Работата ми на водещ духовни регресии, е интересна и многоаспектна. Един от тези аспекти е изследователският – заедно с хората, които ми се доверяват, се опитваме да проникнем в тайните на Битието – да стигнем до самия Източник на съществуването, да видим откъде идват душите. За целта съзнанието на водещия трябва да е чисто и отворено, необременено от предпоставени тези. Понякога се случват интересни съвпадения, които потвърждават една или друга хипотеза. От първата регресия на Т. ви предлагам само тази част, която е свързана със сина му, който се оказа неговата душа-близнак. С интерес слушах в разговора, предхождащ регресията, разказа на Т. – как разбрал, че жена му е бременна, преди тя още да знае, и я помолил да си направи тест за бременност. Цялата работа била, че едно момче му се явило на сън и му казало, че е негов син. Т. се опитал да отхвърли това. Сметнал го за глупост: „Аз нямам син!”, но момчето настоявало. Дори си казало името. Тестът за бременност се оказал положителен. След това до самото раждане на детето продължила връзката между между Т. и неговия все още нероден син. Те общували помежду си. Разбираемо беше по време на регресията да искаме да изясним естеството на тази необичайна връзка.

Б: Защо има такава близка връзка между душата на твоя син и твоята душа?

Т: Двамата идваме от едно място.

Б: Как изглежда то?

Т: То е нещо в Космоса, което е като… като… не знам какво е… нещо… пространство в Космоса, което е… което разделя тия хора… в смисъл… създава ги. Това Нещо е живо! Не е човек.

Б: Опитай се да го опишеш.

Т: Не мога да го видя… От Него сме излезли и двамата… може би едновременно – това виждам. Излизат оттам много… души са. То свети… бяло… бяла светлина. От Него излизат много малки светлинки…

Б: И вие как сте излезли? Я виж този момент…

Т: Просто излизат… Излизат… наляво и надясно излизат кълбовидни мълнии… светлини.

Б: Това ли са душите?

Т: Мисля, че да – това сме ние. И сме излезли едновременно… отляво и отдясно.

Б: Това е много интересен момент! Каква е разликата между тези души, които излизат отляво, и тези души, които излизат отдясно?

Т: Не знам. Като че ли тая Светлина е разделена. Те са Едно и се разделят на две.

Б: А, значи вие сте били едно с него?

Т: Мисля, че да… И като че ли тази Светлина се разделя на две. И половините заминават… не точно кръгли, ами малко като капка вода… такава форма като… усмивка едно такова… като капка вода… кръгло такова – като капка, ама от двете страни… като боб… изглежда като боб… формата на боб. И наляво, и надясно заминават такива… се разделят на две.

Б: Т. е. това бобче се разделя на две?

Т: Не, като се раздели, става боб, а първо е кръгло. То е течно – като мед, като желе… полутечно изглежда. Някак си се срязва на две и излизат оттам. И аз отивам наляво, а то надясно и слизат нанякъде. Туй нещо е в Космоса някъде.

Насочвам Т. да види и опише ПЪРВОИЗТОЧНИКА

Т: Това е нашият Източник…

Б: Това, което видя там… Което ви раздели?

Т: Да… Това беше.

Б: И какво усещане създава в теб… тази бяла Светлина, от Която сте излезли?

Т: Той е… не е бяла Светлина… Той е някакво ЦЯЛО… НЕЩО ЖИВО… някаква ЕНЕРГИЯ… Което свети… не е просто някаква Светлина, а Енергия, Която свети и пуска такива разделени, кръгли светлини…

Б: Т. е. душите излизат по двойки – така ли излиза?

Т: Да.

Б: Това, което казва Учителят Дънов…

Т: Не знам какво казва…

Б: Че душите излизали две по две от Бога…

Т: Излизат по две само… Не ги виждам никъде да излизат по една. Всичките са по две.

Б: А това означава ли, че трябва да се върнат пак заедно в Божествената Същност, от Която са произлезли?

Т: Това е целта. Да, това е нашата цел.

Б: Нещо друго трябва ли да знаем за този процес за връщането обратно в Божествената Същност на тази двойка души?

Т: Трябва да се слеят… Не знам как… Трябва да се слеят някак. Не знам как… Какво да направя?... Трябва сам да разбера.

Б: Изпитай сега, благодарение на Божията милост, ВСЕМИРНАТА ХАРМОНИЯ… и ми я опиши!

Т: Виждам Земята. Има връзка между процесите на Земята и процесите там горе, където е Източникът… нашият Източник. Има много Източници.

Б: Т. е. има и други Източници – така ли?

Т: Да. И Те са там, но са на други места. Има много Източници. Всичките са свързани с всичко на Земята. Всичко е свързано. Ние сме част от Нещо голямо… Тия Източници са малки… Има голям Източник… Голяма Енергия…

Б: И този големият Източник ли е породил по-малките Източници?

Т: Мисля, че да… Свързани са – Те са част от Него. Те са като медуза.

Б: Т. е. Те са като пипалата на медузата, а тялото е Той – големият Източник – така ли?

Т: Да… Той е някъде там.

Б: А твоята душа, заедно с тази на сина ти, е произлязла от някой от малките Източници?

Т: Да, душите произлизат от тях. Те са много.

След това призовавам Благодатта да слезе върху Т. и го карам да опише преживяването. Той казва, че нещо като БЯЛА ПТИЦА спуска върху него някакво бяло покривало… като капак. Всичко става бяло. И в резултат на това Т. се чувства добре - лек и спокоен, а сърдечната болка, която е имал, е изчезнала.

Имаме и база за сравнение на подобно описание от регресия на друг мъж – К. Предлагам кратък откъс от неговия разказ, след като съм му задал въпрос за връзката между него и съпругата му:

„Първо се пренесох в живот през 12 век (някъде към Холандия). Бяхме мъж и жена с пет деца (две от тях са двете ни деца в настоящия ни живот). Видях сцена, в която се бях ядосал. Ревнувах силно жена си, защото си мислех, че ми е изневерила (а нямаше нищо такова) и в гнева си напуснах семейството си… изоставих ги. По-късно видях как завършвам този си живот – в планина, разкъсан от вълци.
След това Б. ми зададе въпрос: каква е уговорката между нашите души (моята и на съпругата ми)? Тогава възкликнах, защото ясно видях Бог като огромна СВЕТЛИНА, в Която ние със съпругата ми сме едно цяло… и как, излизайки от Светлината, се разделяме на две души. Визуализирах ги като две семенца, сияещи и бели. Моята душа отива надолу… към планетата Земя, а тази на жена ми завива надясно и се стрелва далеч в пространството. Отива в много далечна Галактика, където има напреднала и светла цивилизация. Там с помощта на тамошен Пророк , жена ми вижда колко трудно се справям със земните условия и решава да дойде при мен, за да ми помага. Трудно й е, но успява да дойде в по-гъстата материя, за да се преражда… КАКВА ГОЛЯМА ЛЮБОВ И ЖЕРТВА!… Жена ми дава обет, че ще бъде до мен докрай… докато не се освободя от гъстата материя и удря печат за вярност в моята книга на живота! НЕВЕРОЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ!”

И още един кратък откъс от регресия – този път на жена, на която задавам въпрос за Първоизточника – Бог, а се говори отново за Първоизточници:

Б.: Добре, какво трябва да разбираме под „Бог”?

Г.: Не можем да го разберем Бог. Бог можем да го опишем само когато сме в отделеността. А когато сме в отделеността можем да описваме, но не и да разбираме. Това е много интересно! Когато сме в Цялото, когато сме АЗ СЪМ, тогава пребиваваме в съзнанието си в Бог. Много се развълнувах! А когато сме в отделеността, можем в съзнанието си да наблюдаваме и да описваме. Не знам на кое викаш Първоизточник. Аз виждам много Първоизточници.

Б.: Добре, я виж тогава откъде са произлезли душите ни.

Г.: Затова ти казвам, че виждам много Първоизточници. Но това всичкото е в Цялото.

Б.: Можеш ли да се върнеш в момента, когато е била създадена твоята душа?

Г.: То е свързано с един такъв Първоизточник, за какъвто ти говориш.

Б.: Можеш ли да го опишеш?

Г.: Много напомня на формата на сърдечния ми кристал. Щях да кажа, че е енергийна структура, но не е така, защото тази форма е само условна – точно като квантовото просветване – има форма, няма форма. Аз мога да се върна там, но мога и другаде да отида, ако искам. Има нещо с тези форми... различните Първоизточници „просветват” в различни форми, постоянни. Тоест всеки от тези Първоизточници си има форма, която е постоянна, и когато просветва, винаги в тази форма просветва. И съответно душите, които „произвежда”, „отделя” ... проявява (а, разбрах, оттук идва и модела за отделеността), та душите, които проявява, имат специфични характеристики, които са свързани с тази форма на Първоизточника. Затова има много Първоизточници. Малко ми е ограничен акъла за тези работи. Малко ми е свръх. Трудно ми е с думите.

Б.: Как се казва твоят Първоизточник?

Г.: Не знам. Нямам представа. Въобще никакво име не виждам. По-скоро виждам само тази специфична форма. Но тя е условна, пак казвам. Тя по-скоро е като да мога да кажа, че има специфични характеристики, затова ги свързвам с тази форма.

Б.: Какъв е броят на тези Първоизточници?

Г.: Много са, но са ограничен брой. Не са безкраен брой.

То и тук има еволюция. И сред тях. Само не мога да разбера дали само хора или и друг вид същества се проявяват ... не мога да го разбера това, не мога да си отговоря на този въпрос.

Б.: Щом си дошла от този Първоизточник, трябва ли по някакъв начин да търсиш връзка с Него?

Г.: Ами ние постоянно имаме връзка с Него. Нали ти казвам, че и там има еволюция, а тя става чрез еволюцията на душите, които са излезли от него.

В заключение искам само да допълня, че в една от регресиите (но не си спомням точно коя) :) се направи разграничение между Първоизточник и Излъчватели на души. Излъчвателите на души не е правилно да се наричат Първоизточници. Първоизточникът е един и Той поражда всички Излъчватели на души.