Изключително ценна и полезна регресия на млада жена! След такава регресия въпроси от типа „струва ли си човек да си прави регресия или не?” просто отпадат от само себе си. Ето разказа на САЛВИНА:

Духовният ми Учител е много възрастен, със сива дълга коса и брада, с дълги светли, мръсно бели дрехи със златисти нишки. Казва се Серафим и го виждам прав в помещение като църква. Той ми подава Книгата на живота. Тя е тъмночервена, вишнева. Отпред на корицата има дърво – малко, декоративно, но старо и много разклонено. Символизира мъдрост. Страниците са жълти. Шрифтът е едър, ръкописен, а буквите старобългарски. Името на душата ми е САЛВИНА и означава ИСТИНА. Учителят отваря Книгата на място, което искам да видя, и аз се пренасям в минал живот. Първо, виждам зелена поляна. Има дърво отдясно и много зелена трева. Аз съм жена. С мен има и дете. Не съм много красива. Със сива коса съм, но изглеждам по-възрастна, отколкото съм. Облечена съм с рокля и престилка отгоре. Бедна съм. Името ми е Мария. Детето ми е момче на около 4 - 5 години. Има шапка на главата, сиво кафеви дрешки и изтъркани обувки. Казва се Иван. Това е в село в Южна България  през 1786 година. Детето има някаква топка, която ми подава, а аз постоянно се оглеждам някой да не ни види. Идват мъже на коне. С мустаци са и са турци. Пет или шест са. Ние побягваме веднага и се крием зад някакъв камък. Виждам и къщата, в която живеем. Много малка, бедна, с малък двор отпред. Виждам се и с менци как ходя за вода, защото вкъщи не е имало. Мъжът ми е бил убит. Виждам го усмихнат – с мустаци и калпак. Обичал е да пие. С него е умрял и големият ми син. Турците са ги убили. Аз не страдам за мъжа си, защото той ме е унижавал много. В настоящия ми живот той е бившият ми приятел. За сина си страдам, защото той е най-интелигентен от цялото семейство. Когато е загинал, е бил на 18 години.

С малкия син се прибираме, заключваме се и се крием в маза, която е под нивото на земята. Детето е много спокойно и ме пита защо съм притеснена. Казва, че всичко ще се оправи. След няколко дни излизаме оттам. Навсякъде по улиците има мъртви хора. След това вземам багаж и се качваме на каруца, в която е впрегнато сиво магаре. Аз плача по пътя, а детето спи отзад. Отиваме в село, което е на три-четири дни път. Там живее майка ми, с която не сме близки. Тя е много груба жена. Къщата е занемарена. Пие и не се интересува от никого. Тя пита защо сме отишли и не иска да ни приеме, но после ни пуска вътре. Аз й казвам, че ни го дължи. С детето влизаме в една стая и се настаняваме там, а майка ми дори не ни пита как сме и какво се е случило. Тя никога не ме е обичала и е командвала баща ми, който е бил човек без мнение. Тя ме е накарала да се омъжа млада, за да ме изгони от къщи. Не ме е искала изобщо! В настоящия ми живот тя е… една моя бивша приятелка, с която сега не сме в добри отношения. След това виждам малкия си син, който е вече на около девет години. Изпращам го някъде. Заминава с мъже, а аз съм си отново в къщата. Мъжете учат сина ми как да се бие, а аз знам, че повече никога няма да го видя… Умирам скоро след това. Нямам никакво желание за живот. Както съм в двора, падам и умирам. На малко над 50 години съм, но изглеждам по-възрастна. След това съм в тъмно помещение. Там е Учителят ми с още няколко човека. Не им виждам лицата, но знам, че са му помощници. Правят преглед на живота ми и не са доволни. Посрещат ме с упрек. Не така е трябвало да протече живота ми – аз съм се оставила майка ми да определя как ще протече живота ми и за кого да се омъжа, а съм оставила и мъжа си да ме унижава и потиска. Не съм била смела и не съм изпитвала любов – това е било голяма грешка! Не съм се развила по никакъв начин – не съм ходила на училище, не съм вярвала. Трябва да вярвам повече и да не бъда изпълнена така с горчивина.

В отговор на въпроса защо Учителят ме среща в сегашния ми живот с настоящия ми приятел, виждам нещо като затвор. Пълен е с хора, които ги бият, а аз стоя отстрани – плача и викам, защото тези хора ги бият заради мен. Аз съм млада жена и съм проповядвала религия, християнство в години, когато е било забранено това. Действието се развива в малко село във Франция през 1456 г. Тези хора са били като мои ученици. Искали са да ме накажат, като ги гледам как ги бият и измъчват… А моят настоящ приятел тогава е бил свещеник, който ми помага да преживея това, което съм видяла, защото съм се обвинявала постоянно, че тези хора са ги измъчвали заради мен.

Борислав ме пита оттук ли идва чувството за вина и съжалението, което изпитвам и в настоящия си живот… Да, защото те са невинни хора, а повечето умират заради мен. Виждам как след години държа момченце за ръката и се сбогуваме със свещеника, който му е баща. Той ми казва, че е опасно да седя при него – аз трябва да върша Божията воля, да проповядвам на други места, а ние с него пак ще се срещнем някога… Разделяме се без сълзи. Знам, че така е най-добре. Сред тези хора, които са бити и убити са и майка ми и баща ми от настоящия живот… Моят Учител ме успокоява. Казва, че съм се справила добре и съм била много смела. А всичко това е трябвало да се случи, за да бъда по-силна. Така е било писано – тези хора да умрат, и не трябва да се обвинявам, а свещеникът ми е бил пратен, за да ми помогне да преживея всичко това. И сега тази душа ми е пратена отново, за да ми помага…

По проблема с разширените вени, които имам, се виждам като мъж, който няма много коса. Има забит нож в бедрото на левия крак, по-встрани. Бил е ограбен. Той не умира. Появява се друг мъж, който вади ножа и къса част от блузата си, за да притисне мястото. Влачи ме до малка къща в гората. Там той бърка някакви отвари. Кара ме да пия. След няколко месеца се оправям и оставам при него. Той започва да ме учи как да лекувам с билките. След години умира. Познавам го в настоящия си живот – близък приятел ми е. При мен после идват много хора, за да им помагам с това, което съм научила от него…

В сегашния си живот имам проблеми и с кръста… Борислав ме насочва да видя каква е първопричината… Виждам се като млада жена – на 34 години, която е паднала от скали, близо до море. Хлъзнала съм се и съм си счупила гръбначния стълб. На легло съм била дълго време и са ме изкарвали на ръце отвън на слънце. Няколко човека се грижат за мен – по-възрастен с около десет години от мен лекар, който познавам в настоящия си живот и също е лекар… и няколко по-млади, които скоро са завършили. След 10 – 15 години успявам да проходя. Това е някъде в началото на 20 век. В Италия. След това виждам как лекарят е на легло. Аз плача, а той ме успокоява, че трябва вече да си отиде от този свят и всичко е наред…

Следващият въпрос е свързан с минал живот, свързан с дарба, която трябва да пробудя и в настоящия си живот… Виждам момиче, което чете книги – някаква дебела медицинска книга. Повечето неща са на латински и знам няколко езика. Била съм и доста богата. И в този живот ще трябва да уча езици, за да мога да се развивам и да прочета книги, които са свързани с моята специалност. Учителят ми казва, че трябва да се успокоя – да не преживявам всичко, което ми се случва, толкова тежко и да бъда по-уверена. Всичко ще се нареди с времето. Скоро ще започна да чета много книги и сама ще разбера накъде трябва да продължа…

Борислав пита дали моят Учител иска да ми покаже нещо от сценария ми на живот… Виждам – ще бъда сред много хора, които ме уважават. Доказана ще бъда в професията и като добър човек. Показвам сертификат, който съм получила. Ще ходя на много обучения…

Борислав ме насочва да отида при духовните Лечители, за да поработят върху мен… Озовавам се на легло в един ъгъл. Лечителите са няколко и са много весели. Някои приличат на деца. Дерат ми краката по дължината отвътре с нещо като игла и ми впръскват вътре спрей. Първо, изтича нещо като кръв, смесена с течност, за която казват, че трябва да бъде навън. Това го правят заради разширените вени. Накрая ме мажат с нещо жълто. След това мажат кръста ми с нещо, а през това време ми дърпат краката надолу, за да се освободи пространството между прешлените. Казват ми, че трябва да се движа много и да опитвам нови и нови неща, а за сърцето, че не могат да направят нищо, защото всичко е в мен – трябва да се освободя! Нещото, което много ми пречи, е, че обръщам много внимание на това какво казват хората, а аз трябва да бъда себе си, да поемам повече рискове… и един ден това ще се оправи – този завишен пулс на сърцето.

Следва проверка на състоянието на чакрите… При първа чакра положението не е много добро. Все едно се разрушава. Като черно кълбо с оранжеви оттенъци е. Лечителите я хармонизират. Усеща се леко напрежение… особено от лявата страна. Казват ми, че трябва да мине време, за да усетя разликата. Думата ключ за тази чакра е ЗДРАВЕ.

При втора чакра се усеща някакво напрежение. Цветът е бледорозов. Думата ключ е ЛЮБОВ.Лечителите казват, че изпитвам страх и трябва да работя сама върху това – да заменя страха с любов!

При трета чакра всичко е наред. Цветът е син. Думите ключ са ЩАСТИЕ и БЛАГОДЕНСТВИЕ.

Четвърта чакра е сива, а не трябва! Думата ключ е ХАРМОНИЯ. Цветът трябва да стане бял. Лечителите казват, че не трябва да се обвинявам, а да разбера и приема, че нещата така трябва да се случват…

Пета чакра е добре… Зелена е… Хубаво зелено. Думата ключ е ПРОШКА.

Шеста чакра – цветът е пак син. Думата ключ е РАДОСТ, но радост за малките неща…

Седма чакра – червен цвят. Думата ключ е ВЛАСТ. Само че мига като червена светлина и ми казват, че трябва да приемам и да се съобразявам и с мнението на човека до мен…

Сега благодатта на Светия Божи Дух под формата на бяла светлина минава през мен от седмата чакра надолу към първата… Тялото ми много тежи. Особено лявата половина е като парализирана и ми казват, че тя е по-болна. Сега вече няма напрежение никъде. Лявата половина олекна, а дясната не. Вече ги чувствам еднакви…

Сега виждам своя сърдечен кристал… Бял е, като накрая светлината става по-жълтеникава. Като кристал е с много ръбчета… Както е ромба, но с много повече ръбчета. Когато го съзерцавам, изпитвам възхищение. Светлината е много силна, но ме успокоява и не дразни очите ми…

Учителят ме води при Извора на живота – Бог… Виждам езеро, в което се отразява светлина. Учителят ми казва, че когато виждам Слънцето да се отразява във водата, това ще ми дава спокойствие и ще се чувствам по-близо до Него…

На въпроса на Борислав откъде е дошла душата ми, виждам как Слънцето излиза оттам и минава през дърво, трева… Има много птички навсякъде… Душата ми е това Слънце и аз съм облечена в бяло. Казват ми, че това е моят цвят.

Преди да се разделим, Учителят ми казва, че не случайно съм изпратена при родителите си в настоящия живот, защото имам нужда от много подкрепа, която мога да получа от тях, и аз трябва сама да вземам решения… Да не ме спират, за да си изпълня целите. Трябва само да ме подкрепят!