След като по време на регресията въведох Соня в състояние на транс, започнах да я връщам назад във времето. Тя видя себе си като 5-годишна на село при баба и дядо. Силно се развълнува и започна да плаче, още повече, че видя и си припомни и своя приятелка от невидимия свят, за която каза, че само тя я виждала, а за другите тогава е била невидима. След това продължихме връщането назад… пропускам някои моменти и стигам до момента, в който я карам да опише пътя на душата си от духовния свят до майчината утроба. Оттук започва разказът на Соня: „Виждам пътека надолу и усещам тежест. Много тежко става! Всъщност изпитвам тежестта на тялото… Когато Борислав ме кара да се върна обратно по този път нагоре и да стигна до мястото в духовния свят, където съм била, преди да се въплътя, виждам едно светло място, но… сякаш не мога да вляза там още… толкова ми тежи това усещане, което получих, като се слях с материята… Виждам един човек. Това е Учителят ми. Прилича ми на Гандалф – магьосника от „Властелина на пръстените”. С островърха шапка, бяла коса и брада, сиви дрехи и сива шапка. Като го гледам и ми става по-леко. Той ме чака там. Има нещо като пътека в планината нагоре. Стигам до това място и Учителя. Неговото име е Арни. Излъчва любов, доброта, приемане. След това с него отиваме в духовната Библиотека. В началото е тъмно. После виждам светлина, която влиза през прозорци на тавана. В средата има маса с поставена на нея Книга. Приближавам… С метален обков е. Обковът е кафяв, но тя свети със зелена светлина. Страниците са цвят бордо – така се виждат, като е затворена. Отварям я. Буквите са непознати. Излезе ми думата „коптски” – коптска писменост. На цвят са кафяви. Страниците са сякаш кожа или някаква друга хартия – като папирус… тръстика по-скоро. 764 са на брой и Борислав ме пита какво е значението на това число. Виждам числото, изписано пред мен в червено. Разбрах, че 7 е моето число – път на живота, а 64 е годината ми на раждане. 6 и 4 се събраха заедно и станаха 10 – смисълът, на което е 1 – че трябва в живота си да действам като единица. Но все пак водеща е седмицата – да интегрирам мъдростта и да действам като единица, т. е. смело и решително! Учителят, който ми даде това тълкуване, ми се усмихва много одобрително – че съм разбрала смисъла на числото. Водещият ме насочва да видя в Книгата името на душата си. Първо, видях Мая, но после чух и сякаш се появи Маня. Водещият каза да помоля Учителят да изпише името на душата ми. Тогава го виждам ясно – САНЯ – означава СИЯНИЕ. След това Учителят отгръща Книгата на моя живот на специално място, избрано от него – нещо, което иска да си припомня. Първо, ми се видя зелена трева… но това беше само прагът, през който прекрачих… Сега виждам пейзаж, дава ми се, че е в Средния Изток… в много старо време. Къщите са като направени, замазани с червеникава кал. Трети век пр. н. е. Виждам една жена, но я гледам все едно е срещу мен – висока, стройна, с дълга тъмна коса и с кремава кърпа на главата. Тя е с жълто-кафява туника, къса – под коленете. С голи ръце и крака е. Горещо е. Пейзажът е пустинен. Няма трева, растения… Виждам кози, овце… Две малки деца – на 5 и на 7 години. Момчета са. Жената се казва Инес. Тя е спокойна. Всичко е наред… Двете деца сякаш са синовете ми сега… А мъжът ми е отишъл да докара другите животни. Той е с брада и черна коса. Облечен е с кожи… сякаш идва от планината. Той ми заприлича на един мой близък приятел от настоящия живот… Отношенията ни са хармонични. Няма нужда от много приказки. Много малко говорим. Думите стесняват същността на нещата. Не могат да ги предадат изцяло. Ние се разбираме без думи. Животът там е много хармоничен, прост, лишен от суета, естествен. Всичко е такова, каквото е. Няма лъжа. Имало е хармония. В последния ден от този живот се виждам, че лежа вътре в къщата и съм сама, но знам, че синовете ми са вън на двора с техните жени, деца. Аз съм щастлива, спокойна… В момента на смъртта съм като излитаща нагоре звезда. Връщам се горе в градината, където бях преди малко. Там ме чака майка ми от настоящия живот. Татко го няма, и брат ми го няма, защото е долу в този момент. Виждам една светлинка, която е останала горе, докато той е в прераждане. Урокът ми от този живот е, че човек може да го живее смислено и достойно с много малко. Хармонията между хората и душите е по-важна! Може да се живее в къща от глина и пак, като погледнеш в очите на другия, да виждаш целия свят и да ти е достатъчно. Сега разбирам защо връзката ми с този човек и в този живот е в такъв формат – защото няма нужда от нищо повече. От това бедно и оскъдно на блага време ми е останал стремежът към минималност. Няма нужда от излишество. И най-малкото нещо е ценно. Не обичам да пилея нито храна, нито вода. Луксът не е необходим. Трапезата трябва да е проста… Сега се виждам в Египет… с кафява дреха и със злато около врата. Злато има  и по ръцете и по глезените ми. Оттук пък идва афинитетът ми към злато. Виждам дворец и аз съм там. Пак съм слаба и стройна. Ходя, крача между колоните на двореца. От този живот ми е да не ме привлича физическият труд. Отивам в храм, на Сириус. Там има хора – мъже, които ме обучават и ми обясняват тайните на звездите. Посвещават ме в мистерии. Храмът е на брега на Нил. Дошли сме от Сириус. Виждам статуя на Озирис. Там в тази храм е толкова магично и пленително. В този живот отново присъства мъжът ми от предния живот, когото видях. Идва в храма, той е мъж с шапка, но не е фараон. Аз го виждам и съм влюбена в него. Той ходи да воюва, и като се върне, идва при мен, да го спасявам от преживяното. Тази връзка пак е лимитирана, ограничена и невъзможна да съществува в обикновения формат. Той е военачалник, а аз жрица в този храм. Нямаме деца – само двамата сме. И когато е надалеч, пращам гълъби. Аз имам много умения… Гадая по кръвта на гълъбите. Затова в настоящия ми живот не ме е страх да правя дисекция… Не ме е страх от трупове и смърт. Виждам бели гълъби в ръцете си. Гадая по черния им дроб… Кръв се е леела в ръцете ми, кръв на животни. Гадая и по облаците. После пращам гълъби с вест на моя любим за изхода от сражението. Той е много важен за мен и за държавата. В ръцете си той държи бъдещето на държавата. Аз моля боговете да му пратят успех. Смисълът на живота ми е този: аз съм връзка между този и онзи свят. Мисията ми е да измоля милост, победа, успех, богатство за държавата. Няма нищо по-важно в този живот от това – да дам правилен съвет. От този живот ми е способността да вниквам бързо в проблема, боговете да ми пратят решение и да дам съвет на хората, които ме търсят. От това време ми е да не се предавам и да не се отказвам. И знам, че мога да постигна всичко, като получа помощта на боговете. Всичко е възможно! Той не е загинал. Имало е опасност, но двамата сме живи и виждам да вървим в двореца. В настоящия ми живот е съчетано както щастието да имам деца, така и да съветвам хората и да гадая. И пак да сме с него. Но той е запазил свободолюбивия си дух на воин – без семейство, жена и деца… без задължения. Но той не иска съветите ми. Защо не вярва на гаданията или му трябва време да си спомни, че казвам това, което получавам, и нищо не измислям сама… Можела съм да бъда и нещастна пълна жена, но сега в този живот основната задача е да бъда мъдра като 7 и да действам смело като 1. Във всяка ситуация първата ми мисъл е да съм смела и да направя това, за което другите нямат сили… И по този начин да им пощадя психиката."