Няма нищо случайно! Когато нещо не се случва… то не се случва, за да се случи нещо друго, т. е. това, което трябва да се случи. И регресията, която ще ви предложа, е доказателство за това, защото тя изобщо не се случи по начина, по който очаквах… Но пък точно това неслучване по традиционния начин, ми даде идея да опитам нещо ново – нов тип регресия… макар че самото наименование „регресия” едва ли е най-точно и подходящо и го използвам с известна условност. Ето всъщност как се случи тази новаторска регресия на 4 април 2015 година между 13 и 15 ч в особен момент, по време на т. нар. „кървава Луна”.

Предварително знаех от съпругата на Тодор, че той е много интересен човек и стига да успее да се отпусне, би могла да се получи много интересна регресия. Започнах да отпускам различните части на тялото му, но… той беше нещо притеснен и ме прекъсна. Каза, че изпитва някакъв страх. Попитах го каква е причината за този страх. И тогава получих отговор: „Усещам все едно има някой в стаята… Някакво голямо същество и няколко по-малки…” След това каза, че краката му са натежали… левия от коляното надолу… също и ръцете… И усеща загряване в бедрата… Всичко това го притесняваше. Дори не ми даде възможност да пропусна фазата на релаксация и да премина направо към настройка на съзнанието, както му предложих. Всичко това блокираше процеса, но Тодор се оказа изключително чувствителен – от този тип хора, които от няколко изречения могат да влязат в състояние на транс. Хрумна ми да го попитам къде се намира основният енергиен център в неговото тяло. Тогава той каза, че изпитва чувството, че се наместват някои работи над челото и темето му. Насочих го да види и да ми опише своя Духовния учител. Той видя нещо като светлина, като лотос… едно светло петно, което се отдалечава и е като тибетски знак… Поисках да види Книгата на своя живот, но той каза, че някой я криел от него. Тогава го накарах да изпита усещането за сливане на душата с Бог. Направи ми впечатление, че при всяко споменаване на думата „душа”, той започваше толкова заразително да се смее, че чак на мен ми ставаше смешно и прихвах да се смея. Тодор се изпълваше с веселие. Каза: „От лявото ми око тече сълза, но тя не е тъжна… Смехът е сълзата… Като се развълнуваш силно и се просълзяваш.” В следващия момент ми хрумна идеята да проверим състоянието на неговите чакри – да ги изчистим и хармонизираме с помощта на неговия Духовен учител. Насочих го да ми опише какво вижда и усеща в областта на първа чакра. Той каза: „Там има проблем. Виждам две неща: нещо черно се е впило в нея, а също и римски воин със златна каска и броня се беше навел над мен. Но се появи като птица-ангел и ги махна.” За втора чакра каза: „Тя е като диамант… Само че виждам някаква жена с воал, надвесена над нещо – прави ми заклинание! Махна се… Не е възрастна, не е млада. От чужбина е. В момента е надясно от мен – в страна на Югозапад. Нейният знак е драконът. Този, който е отишъл при нея, носи пръстен с кръст, на който всичките му краища са равни. Това е някаква планина в Албания – там се намира тази жена, която е около 40-годишна. Тя контактува с две същества над нея – тъмни като облаци. Но мен не ме е страх от нея. Светлото същество се намеси и прекъсна връзката ми с нея. То се казва ЛОТОС ОТ СВЕТЛИНА (условно наименование) и излъчва невероятно приятна енергия!” За трета чакра: „Там са били големи пораженията! Там беше харпията, но… се появи орел, който я вдигна и я изпари като светлина, която се разпръсна навсякъде. Но все едно се е откъснала опашката й и се е разпръснала в тази моя чакра. И сега малки светли същества я почистват. Всяка частичка я носят в прозрачна сфера и там се взривява… превръща се в светлина. Вкарват ги в сферички и ги взривяват… Чакрата взе да се отваря като спирала… като цвете от светлина се разтваря. Сигурен съм, че притеснението ми е било оттам! Сега вече ми е спокойно.” За четвърта чакра: „Състоянието й е нормално. Изглежда като два светли купола, обърнати един срещу друг. В синхрон са - предават, приемат… Безкрайна сфера се отваря над тях… Усещам някакви размирици някъде… Има в момента, но може да се каже, че е сравнително спокойно. Светлото същество помага да се хармонизира. Пред Него аз съм като прашинка. Усещането е, че съм част от Него. Той ме е създал и се грижи за мен.” Пета чакра: „Изглежда като два триъгълника един срещу друг. Равностранни са. Обърнати са един към друг с върховете си. По-скоро като конусни пирамиди са. Светли са. Вътре два кръга от светлина – жълто-бяла и оранжева. Някой се опитва да атакува отляво… Подобни на червеи са тези същества, но Светлото същество ги е капсулирало.” За шеста чакра: „Усещам сила! Виждам те… Духовното ти тяло го виждам като два светли кръга. Но ти имаш и сътрудници – не си самичък. Единият се притеснява нещо. Днес е много специален ден… Защо отивам на Луната? Бил съм там – затова… Управлявал съм процеси там… Ще се отвори портал… Даже е взел да се отваря леко. Днес е много важен ден и това Същество, което ти помага, затова се притеснява – да не би през портала, който се отваря, да проникне някой, който не трябва… Шеста чакра ми е подарък – дар от Бога. Много е силна! Мога да виждам, но не всеки път. Много пъти на съзнателно ниво не си позволявам да я ползвам. Още като дете съм можел да пътувам. Като 12-13-годишен съм ходил до планета, за да оставя нещо. Чакрата се отвори и пропътувах около 300 светлинни години, и оставих това нещо там. Отидох за минута и половина и се върнах.” За седма чакра: „Тя е отворена. Като вулкан е – влизат, излизат… Някакъв много голям обмен. И това ме разсмива, изпълва ме с веселие. Светлото същество ми се кара защо не съм го питал за помощ, а съм се блъскал самичък.” Със съдействието на Духовния Учител Благодатта на Светия Божи Дух се спуска от коронната чакра надолу и преминава последователно през всички чакри на Тодор, който казва: „Все едно, че станах бебе… голямо бебе… И закодирват нещо в мен. Имам щит и още нещо. Трябва да ида някъде, но не съм успял. Стена усещам вдясно… с червен тапет и златен орел на нея. Зад тая стена е това, което трябва да видя. Само че трябва да уловя точния момент. Знам част от кода. Изпитвам чувството, че все едно изтървам влака, но не съм – не е дошло още времето… Името на душата ми е КАРАНДИЛ. Бил съм много строг.” Насочвам Тодор да види свой предишен живот, избран от неговия Учител… Казва ми: „Не мога да премина една бариера. Духовният Учител ми казва, че засега не бива да виждам, защото може да повлияе на това, което ми предстои.” Време е да вървим към финала на регресията. Започвам да връщам Тодор към физическото му тяло и настоящия му живот… Веднага, след като отваря очи, ми казва леко изненадан и учуден: „При излизане от регресията ме пресрещна Учителят Дънов, който ми се скара, че не съм прибягвал до помощта на моя Духовен Учител. И ми каза: Калпазанин!”