДРАВЕ И ИЗОБИЛЕН ЖИВОТ НА АНДРЕЙ. БЛАГОДАРИМ ТИ, ГОСПОДИ НАШ! АМИН

А ето и думите, които се паднаха, при отваряне на Библията:
8. Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!
9. ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10. то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12. защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
Из ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ, гл. 4

Няма място за униние! Трябва да подходим с разбиране - лекарите си имат своите основания, за да изказват определени твърдения и са прави от тяхната си гледна точка - гледната точка на медицината, но... самите те знаят, че не веднъж и дваж са се случвали изумителни неща - чудеса, които са разбивали на пух и прах техните теории и предположения... карали са ги да се дивят и да недоумяват как е възможно всичко това да се случи и пациент, който те са отписали, да се върне към живота или да се възстанови напълно от състояние, което е изглеждало безнадеждно. Затова и преди време бях писал - ние се молим (ни повече, ни по-малко) за чудо, защото... чудесата се случват, но трябва да има кой да ги измоли! А чудото е нещо, което се случва отвъд пределите на познатата ни или очевидната реалност... отвъд или въпреки доводите на т. нар. "здрав разум"! Затова твърдя, че въпреки това, което казват лекарите... въпреки това, което виждат с очите си всекидневно Христо и Гери... въпреки чисто човешкия ни скептицизъм, възпитан в едно рационалистично и материалистично общество... ние трябва да бъдем верни на идеала си... да подхранваме живо видението си - че Андрей е здрав и в пълно съзнание... да не отстъпваме и на йота от вярата си - вярата на синаповото семе, за която ни е обещано, че ако я имаме, дори планини ще можем да местим - ТАКАВА СИЛА Е ВЯРАТА! Въпросът е - имаме ли ние с вас тази вяра, която не се състои само в красиви слова, но без практическа стойност, а е жива, действена, преобразуваща, оздравяваща и вдъхваща живот Божия сила? И ако ние (толкова хора!) не можем да измолим живота на едно дете (или поне да получим отговор защо това ни желание не е съобразено с Висшата целесъобразност), то тогава нашата вяра, нашите знания, нашите умения не струват и пукната пара! Ето затова, Приятели... ето затова, Христо и Гери, трябва да се молим със сълзи в очите и с думи, които са изписани с кръвта на сърцата ни... с молитви, които са на живот и смърт, защото залогът е наистина такъв - ЗАЛОГ ПО-ГОЛЯМ ОТ ЖИВОТА! (Имаше на времето такъв филм). И така - тази вечер настъпва новолуние в 23:40. Предлагам, който желае, точно в полунощ да изпише на едно листче (старателно, като насища всяка буква и дума с пълно съзнание!), което после да сложи, преди да легне, до възглавницата си: ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ - ТИ, КОЙТО СИ ЛЕЧИТЕЛ НА ТЕЛАТА И ДУШИТЕ НИ, МОЛЯ ТЕ, ИЗВЪРШИ ЧУДОТО НА ПРЕОБРАЖЕНИЕТО... ВЪЗОБНОВИ ЖИВОТА У АНДРЕЙ И МУ ДАЙ СЪВЪРШЕНО ЗДРАВЕ, ЗАЩОТО НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ ТИ СИ ЛЮБОВ, В КОЯТО НИКАКВА БОЛЕСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА! И НИЕ ТВЪРДО ВЯРВАМЕ, И СЕ УПОВАВАМЕ НА ТЕБ, ГОСПОДИ... НА ТВОИТЕ ДУМИ: "ДЕРЗАЙТЕ - АЗ ПОБЕДИХ СМЪРТТА!" И АКО ДУШИТЕ НИ ТИ ПРИНАДЛЕЖАТ, НЕКА ЧУДОТО, ЗА КОЕТО ТЕ МОЛИМ, ДА СЕ СЛУЧИ, ЗА ДА СЕ ПРОСЛАВИ ТВОЕТО ИМЕ И ДА УКРЕПНЕ НАШАТА ВЯРА! АМИН

Основавайки се на вътрешния си усет за нещата, мога да твърдя, че от ден на ден, бавно (или поне по-бавно отколкото на нас ни се иска), но сигурно, състоянието на Андрей постепенно се стабилизира и подобрява. Свършеното за 15 дни не е малко - трябва да бъдем реалисти и да не подхранваме илюзии, че отсечката, която предстои да пробягаме съвместно, ще е спринтьорска - не, определено трябва да сме подготвени за маратон, което пък изисква правилно разпределение на силите! И нещата ще се наредят... Детето ще се оправи... Въпрос на време е... и на вяра, търпение, постоянство в молитвения плам, обич и състрадание, достигащо до готовност да поемем върху себе си част от болката, която изпитва Андрей. Това, че толкова хора, с различни вярвания и убеждения, се обединихме, за да измолим живот и здраве за едно дете (за някои от нас абсолютно непознато!), е наистина нещо изключително - явление, което чрез единството на нашите различия сътворява една вълшебна дъга, съединяваща Небето и земята, Божественото и човешкото - дъга, по която ангелите Божии слизат, за да помогнат на малкия Андрей... Нашите безкористни молитви са като маркери по пътя им. Затова и смея да се надявам, че Чудото, за което жадуват Душите ни, ще се случи, за да се потвърди истината, че НА ТОЗИ, КОЙТО ЛЮБИ БОГА, ВСИЧКО (което му се случва в живота) МУ СЪДЕЙСТВА ЗА ДОБРО! ВЯРВАМ И ЩЕ БЪДЕ! АМИН

Приятели, за това малко книжле със селектирани по цветове библейски стихове, се твърди, че сътворява чудеса. Нека да подложим на опит това твърдение и утре – 2 февруари 2014 г., в 14:00 ч, да изчетем за Андрей изцяло и с всичката си любов ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА! Преди да започнем четенето, ще призовем за съдействие всички Небесни чинове: Светии Божии, Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили, Господства, Престоли, Херувими, Серафими, т. е. цялата Небесна стълбица, която води до Божия престол. Който от вас приема идеята и желае да се включи в това начинание, нека да потвърди, като напише под публикацията ми коментар: 
ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА АНДРЕЙ! АМИН 
http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Drugi/zaveta_pd.pdf

Приятели, днес е много важен... ударен ден! Ще включим в битката за живота и здравето на Андрей едно от най-мощните средства, които познаваме - Завета на цветните лъчи на светлината и колективната енергия и сила на нашата Любов. Задачата е трудна, но не и невъзможна. Ако не вярвах, че чудото може да се случи... ако не вярвах във вас, Приятели, които откликнахте спонтанно и със сърцата си на призива за молитвено застъпничество за Андрей... ако не вярвах в човешката доброта на Ицо и Гери (необходимо условие, за да се случи чудото!), нямаше и изобщо да се захвана за това начинание, но... ЗАЕДНО МОЖЕМ МНОГО! СЪЕДИНЕНИ В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА И С БОГА МОЖЕМ ВСИЧКО! Ако успеем да обединим и канализираме силата на груповата енергия, вярвам, че ще освободим Андрей от притеснението... от страха му, че... ако отстъпи под напора на нашата любов... на любовта на мама и тати, на кака Ани... и се завърне към живот в това тяло, то може да се окаже негодно за пълноценен живот. Ситуацията, пред която в момента е изправен Андрейчо, е деликатна, много деликатна! Още нещата са на кантар... Още той не е взел решение и се колебае! ОТ НАС ЗАВИСИ! Ако ние с дружни усилия и всеотдайност успеем да измолим Божествената целебна сила и милост да се спусне върху Андрей и да започне да работи върху възстановяването на увредената мозъчна тъкан до пълно възстановяване... тогава неговите колебания, притеснения и страхове ще отпаднат и той с радост ще се завърне към пълноценен живот в това тяло и към всички нас - в това няма никакво съмнение! Така че предизвикателството, пред което сме изправени, е огромно! Всички можем да израснем, ако успеем да се справим с него! Затова НЕКА ДА ВЛОЖИМ ЦЕЛИЯ СИ ПЛАМ И СТРАСТ В МОЛИТВАТА... ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ ТАКА, СЯКАШ СЕ МОЛИМ ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ! И КОГАТО ТОЛКОВА БАЩИ И МАЙКИ ИМА ЕДНО ДЕТЕ... И КОГАТО ВСИЧКИ ТЕ СЕ МОЛЯТ ЗА НЕГО... ЩЕ СЕ РОДИ ТАЗИ ЧУДОТВОРНА СИЛА, С КОЯТО ЩЕ ПОБЕДИМ! Затова използвам тази снимка на облечения в розово Андрейчо, за да се изпълним всички ние с оптимизъм и безусловна вяра в успеха! Благодаря на всички, откликващи със сърцата си! Прекрасни сте! 
БЛАГ Е ГОСПОД! БЛАГ Е ГОСПОД! БЛАГ Е ГОСПОД! И ТОЙ ИЗЛИВА ИЗОБИЛИЕТО НА СВОЯТА БЛАГОСТ ВЪРХУ АНДРЕЙ, ИЗЦЕЛЯВАЙКИ ГО! АМИН

Специално за Ицо и Гери  припомням една моя публикация от декември месец на 2013 година... Припомням я не случайно, защото сега те държат подобен изпит и се изисква наистина много сила, кураж и вяра! Христос не току-така казва: Аз съм пътят..." А знаем какъв е Неговият път - той минава през Голгота, за да ни покаже, че няма Възкресение без Разпятие! В този смисъл... всеки един от нас.. рано или късно... трябва да преживее своята лична Голгота... и да възкръсне! 
http://www.borislavil.com/index.php?option=com_content&view=article&id=344:2013-12-24-09-52-27&catid=36:2010-12-20-16-17-52&Itemid=56

Gergana Peneva:" Вили, здравей! Моля те кажи на Илка, че я прегръщам и съм й много благодарна за подкрепата. КАЖИ Й, ЧЕ ПАК ЩЕ ВИДИ АНДРЕЙ, КАКЪВТО ГО ЗНАЕ!" Специално искам да акцентирам върху тези думи, изречени снощи от майката на Андрей. Браво, Гери! Ти ни даваш пример каква увереност трябва да има всеки от нас... Увереност, която е в съзвучие с Христовите слова: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас." Да, така е - ИМАМЕ ЛИ ТАЗИ УВЕРЕНОСТ, ТОВА УПОВАНИЕ, ТАЗИ ДЕТСКА ЧИСТОТА... НИЩО ЗА НАС НЯМА ДА БЪДЕ НЕВЪЗМОЖНО И... АНДРЕЙ ЩЕ БЪДЕ ЗДРАВ... И ОТНОВО ЩЕ СЕ РАДВАМЕ НА ЗВЪНКИЯ МУ И ЛЪЧЕЗАРЕН ДЕТСКИ СМЯХ! АМИН

Здравейте, Приятели! Снощи си пописахме с Христо и обсъдихме ситуацията, която продължава да е трудна и изискваща пълна мобилизация на силите, за да стане и невъзможното възможно. И тук се сещам за думите на големия гръцки писател Никос Казандзакис: "Няма невъзможни неща. Има само неща, които не сме пожелали достатъчно силно!" Нашата ситуация е сложна, трудна, но не и невъзможна, защото това, което за човек е невъзможно, за Бог е възможно! А ние всички заедно търсим Неговото съдействие. В това отношение съм оптимист. С увереност ме изпълват и думите на Учителя: "Ако ученикът е свързан с Бога и не се съмнява в Него, той ще мине през огън, без да пострада... Вържете някой човек с едно дебело гемиджийско въже и със силата на мисълта опитайте да скъсате това въже. Ако имате силна вяра и концентрирана мисъл, само с едно махване на ръката си вие ще можете да скъсате въжето." Обнадеждава ме и това, което ми сподели снощи Христо: "В този ден, в който му четохме Завета,
наистина живна. Оттогава е така по-живичък и нещата вървят към по добре, но бавничко." Ние трябва да акцентираме именно върху положителните тенденции, които се забелязват, колкото и дребни, и незначителни да ни се виждат те, защото точно нишката на позитивните неща ще ни изведе до краен успех, ако я следваме. Все пак е факт, че за около три седмици (времето, през което се молим за това дете) в неговото състояние се забелязва стабилизиране и прогрес. И така трябва да напредваме - стъпчица по стъпчица... И макар и бавно, трудно, но състоянието на Андрей всеки ден да се подобрява с мъничко, докато в даден момент количествените натрупвания от нашите молитвени усилия могат да доведат и до рязко качествено подобрение и изцеление. Ние с вас в известен смисъл сме облагодетелствани и ни е по-лесно да визуализираме Андрейчо жизнерадостен и напълно здрав и нашата вяра да няма спирачки. При Христо и Гери това е по-трудно, защото те трябва да се борят всекидневно с очевидната и плашеща "здравия" разум реалност, която виждат с очите си. Наистина се изисква голяма сила и вяра на висок пиедестал, за да може да се заличи тази представа (такъв какъвто е Андрейчо сега) и да утвърждават в молитвите и съзнанието си здравия, изпълнен с енергия и безгрижен детски смях Андрей. И нашата подкрепа е наистина много важна - както за Андрюшата, така и за неговите родители! Така че... няма място за отстъпление - продължаваме с целия плам на душите си! Добрата душа твори чудеса! А тук са събрани толкова добри души, че... чак ми се вижда невъзможно Чудото да не се случи!

Приятели мили, необходимо е да търсим и съвършен образ на молитвата си - да я наситим с пламенно чувство и да намерим най-точните думи, с които да я облечем. И тази молитва трябва да се роди в душите ни, защото най-силни са не готовите, заучени слова, а тези, които се раждат спонтанно при съприкосновението на душата ни с Божествения Дух. Затова нека всеки един от нас да се вглъби в себе си и да потърси съвършения образ на своята молитва, с която да измоли Божията милост под формата на изцеление за Андрей. И ако сме добри творци... Ако можем да облечем молитвеното си желание с най-точните и изразителни слова, тогава, убеден съм, ще има и Божествен отклик... И словата ни ще се превърнат в чудотворни! Предлагам всеки, който желае, под публикацията да напише своето лично молитвено предложение. Така ще се получи една чудна и вълшебна огърлица от лечебни молитвени слова за малкия Андрей, които ( по желание) ще изчитаме всичките или поне някои от тях (които са в съзвучие с нас) на всеки кръгъл час - кой когато има възможност за това и вдъхновение! Ето моето молитвено предложение: ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ, НИЕ ТЕ ПОЗНАВАМЕ КАТО БЕЗКРАЙНА МИЛОСТ И ЛЮБОВ. ЗАТОВА СЕ УПОВАВАМЕ НА ТЕБ И СМИРЕНО, КОЛЕНОПРЕКЛОННО ТЕ МОЛИМ: ГОСПОДИ, НЕКА ТВОЯТА БЛАГОСТ НИ ВОДИ КЪМ СПАСИТЕЛНО ПОКАЯНИЕ. ПРОСТИ БЕЗЗАКОНИЯТА И ГРЕХОВЕТЕ НИ, КОИТО НИ ОТДАЛЕЧИХА ОТ ТЕБ И ПРЕВЪРНАХА МАЛКИЯ АНДРЕЙ В ЗАЛОЖНИК... СМИЛИ СЕ НАД НЕГО И ВЪЗОБНОВИ ЖИЗНЕНАТА МУ СИЛА, КАТО ГО ДАРИШ С ЧУДОТВОРНО И ПЪЛНО ИЗЦЕЛЕНИЕ, ЗА ДА ТЕ СЛАВИ С ЖИВОТА И ДЕЛАТА СИ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА МНОЗИНА ДА ОБЪРНАТ СЪРЦАТА СИ КЪМ ТЕБ. АМИН - ДА БЪДЕ ТВОЯТА СВЯТА ВОЛЯ!

Днес - 09.02.2014 г. съм по-оптимистично настроен от всякога по отношение на Андрей! И сякаш нещо отвътре ми нашепва: С ДРУЖНИ И ПОСТОЯННИ УСИЛИЯ ЩЕ УСПЕЕМ, ЩЕ УСПЕЕМ, ЩЕ УСПЕЕМ ДА СЪТВОРИМ ТОЗИ ПОДВИГ НА ВЯРАТА И ЛЮБОВТА И ДА ВЪРНЕМ НЕ САМО ПЛАЧА НА АНДРЕЙ, НО И СМЕХА, И РАДОСТТА... Ясно прозирам: ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА АНДРЕЙ И НЕГОВОТО ПЪЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗАВИСИ ОТ ПЛАМТЯЩИЯ ФАКЕЛ НА НАШИЯ САМОЖЕРТВЕН ДУХ, КОЙТО НИ ДАВА СПОСОБНОСТТА ДА ВЪЗПРИЕМАМЕ И ПРОПУСКАМЕ ПРЕЗ НАС КАТО ЛЕЧЕБНА СИЛА КЪМ АНДРЕЙ БОЖИЯТА ЛЮБОВ!
Христо и Гери, кураж! С вас са толкова души от видимите и невидимите светове, които ви обичат и подкрепят, и всяка сутрин се събуждат с мисъл за Андрей, а вечер заспиват с мисъл за него, че аз лично не виждам друго възможно разрешение на ситуацията, освен щастлив и благополучен завършек! В това отношение, някои може да ме мислят за наивник, но не мога да бъда друг, след като са се случвали в живота ми чудеса... след като, примерно, съм виждал как от сухата ми раница, противно на всички физични закони, теква на три пъти вода и то третия път, след като е тотално преровена, за да се открие наличието на водоизточник, който така и не е открит! Затова предпочитам и препоръчвам да имаме вярата и чистосърдечието на онова малко детенце, загрижено за състоянието на Андрейчо, което казало на майка си, че Андрейчо ще оздравее, а то (детенцето) ще отиде на третия му рожден ден...

Здравейте, Приятели, обединени от Обичта към Андрей и неговото семейство! През последната седмица няколко човека от групата ми писаха с молба да организирам молитвени наряди или да предложа моите молитвени формули за Андрей, които били вдъхновяващи… Благодаря за доверието, но… първо, принципно положение е – когато някой инициира нещо, то всички други, които са склонни да се включат, слушат и изпълняват неговите указания, а не този да дава едно предложение, друг друго и по този начин да се разводняват нещата. Второ – като човек, свързан с каузата – изцелението на Андрей, като човек, свързан с груповата енергия и усещащ пулса на групата, разбрах, че времето на общия молитвен ентусиазъм отмина, а и не е реалистично да изискваме то да продължи безкрайно дълго. В това отношение груповата енергия се поразсея, защото е много по-лесно на думи да подкрепяме Андрей, отколкото да полагаме продължително време молитвени усилия и да разгаряме сърдечния пламък в опит той да докосне небесата на съзнанието. Затова и замълчах известно време в търсене на нови указания, след като за жалост общите ни молитви не дадоха очаквания от всички нас резултат. И така – тази сутрин вече имам готовност да предложа да опитаме нещо ново. То произтича от идеята и моето вътрешно убеждение, че случилото се с Андрей не е никак случайно… Здравословният му проблем няма да бъде решен от отделен човек, лечител, феномен, защото изисква обща, колективна работа от нас… В създалата се ситуация всеки един от нас, който е съпричастен и е приел болката на Андрей със сърцето си, за да му помогне, трябва да израсне самият той в духовно отношение. Друг път няма! Затова, моето предложение е следното: вечер, непосредствено преди лягане, всеки, който ще се включи в тази инициатива, ще прави около 15 минути дихателни упражнения с известно задържане на дишането без да се насилва много, като при тази фаза на задържане мислено ще запитва: ГОСПОДИ, КАЖИ МИ КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ИЗЛЕКУВАШ АНДРЕЙ? Ако подходите с вяра, ако сте достатъчно усърдни, рано или късно ще ви се даде в откровение насън какво точно се изисква от вас, за да се излекува Андрей, така че… БЪДЕТЕ БУДНИ И ЗАПОМНЕТЕ! Не случайно съчетавам молитвената формулка с дихателно упражнение, тъй като от личния си опит мога да кажа, че когато човек прави дихателни упражнения преди лягане или медитира, то това повлиява върху стойността и яснотата на неговите съновидения, които са докосвания до една друга, по-висша реалност. Успех!

Да, днес е Лазаровден, а нашето Андрейче вече четвърти месец продължава да е в състояние на безпомощност, въпреки нашите молитви и думи на подкрепа... Много сериозно изпитание за всички нас, за вярата ни, защото... ако вярата не е реална сила, която може да променя живота... ако вярата ни не е реална сила, която да може дори да връща живота... да бъде възкресяващата сила, чрез която Лазар бе върнат от смъртта... нима можем да се наречем истински християни или работници на Божествената нива? Нали сам Христос каза, че ако живеем в съответствие с истините в Божието слово, ще можем да вършим чудесата, които Той самият е вършил и дори по-големи от тях? Питам аз - след като в България има толкова много хора с претенции - феномени, лечители, светлинни работници, хора от шестата раса, ученици на Великия Учител и дори Учители (без да изключвам и себе си от това число), а да не можем да излекуваме Андрей или поне да получим откровение защо... какви са кармичните причини да се случи този инцидент, защото както ни е известно дори и косъм от главата ни не пада случайно... тогава къде е нашата вяра, къде е нашата духовна сила? Или просто сме фантазьори, празнодумци и претенциите ни нямат никакво основание.. никакво покритие? Затова призовавам (без да упоменавам конкретни имена): нека всички, които смятат, че имат някакви по-особени способности и връзка с Божественото, да се впрегнем на работа в периода от Лазаровден до Великден... кой както може и чувства, че трябва да го направи, и да се опитаме с Божията помощ и милост да вдигнем Андрей от одъра, имайки куража да изречем и тези думи да бъдат животворни за него: АНДРЕЙЧЕ, ТЕБЕ КАЗВАМ - СТАНИ! И да стане Андрей, подобно на един съвременен Лазар, чрез Христовата възкресяваща сила, оживяла в нашите души. АМИН

Христо Вътев: "На Лазаров ден, 12.04, изненадващо за нас Андрей започна да преглъща много добре…  "Вечерта на Велик ден ,20.04, се случи нещо невероятно! Към 23 часа Андрей започна да се усмихва и после да се смее с глас. Толкова много се зарадвахме! Аз раpбрах какво означава да заплачеш от радост! Андрей до сега, откакто стана инцидента (преди 4 месеца) никога не се беше усмихвал." ♥

Гордея се с Христо и Гери! Радвам се, че са мои Приятели! ♥
Прекрасни са – истински пример и вдъхновение за всички родители, които са или ще попаднат в ситуация, подобна на тяхната. Имаме още работа, но Андрей ще се излекува и възстанови напълно, за да се прослави Божието име чрез него. Това е неизбежно, защото на толкова много любов и съпричастност е невъзможно да не се откликне! И 50 % от заслугата за възкресението на Андрей ще е на неговите родители – на Христо и Гери, на тяхната изключителна всеотдайност и непоколебима вяра, а другите 50% ще са на всички ония, които откликнаха със сърцата си и се опитаха и продължават да опитват да помогнат по всякакъв възможен начин. Не знам, Приятели, дали осъзнавате, но това е мисия! Ние сме призвани да победим и да направим дори и невъзможното възможно чрез силата на Божия Дух, за да утвърдим един нов, духовен порядък и светоглед, който не противостои на живота, а е съзвучен с него, извисявайки го.

С огромна благодарност към всички, които всекидневно утвърждават Доброто и Любовта! Прегръщам ви! Бъдете благословени!

Линк къв групата във фейсбук, специално посветена на Андрей https://www.facebook.com/groups/AndreyVatev/