Всяка година провеждам около 300 индивидуални регресии в различни градове на страната и в чужбина, когато и където ме поканят. При 85% от тях процесът е ефективен, но има около 15%, когато поне при първия  си опит хората не успяват да достигнат до необходимото ниво на съзнание, даващо достъп до записите на душата им, като, разбира се, за това си има определени причини. За всички, които се интересуват от темата, искам да споделя какво трябва да се има предвид, за да се получи регресията и човек да извлече полза от нея. Информацията, която давам в следващите редове, е важна, базира се на моя опит и представлява своеобразен инструктаж преди духовното пътуване, наречено „регресия“.

Първо, тя е процес на сътрудничество между този, който води процеса, и този, който се подлага на регресия. Ако сътрудничеството е добро, то и резултатът ще бъде добър. А при всички положения, получи ли се регресията, тя оказва благотворно въздействие! Едно сътрудничство, за да бъде ефективно, е много важно взаимното доверие. Този, който идва при мен за регресия, наистина трябва да ме почувства близък, за да може да ми се довери, да се отпусне и да се остави да го водя. Някои точно тук се препъват, защото имат проблем с доверяването на едно дълбоко ниво – не пускат контрола и не се оставят да бъдат водени. А регресията няма как да се получи по този начин, защото на практика тя е един процес на водена медитация. Обикновено това са два типа хора, които не се оставят да бъдат водени: първите са тези, които се страхуват – плаши ги неизвестността. Вторите са хора със силно его – властни, доминиращи натури, които държат всичко да е под техен контрол – те да дърпат конците, те да дирижирът нещата, те да бъдат в силната, във водещата позиция, а не някой друг тях да ги води. Не го позволяват и не им се получава регресията.

Вторият важен момент е свързан с фокуса на вниманието. Трябва да умееш да изключиш околния свят и да се концентрираш изцяло върху моите думи – върху инструкциите, които давам, и да ги следваш. А не да има разсейване на вниманието – аз да говоря едно, а ти да си мислиш за нещо друго. Тогава не може да се получи това взаимодействие, което е необходимо да се получи между моя глас и твоя ум. То трябва да е подобно на взаимодействието между магнита и металната стружка – така както магнитът привлича металната стружка и където отива магнитът, тя го следва, по същия начин ти трябва да следваш гласа ми и където те води той, там да отиваш и ти.

Третият важен момент е свързан с отпускането на тялото. Тялото трябва да се отпусне много дълбоко – колкото по-дълбоко, толкова по-добре... Да натежи, да стане като труп, защото тогава можем да минем отвъд тялото и да навлезем в по-дълбоката си, духовна същност. И понеже тя е блажена, когато това се случи, започваш да се изпълваш с едно усещане за блаженство, което само по себе си е прекрасно и създава добра основа за самата регресия.

Но не е достатъчно да отпуснем само тялото. Трябва да отпуснем и ума, защото процесът на регресия не е умствен -  той не изисква висше образование или някаква свръхинтелитентносг, за да се случи. Той е интуитивен и за него са подходящи чувствителни, емоционални, интуитивни хора, с добре развито въображение. А интуицията се долавя само тогава, когато съзнателният ум е пасивен. Заради това ние трябва да го приведем в едно притихнало, медитативно-съзерцателно състояние, при което той става само един пасивен страничен наблюдател на това, което се случва по време на регресията, независимо от него. А не той да се опита да вземе нещата в свои ръце и той да ги прави, той да ги движи, той да ги контролира! Умственият подход по време на регресия е неподходящ и със сигурност води до неуспех, тъй като не ти позволява да надскочиш сферата на познатото. Когато проведем ума в медитативно-съзерцателно състояние, тогава това, което се случва, е, че намалява честотата на мозъчните вълни – те се забавят, забавят... и човек съвсем естествено и неусетно влиза от бета, в алфа... може дори да стигне до тета- ниво на мозъчна активност. Там някъде между алфа и тета-нивото на мозъчна активност е т. нар. „състояние на транс“, при което се отключва процесът и ти ще имаш чувството, че сякаш съзнанието ти е прикачено за някакъв информационен източник – достатъчно е аз да ти задам някакъв въпрос, за да оживява отговорът на този въпрос по един или друг начин в теб. ДА ОЖИВЯВА В ТЕБ – това е ключово, тъй като регресията на първо място и преди всичко е преживяване! Обикновено три са начините, по които човек получава информация по време на регресия и най-често те присъстват и трите, когато информационният поток, който се отключва, е пълен. Кои са те? Първият е визуалният канал – виждаш картини, образи, видения по подобие на сънищата, но с тази разлика, че по време на сън не си съзнателен, а тук през цялото време ти си съзнателен! Разбира се, говорим за една по-различна съзнателност от обичайната, в която пребиваваме. Аз я наричам „разширена“ или „дълбинна“ съзнателност, тъй като благодарение на регресията ние достигаме до дълбоките нива на съзнание. Ставаме съзнателни за тях и по този начин спектърът на нашата съзнателност нараства, увеличава се. И това е ценното в процеса на регресия, тъй като прозренията идват от тази разширена перспектива на съзнателност. Иначе може да си се озовал векове назад в някой минал живот. Ти винаги обаче можеш да хвърлиш мост във времето и да направиш връзка с настоящето. На практика не губиш връзка с настоящата реалност. По-скоро усещането е за пребиваване в една разширена, двойнствена реалност – едновременно си там, където си се озовал и се случват определени неща, а в същото време знаеш, че си тук... легнал на леглото и разговарящ с мен. Но понеже фокусът на вниманието ти е насочен към онази другата реалност, тя изпъква на преден план, а настоящата отстъпва някъде на заден план. Но ако ти решиш или аз те насоча, винаги можеш да пренасочиш фокуса на внимание от едната към другата реалност или да направиш връзка между двете реалности. И след регресията си спомняш всичко, което си видял и преживял по време на регресията, т. е. ти не пребиваваш в някакво безсъзнателно и зомбирано състояние, а си в едно разширено състояние на съзнание, към което се стремят мистиците от всички времена и епохи! Вторият начин за получаване на информация е чрез усещанията, емоциите и чувствата, които се преживяват. Регресията може да бъде много силно и разтърсващо емоционално преживяване. Зависи от какво има нужда човек. Аз бих казал, че това всъщност е най-важният канал за получаване на информация! Защо трябва да се обърне толкова голямо внимание на усещанията, емоциите и чувствата, които ще се надигат по време на процеса? Поради няколко причини: първата е, че регресията е интуитивен процес. А интуицията, като се замислим... какво представлява? Тя е точно едно вътрешно, усещане, чувство, което изпреварва намесата на съзнателния ум. Заради това съзнателният ум трябва да бъде пасивен по време на регресия! От друга страна, докато образите и картините са формата на нещата, то усещанията, емоцииите и чувствата са тяхното съдържание. А съдържанието е по-важно от формата! И при някои хора се забелязва – по време на регресия, въпреки че са влезли в необходимото ниво на съзнание, те имат проблем с визуализацията или с духовното си зрение и не виждат или почти не виждат образи и картини. Но те чувстват нещата! Изпълнени са със силно вътрешно усещане и когато го последват, могат да ми опишат случки, събтия, цели истории, хора и дори пейзажи, но не на база визия, а по-скоро на база усещане: „Имам чувството, че...“. А третият начин за получаване на информация е телепатично – чрез мисли, които оживяват в теб и създават усещането, че ти просто знаеш, че е така – не знаеш откъде го знаеш, но знаеш, че е така! И в това отношение твоят подход по време на регресия трябва да бъде интуитивен... Трябва да умееш да бъдеш спонтанен и когато аз задам някакъв въпрос, без да мислиш, да улавяш първото нещо, което ти се появява... което възниква в теб – било то образ, картина, усещане, емоция, чувство... Няма значение какво е... Хващаш се за него и тръгваш по него. И където то те води, там отиваш и ти! И само трябва да ми описваш това, което виждаш, чувстваш, преживяваш, за да се ориентирам аз какво се случва с теб, накъде да водя процеса и какви въпроси да ти задавам, за да извлечем  максимално много и ценна информация.

В крайна сметка трябва да имаш предвид, че регресията не е нещо, което се прави, а е по-скоро нещо, което се случва... Ако му позволиш! А за да позволиш на регресията да ти се случи, трябва да бъдеш открит, достъпен, изпълнен с доверие, готов да споделяш, спокоен, отпуснат, чувствителен, възприемчив, интуитивен и най-важното – чистосърдечен и простодушен като дете! Неслучайно децата най-лесно се поддават и влизат в това ниво на съзнание. При тях фазата на въвеждане в състоянието е двойно по-кратка, но и пребиваването им в състоянието на транс е по-кратко, отколкото при един зрял човек, тъй като те не могат да задържат толкова дълго време концентрацията си.

По време на регресията трябва да си в едно такова състояние, за което ще ти създам зрителна представа: сякаш си едно пожълтяло, есенно листенце, на което му е дошло времето – откъсва се от клончето на дървото и полита плавно към земята, реейки се във въздуха, спокойно, отпуснато... И... пада в едно водно поточе... в една рекичка. И какво става? Ами нищо – просто се отпуска по водата и изпълнено с доверие се понася по течението...  По подобен начин и ти трябва да се отпуснеш и да се понесеш заедно с гласа ми по потока на времето. И където той те води, там да отиваш и ти. И това е. Просто е! :) Не е необходимо да се напрягаш, да си измисляш нещо, а трябва само да се отпуснеш и да оставиш нещата сами да се случват.