Защо ни връхлета тази епидемия? Сигурен съм, че мнозина си задават този въпрос. Ще ви изложа моята гледна точка от висотата на съзнанието, до което съм достигнал, без да имам арогантната претенция, че съм някой всезнайко или че това е върховната истина.
Ще започна оттам, че хич... ама хич не съм привърженик на конспиративни теории! Отправна точка ми е, че всичко, преди да се случи в материалната действителност, първо, се случва във фините полета и има духовна първопричина. COVID-19 не е изкуствено създаден вирус, а е възникнал в резултат на психо-емоционалната атмосфера, която сме създали – вътре в нас и около нас. В този смисъл трябва да се опитаме да прозрем посланията, които ни носи тази пандемия. Нека да се вгледаме в нея – какво изисква от нас, какви мерки се предприемат?!
Първо, тя удря белите дробове – предизвиква пневмония, стяга гърдите ни, не ни позволява да дишаме с пълни гърди. А кога човек диша с пълни гърди? – Когато обича, когато е радостен, щастлив, вдъхновен и има чувството, че животът е прекрасен. Следователно, за да ни удари този вирус, всичко това е липсвало в живота ни – били сме дисхармонични, потиснати, нещастни, изпълнени с тъга. Чувствали сме се като в капан – недоволни, гневни, отчаяни... проклинащи, а не благославящи Битието!
Второ – препоръчват ни да носим маски. Сещате ли се защо? – Сякаш тази Велика Разумност, която е породила и изпълва всичко съществуващо, ни подсказва, че сме живели с маски – били сме двулични, лицемерни, криели сме истинските си лица и сме се правели на такива, каквито не сме.
Трето – да слагаме ръкавици и да използваме дезинфектанти. Това е, защото сме били нечистоплътни в отношенията си с хората, в действията си, в мислите си. Навсякъде и във всичко сме внасяли корист. Нуждаем се от пречистване – преди всичко на мислите, на чувствата, на думите и на делата си!
Четвърто - сега сме нащрек с всеки, с когото се срещаме или разминаваме... Подозираме всеки.. дори и най-близките си хора, че може да е носител на вируса и да ни зарази с него. Причината е, че сме били така подозрителни, мнителни и по отношение на хората в живота ни. Не сме вярвали в доброто, което носи всеки човек... в Божествената искра, колкото и тлееща да е Тя понякога у някои хора.
Пето – да поддържаме дистанция един от друг, да се затворим в домовете си, да се излолираме от околния свят. Защо? Какво е посланието? – Ами преобладаващо такива сме били в живота си: затворени в своя собствен свят, изпълнени с егоизъм, мислещи само за себе си или в най-добрия случай и за членовете на своето семейство. А на другите: „Майната им – да се оправят! Те не ни интересуват! Важното е ние да сме добре! За другите какво толкова да ни пука, защо да ни е грижа?“ Ситуацията ни показва, че сме разрушили връзката си с Цялото – с Бог, с природата, с животните, с птиците, с растенията, с другите човешки същества... със самите себе си. Поставили сме бариери и ограничения помежду си. В егоизма си сме достигнали до капсуловане, до затваряне в своя собствен свят – ограничен, изолиран и недокосващ се до света на другите. Така на фрагменти – частичен, парцелиран, се е разпаднал целият свят, който сме сътворили тук, на тази планета, в тази физическа реалност. И сега... парченце по парченце, тъй както се реди пъзел, ще трябва да го съберем отново.... да възвърнем неговата цялост. Което ще рече - да вървим всички заедно към ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ – т. е. СЪЗНАНИЕТО ЗА ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО, в Което не просто вярваш, не просто знаеш, а чувстваш, че ТИ И АЗ СМЕ ЕДНО... ЧЕ СМЕ ЕДНО С ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО. И ТОВА, КОЕТО ПРИЧИНЯВАМЕ НА ДРУГИТЕ, ГО ПРИЧИНЯВАМЕ НА СЕБЕ СИ!!! НЯМА КАК ДА НЕ НИ ПУКА... ДА НЕ НИ Е ГРИЖА ЗА ДРУГИТЕ, ЗАЩОТО ДРУГИЯТ Е ЧАСТ ОТ ТЕБ! С ДРУГИЯ СТЕ В ЕДНА ЛОДКА И ОБЪРНЕ ЛИ СЕ ЛОДКАТА, ОКЕАНЪТ ЩЕ ПОГЪЛНЕ И ТЕБ, И НЕГО!
Това са според мен уроците, които трябва да научи човечеството благодарение на COVID-19. И колкото по-бързо ги осъзнаем, толкова по-бързо ще настъпи изцелението! От нас зависи! Затова моят апел е към всички: НЕКА ДА ПРОБУДИМ БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ! В НЕГО Е НАШЕТО СПАСЕНИЕ! В НЕГО Е НАШИЯТ ЖИВОТ!