Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин – според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него.

Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Например, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото и малко да е едно същество, и то се мъчи и страда.

Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в Природата има свое велико предназначение.

Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Например, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка – това хората наричат еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение – това хората наричат карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката, или в главата на Космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на Живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на Живота.

Умът представлява целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен, той всякога ще представлява малка частица, която няма нищо общо с цялото.

Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него; отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате… Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Евангелието: "Бъдете като Бога." Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога.

Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност.

Слушате някой да говори: "Бог ще промисли за всичко." Значи той ще седи и ще чака Бог да промисли за него – това е крайност. Друг пък казва: "Аз сам трябва да работя, на никого да не разчитам." И виждате, че този човек се напъва, прави усилия да преодолее мъчнотиите в Живота, но не успява – това е друга крайност. Едно трябва да знаете: някъде Бог ще промисли, някъде човек ще промисли; някъде Бог ще работи, някъде човек ще работи.

И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е Великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в Живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори – всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал.

Следователно без Радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само Радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи.

И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил; няма рибар, който да не е платил скъпо за уловените риби; няма касапин, който да не е платил скъпо за закланите овце и говеда. Изобщо, няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това.

Всяка област на науката е свещена и който пожелае да я изучава, той трябва да има позволение от ония, които управляват тази област. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към Съществата, които управляват тази област, и тогава работи.

Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат сила дотолкова, доколкото е неговата вяра.

И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека. Който може да използва тия условия, той може да стане учен човек.

Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е учен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода.

Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И второ: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание.

лекция пред специалния клас. 27 юни 1923 г.