Четете и се дивете, приятели! Уникална ПРАТКА ЛЮБОВ! Интересна и изключително вдъхновяваща информация разкри този път Благодатната енергия за Любовта между сродните души, която прескача от век във век, от живот в живот и се влива във Вечността! Благодаря сърдечно на Л. която описа своето преживяване по следния начин:

Сякаш се настроих основно за информация, свързана с Д., и тази Любов беше в центъра на мислите ми първите една – две минути след началото на сеанса. После видях еднорог – бял, светещ. Точно както е в приказките и във филмите. И беше в центъра на поляна, която пък беше в центъра на гора. Отвсякъде имаше дървета и аз виждах отгоре... леко отгоре и встрани. Този еднорог беше благ, с много хубаво изражение и се въртеше в кръг, подскачаше игриво. И в един момент видях на него себе си и Д. Първата ми мисъл беше, че искам да пътувам с Д., защото много обичаме да пътуваме заедно в прекия и в преносния смисъл на думата, защото Д. и аз имаме опит да пътуваме заедно – така го усетих. Еднорогът продължаваше да подскача и да се върти... сякаш беше някаква игра, а ние с Д. бяхме върху него, като Д. беше пред мен, а аз се бях хванала за кръста му. В началото бяхме деца, а после изведнъж станахме големи – може би на 25 – 30 години. Видях много ясно как Д. се обърна и ме целуна. През цялото това време, докато той ме целуваше, извърнат назад, усещах силата на тази Любов. После вече бяхме с Д. на земята, на поляната и в един момент аз чух, че Любовта се е родила в мен. А след това видях как Д. ми целува корема, защото Любовта се е родила в мен, т. е. в самото начало, когато най-първо сме започнали да се обичаме, аз съм обикнала Д. първа и после той ме е обикнал. Д. е открил корема ми, който е гол, и го целува, като е застанал на колене пред мен. В следващия момент вече аз съм сама на еднорога и виждам как е много хубаво това, че Д. ме разбира, че имам нужда от свобода. Трябва да си отида... дошло е време. Но аз обещавам на Д., че ще се върна. И виждам как еднорогът тръгва нагоре... в небето. Осъзнах, че става дума за предишен живот и то ми се видя твърде близък... може би последният живот, в който с Д. сме били заедно преди сегашния. Нещо се е случило и не е трябвало повече да живея и Д. ми помага да си тръгна от земята. Не знам по какъв начин, но той ми помага, защото разбира, че душата ми повече не иска да пребивава в това тяло. Сякаш Д. го прави против общоприетите разбирания, против волята на някои хора... помага ми, освобождава ме, прави така, че душата ми да може да си отиде, когато иска и е готова да си отиде! А аз съм млада. И двамата сме млади! И виждам как, когато еднорогът отлита с мен в небето, се обръщам към Д. и му казвам с мисли, че ще се върна... просто трябва да направя някаква обиколка и ще се върна. А Д. слага двете си ръце отпред на сърцето и казва, че сърцето му е мое и че ще ме изчака. Не виждам да му е мъчно. Сякаш ме пуска с радост, защото знае, че това за мен е някакво облекчение и така трябва да е. И ако остана, всъщност ще се мъча.
В следващия момент вече се прехвърлям към сегашния живот. Д. се е родил. Бързо става голям. И изведнъж го виждам на село, на стълбите към втория етаж. Беше седнал там, опрял си лактите на коленете, а с дланите си беше обхванал челото си. Седи и чака. На около 20 е. Седи и се чуди защо още не идвам, защо се бавя. Нетърпелив е. В този момент откъм дясната му страна се задава прадядо ми, който отива при Д., за да му каже, че остава още малко и аз ще дойда. (Между Д. и мен разликата е 22 години!)
След това вече аз съм се родила. С Д. сме заедно. Отново чувствам, че Любовта се е родила в мен, след което чувствам как искам буквално Любовта да се роди в мен, т. е. искам Д. и аз да имаме дете, обаче сякаш не го виждам това да се случи в този живот. За сметка на това обаче видях за този живот... усетих някаква радост, някакво цветно усещане – много пъстро, жизнерадостно, ярко. Изведнъж видях живота ни като шарена, цветна, щастлива, разперена рокля... като жената, която я е облякла, се върти... Но нямах усещането, че е жена, която се върти, а за дервиш, т. е. животът ни беше един дервиш, който се върти, но не беше облечен в бяло, а беше в цветна, преобладаващо в червено рокля. И от тази рокля, която се въртеше, изби ясно божур. А аз много обичам червени божури! Животът ми беше красив, много красив... като този божур! След това видях сцена, в която с Д. бяхме голи, аз бях приседнала в него и се движехме. Това беше много специално и много важно! Виждах отстрани как сме се прегърнали и как сме се слели физически... и сме плътно един до друг. И го усетих това като много благодатно и много хубаво и за Д., и за мен. Наистина като носещо живот, като вливащо живот! В този момент започна да вали не много силно, но започнаха да тракат капчици по перваза на прозореца. Усетих как сме поляти отгоре и с живот, и с любов... и беше много хубаво!
По някое време, но не си спомням точно в кой момент, видях и следващия си живот. А следващият ни живот заедно с Д. ще бъде последният ни живот заедно тук на Земята! Аз се видях в червено (не знам защо червеното преобладаваше толкова). Бяхме с Д. долу-горе на една и съща възраст, много се обичахме и бяхме много щастливи! И тогава видях, че за първи път (така почувствах) с Д. ще имаме деца! Ще бъдат две – момиче и момче. Малко след като ги видях обаче, те се издигнаха нагоре и в първия момент помислих, че едва ли не животът им приключва рано. Но бързо осъзнах, че не е така, а че те всъщност ще имат много важна роля, свързана със Земята. И че те ще се издигнат, но като положение, като значимост... дори ако щеш, това да имат власт да извършват мащабно добро. Бяха почти на една и съща възраст. И светеха, и грееха. Тази Пратка изобилства от информация, която аз забравих, и усещам, че съм я получила в малко по-дълбок унес... съзнанието ми не е работило толкова силно, че да запомни всичко.
Изведнъж изпитах желание да притисна палеца на дясната си ръка върху китката на лявата, но там, където е в края към малкия пръст, и усетих, че трябва да направя това, за да потече енергия, любов... Тогава все едно нещо се завъртя в мен и ми изплува думата „генератор“. И осъзнах, че аз съм генератор... някакъв основен Генаратор за Любов. Точно това усещане имах! Аз Я произвеждам, Тя се акумулира вътре в мен и хем аз черпя от Нея, хем Тя се излива към света. И отива, където трябва, където има нужда. След това последва нещо много интересно – виждайки, че съм един Генератор и сякаш седя мирно, и съм седнала... Чувствам, че трябва да съм в тази поза и да съм се разположила широко някак си. И като съм в тази поза, най-добре се получава образуването на тази Енергия, на тази Любов. В този момент ми дойде импулс да задам въпрос за вчерашното си необичайно преживяване, когато рано сутринта се бях събудила, но не можех да помръдна тялото си и тогава сякаш нещо или някой ми повдигна главата от възглавницата, за да прибере косата ми на кок и ми подръпна ръката, а аз не можех да отреагирам по никакъв начин. Та зададох въпрос за това какво всъщност и защо се е случило. Докато си помисля и веднага ми се даде отговор, че тази Енергия, която е била вчера в контакт с мен, не е лоша, добра е. Това нещо, дето ме закача вчера, то знае, че аз съм Генератор. И знае, че трябва да правя нещо повече от това, което правя в момента (видях се на работното си място), но не мога в момента, защото в този период от живота си съм заета с други неща и имам други приоритети, което пък за момента не ми позволява да се отдам изцяло на ролята си на Генератор на Любов – не, че не искам, но се налага! И това нещо е дошло да ме подкачи, защото то знае, че аз не съм само това, което се вижда с просто око, а има нещо много повече. И тази Енергия е дошла да ме подкачи, да ме подкани да обърна внимание на тия неща. Зададох мислен въпрос защо това нещо, като е добро, ме захваща и не ми дава да мърдам. Веднага получих отговор, че по такъв начин то ми подсказва, че аз трябва да се науча да стоя мирно, т. е. да медитирам, защото само така можело да се започне генерирането на тая Любов. И аз трябва да се науча да стоя мирно! Трябва да усвоя това умение, защото в момента го нямам. Това беше много интересно! Изобщо цялата Пратка беше уау! И накрая се виждам седнала – стоя и съм се разположила, и медитирам, тъй да се каже, и както съм седнала, виждам някакъв червен лъч се издигна нагоре от мен... виждам вече в по-умален мащаб Земята... и хоп тоя лъч отиде на друга точка в земното кълбо и слезе на друго място, при друг Генератор, т. е. получи се връзка помежду ни. И след това видях една мрежа от такива Генератори, т. е. видях как на Земята има такива хора... може би 10 – 20, които са свързани помежду си и образуват мрежа от лъчи около Земята. Тази любовна мрежа опасва цялата Земя и съответно я снабдява с нещо необходимо! Накак си не исках това да приключва, защото наистина имаше много информация, но в този момент Борислав ми писа, че Пратката приключва, а и аз бях започнала да усещам как вече Енергията намалява интензитета си. Сякаш сега не е време, за да знам повече в това отношение. Много интресно! Чувствам се в момента точно като в някакъв фантастичен филм!
Сега се сещам да допълня нещо за следващия живот, в който с Д. ще бъдем заедно и ще имаме две деца... Виждам как двама с Д. сме вече на небето, държим се за ръце един срещу друг... И двамата сме в бяло, и двамата сме светещи... и Д. имаше на главата си като златен венец, от който все едно излизаха лъчи. Но това, което усетих... не знам дали Д. го каза, или аз му го казах, или и двамата си го казахме... че ЩЕ БЪДЕМ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО! Тоест, след последната ни среща на Земята, оставаме горе ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО! Беше много хубаво и дългочаквано нещо и за двама ни! Накрая пак ми излезе думата ГРИЖА, но този път почувствах, че аз искам да се грижа за Д. и за нашата Любов.
Тази Пратка Любов е в силно съзвучие с това, което осъзнах снощи: че когато човек се чувства добре, няма как да не се случват хубави неща! И сега сякаш основната ми цел ще бъде да се чувствам добре... да правя неща, които да ме карат да се чувствам добре, без много - много да мисля, ами как, ами защо, ами кога... примерно за след пет години напред. Няма да мисля, защото тези мисли ме карат да си налагам някаква скорост, която не ми пасва. И реално не пасва на най-добрия сценарий. Защото аз усещам, че най-добрият сценарий е точно този! И това ни е основата цел на нас с Д. – наистина да се чувстваме добре! Няма по-хубаво от това, защото каквито и да са обстоятелствата наоколо, ако човек съумява да си осигури това да се чувства добре... какво повече? Защото го има и другото – можеш да имаш идеалните обстоятелства и да не се чувстваш добре. Тогава значи нещо ще липсва. А сега с Д. сме открили усещания, които са силни, и хранещи, и благодатни... и това трябва да е фокусът! Червеното божурче, трябва да е фокусът... Не знам как се случи всичкото това нещо, но съм като в приказка... истинска приказка!