Ама какви неща излизат по време на регресивен транс! И колкото е по-дълбок трансът, толкова е по-ценна и спираща дъха информацията, която се разкрива. Убедете се сами! Благодаря на Х. за разрешението да споделя нейната регресия!

След като въвеждам Х. в състояние на транс, я връщам да види себе си на 10-годишна възраст.

Х: Виждам се с една вълнена, червена рубашка, с черен панталон, руса коса до раменете. В родната ми къща. Просто съм сама в стаята. Чувството го няма. Картината е запечатана в старата къща, в която съм родена… Хм, интересно, че се виждам в тази къща, а не в другата, в която съм живяла след това, защото в старата… там има нещо, което…

Б: Я да видим какво е то?

Х: Чувствам се абсолютно изоставена. (Започва да плаче – бел. На Б.) Защото го няма баща ми... Защото нямам баща.

Връщане към 2-годишна възраст

Х: Майка ми и баща ми са в стаята и майка ми казва, че съм калпазанка, защото съм се напикала и не съм казала. Тя ме удари, преди това, и ми се карат за това, че не съм казала, а иначе съм много говорела. Баща ми гледа от страни и нищо не говори. Тя е тази, която го настройва срещу мен. Тя не ме обича… (Отново започва да плаче – бел. на Б.)

Като новоредено бебе

Х: Сама, в спалня… Като оставена съм. Няма я. Самота.

В майчината утроба месец преди раждането

Х: Не ме иска… Не е сигурна, че ме иска. Страхува се. Не обича баща ми… Не го обича така… Оженила се е, за да се ожени. Не е сигурна за нещо… за този мъж. Съжалява за друг мъж. Илюзия. Объркана е. Трябва да търпи и да се крие. Надеждите й са излъгани. Разиграва театър. На вътрешно ниво не е доволна от брака си.

Б: Защо си избрала да се родиш в това семейство, при тези родители?

Х: Да се науча да оцелявам, въпреки всичко… да прощавам, да приемам карма.

Б: Какво трябва да знаеш за майка си?

Х: Много животи заедно, много наранявания взаимно… Мъж и жена… Сменяне на ролите през различни животи: баща – дете, мъж – жена… да се научим да се обичаме. Кармата е изчистена вече с този живот… Аз трябва да приема и да простя! ДА СЕ ОБИЧАМ ВЪПРЕКИ НЕОБИЧАНЕТО!

Б: Такъв ли е урокът?

Х: Да, да се видиш какво представляваш истински… без оценката от другите хора и най вече нейната. И любов… любов в действие.

Б: Как се въплъщава душата ти в плода в майчината утроба?

Х: Има една красива местност. Мястото е с едно поточе… зелено… и деца, които играят с венчета на главата… И аз там съм в една бяла рокля… Всички са в бели рокли… Радост… Игра. Красиво е! Нещо като ангелчета. Всичко е много чисто и светло.

Б: Това ли е мястото, откъдето идва душата ти?

Х: Там е била.

Б: И да видим как се въплъщава? Как слиза на физическо ниво?

Х: О-о, двама големи ангели идват, а ние сме малки… Големи са… спрямо нас са големи… с големи крила. Единият ме повиква и аз тичам към тях. Казват ми, че не може повече игри… Трябва да свърша работа… да сляза на Земята.

Б: А казват ли ти защо трябва да слезеш на Земята?

Х: Отивам да помагам.

Б: Ти как приемаш това?

Х: Не ми се иска да напусна играта… Горе е много хубаво – спокойно, безгрижно… Красиво е! Виждам една зеленина, едно малко поточе, което е бистро, и децата, които… всичките са като ангелчета с бели венчета от бели цветчета… И всички са руси и с бели рокли… и си играем на… като хоро нещо, в кръг… въртим се, смеем се… Много е красиво! Спокойно… А те ме чакат…

Б: Как усещаш връзката си с големите ангели, какви са те?

Х: Те се грижат за нас, и ни учат… и са главните. И двамата стоят отстрани и… хващат ме за ръка. Между тях съм. Водят ме… Отиваме в една бяла сграда. Така й казвам… Не виждам цялата къща. Виждам една бяла стена и врата. Влизаме вътре, минаваме през коридор… мраморен. На пода има бели плочи… бели стени. Залата е кръгла. Ооо, там има и други ангели. Насядали са в полукръг около маса. Пред тях има като дебели бележници, тефтери… Заставам в средата пред тях. Малко съм неспокойна, притеснена, защото знам, че трябва да отивам вече. Всички са в бяло облечени и с крила на гърба. Шест или седем са. Има един председател, който гледа в книгите и ме наблюдава. Като нимб на главата има. По-едър е. Като преседател на комисия е. Изпитателно ме поглежда и аз се свивам. Като притеснение – не съм била толкова послушна и ще трябва да уча уроци долу на Земята сега, и да помагам. Казва ми да слушам сега… Решено е да сляза на Земята. Не мога вече да откажа.

Б: Предлагат ли ти различни варианти или просто те насочват към един вариант?

Х: Те се съветват нещо. Аз стоя и чакам, а те се съветват… Накланят се. Не чувам какво говорят. Гледат там - в бележника, в тефтера… Тя е дебела книга. Не виждам какво… Знам, че вътре има информация за мен.

Б: Да, това е книгата на твоя живот през вековете.

Х: Стара е – кафява, с пожълтели листа като восък… восъчни. Тя е голяма и е леко с одърпани ъгълчета на кориците. Много неща има… Много пъти съм идвала на Земята. Давани са ми задачи. Проваляла съм се – затова ме е страх. Те се смеят. Решили са какво ще бъде подходящо за мен. Решено е какво ще правя и ме гледат одобрително и окуражително. Големият казва: „Ти можеш да се справиш този път!” Дават ми да разбера, че мога да се справя. „Аз съм с теб” - ми казва.

Б: А какво искат от теб? С какво трябва да се справиш този път? Става ли ти ясно още там, преди да слезеш, какво те очаква на Земята?

Х: Сега ще отидем в друга зала с моите батковци – големите ангели. Сега ме водят в друга зала, за да ме подготвят. Те са слушали всичко и са разбрали за мен. Всичко им е ясно от комисията. Аз съм като малко дете, което трябва да му се обясни какво ще прави и да е подготвено да слезе тук. Притеснявам се. Малко се успокоих. Седнали сме на маса в друго помещение. Те ме окуражават. Казват ми, че ще бъдат с мен и няма да ме оставят сама, но аз трябва да запомня, че съм ангел и да не забравям, че съм ангел, за да имам връзка с тях. Това е условие за мен – да помня! Прегръщат ме с крилата си… Аз съм една много мъничка до тях. Отпущам се. Весело ми става… спокойно. „Ние ще ти помагаме! Ще се учиш на любов. Ще помагаш на хората да чувстват, да знаят какво значи любов! Помни: САМО ЛЮБОВ!” Истинска любов – това ми е спасението! Отивам в семейство без любов. Разбирам, че в това семейство трябва да уча какво значи любов и да я прилагам. Да си спомням, че съм ангел и те ще ми помагат. Сега отиваме до една врата… сводеста. Знам, че долу е Земята. Ще летя. Спущам се… Единият отваря вратата… И двамата седят до мен. Малко се притеснявам как ще стане. Бутнаха ме… побутнаха ме… Тичам като светлина… Летя надолу… Ох, тази жена не ме иска! Аз ще я уча да обича. Въплъщавам се като светлина… като бяла светлинка. Стигам до тялото, което е в тази жена. Ще ми бъде майка, но не ме иска. Една част от мен се свързва с бебето в нея. А другата част стои до нея. Вече съм притеглена от нея… до нея съм. Мога да влизам и да излизам от това тяло детско. Още има време до раждането. Една част от мен е вече в бебето, но другата стои до нея. Още оглеждам къде ще живея.

Б: В кой месец от бременността се случва това?

Х: В седмия. Не по-рано. Късно съм тръгнала отгоре, заради нежеланието си да дойда на Земята. Не исках да идвам отново тук. Исках да си стоя горе, там.

Б: Добре, да видим как се развиват нещата след седмия месец.

Х: Не ми е конфортно тук, при нея.

Б: Когато настъпва моментът да се раждаш, как изглежда това, как го чувстваш?

Х: Тя… тя не ме иска… не ме иска, не ме иска… (Отново плаче – бел. на Б.) Не ми помага. Ох, защо не ме иска? Тя не ме взема… Тя не ме търси… Самотно ми е.

Б: Да минем сега през важни, ключови за теб моменти от настоящия ти живот и да достигнем до техния вътрешен смисъл. Кой е първият ключов момент, който ти излиза?

Х: На двора съм. Добре ме облича. Как се страхувам… Пак ще ми се карат. Малка съм… Нямам коса още. Косата ми е къдрава, но е къса. Много добре съм облечена, но… изцапах се. В една локва… изцапах се и сега ще ми се карат, защото исках да пия вода от шадравана и там се изпръсках. До мен е и този… Аз стоя така, но до мен е и единият ангел! Големият, който ме изпрати на Земята. Сега ми става по-спокойно. Той е с мен. Нека да се кара. Той е с мен – не съм сама.

Б: Какво друго трябва да си припомниш и е важно за теб?

Х: Тя не ме обича, защото аз съм я наранявала. Тя не знае защо. Тя не ме иска. Много мъка съм й причинила в предишно наше съжителство. Аз съм й била мъж и съм я тормозела, защото не съм я обичала.

Б: И сега сякаш това се връща към теб… обърнато – тази липса на обич…

Х: Така е.

Б: Виждайки и чувствайки всичко това, какво осъзнаваш?

Х: Да обичаш… Човек е такъв, какъвто е. Да обичаш… Приемане… много голямо приемане! Тотално приемане!

Б: Променя ли се твоето отношение към майка ти, след това, което видя, почувства, осъзна?

Х: Да, „пито – платено” казват… Всичко е уравновесено вече. Везната е спокойна.

Б: А с оглед на основната задача на твоя живот… как се справяш, какво смятат ангелите?

Х: Не.

Б: Защо, какво се иска от теб и в какво отношение не се справяш?

Х: Не се обичам. Не обичам. Страх.

Б: Какъв страх? Откъде идва той?

Х: Не знам какво да правя…

Б: Нека ангелите да ти подскажат… да те насочат! Или да ти покажат в каква слетлина искат да те видят… по какъв начин…

Х: Трябва да се изчистя от страха и несигурността.

Б: Но защо, откъде идват те?

Х: Че не съм добра достатъчно. Сили ми трябват. У-ВЕ-РЕ-НОСТ.

Б: А кое ще ти помогне да ги придобиеш?

Х: Вяра… Вяра в Бог и в себе си!

Б: А какво ще кажат ангелите за тези пробиви, които чувстваш понякога в аурата си и те атакуват не толкова възвишени същества, за да се проявяват чрез теб?

Х: ИЗ-ПИ-ТА-НИ-Е.

Б: Какво трябва да предприемеш ти в това изпитание? Какво се иска от теб?

Х: ЛЮБОВ, ОБИЧ, БЛАГОДАРНОСТ… РАДОСТ! АЗ МОГА!

Б: Какво стои зад това АЗ МОГА? Откъде идва тази увереност, че ти можеш?

Х: Те са с мен… Силно да искам! Искане, желание! НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ СИ АНГЕЛ! ТОВА Е СИЛА!

Б: Всички хора ли са ангели или… само част от хората са като въплътени ангели?

Х: Не, не, не… Земните хора са други. Има земни и небесни хора – небесните са ангели…

Б: А земните кой ги е създал? Как са създадени земните хора?

Х: Други същества. Бог го е допуснал. В тях има светлинки… в земните хора. После… много отдавна е било… генно инженерство.

Б: Как виждаш процеса на създаване на земното човечество?

Х: Няма да кажат… Не… Генно инженерство. Ще има открития точно в тази посока без измислени истории, както досега… за да се научи истината за живота на Земята. То предстои.

Б: А на теб какво трябва да ти се разкрие… в момента?

Х: ВАЖНО Е ДА ПОМНЯ И ПРИЛАГАМ ЛЮБОВТА! То е сила за мен… да търся любов… енергия-любов. Важна е за мен! Натрупване любов и раздаване любов. РЕТРАНСЛАТОР НА ЛЮБОВ.

Б: Така ли виждаш своето място и роля в живота?

Х: Основно предназначение в този живот. То е най-важното. Ако се справя, и другото ще бъде наред.

Б: А породи ли се в теб усещане, че имаш сили да се справиш?

Х: Не съвсем. Нямам достатъчно познание – това ме притеснява.

Б: Добре, а ангелите какво казват във връзка с това твое притеснение?

Х: Да пробвам, да опитвам… Целта е опитът. Важен е изборът.

Б: Т. е. това е нещо като задача, която сама трябва да разрешиш. Така ли?

Х: Да, то е и обучение… Учиш и прилагаш.

Б: А какви ще бъдат плодовете от дървото на твоя живот?

Х: Служене на Бог. Получавам задача и, ако се справя, ще бъда посрещната в една голяма зала… ооо, с почести! Много светлина… Бяло и светло. Радост… Трябва да се справя! Ще мога повече неща. Не знам какво… Усещането ми е за нещо, което ще придобия после, след справянето. Но мястото е много красиво! За да отида там, ми трябва чистота. Всички светят. Бяла светлина.

Следва процедура ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ СВЕТА НА БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, след което карам Х. да опише състоянието си.

Х: Радост… Радост… Любов… Спокойствие… Знание… Вяра… Можене… Служене… Всички заедно… Хармония… Красиво е!

Б: Това е Благодатта… Животът в Благодат! А сега да видим как изглежда твоят сърдечен кристал – най-вътрешната ти и съкровена същност, проекция на душата ти.

Х: Многостенен, шлифован… не е диамант. Има… ле-ле, колко искри има! С цветовете на дъгата… Има като сребристи оттенъци… Пръска искри… сребристи, розови… Пречупва се светлината… Просто е различно. Много бяло има… като диамантено.

Б: Когато го съзерцаваш и имаш чувството, че се сливаш с него… какво е усещането?

Х: Той е поставен на пиедесталче… Той не е в мен… Той е в едно пространство със светлина, но той искри най-много. И е красив!

Б: Но когато го съзерцаваш, какво е усещането?

Х: Ааа, това е едно голямо същество! И този кристал е в центъра… Много мощно! Аз съм част от него. Аз съм можеща! Аз мога да се справя с… Той може всичко! Много светлина! Ле-ле, колко е красив! Огромен е! Аз съм като джудже пред него. Огромен е!

Б: И можеш да се справиш с всяко едно предизвикателство…

Х: С него – да! Той е извън сградите… извън… Той е някъде в космоса. Толкова е голям! Аз съм като една мъничка частица от него… Има и други частици такива, но аз съм най-близко до… Ей, какво красиво камъче! (Усмихва се – бел. на Б.) Красиво е… Безценно е! То е нещо много ярко и привличащо вниманието, погледите на всички, които влизат в тази зала.

Следва процедура по приключване на регресията…